Църквата почита на 3 юли св. мчк Иакинт. Св. Анатолий, патриарх Константинополски

Иакинт не се отказал от своя Бог и умрял в тъмница след жестоки мъчения

Римският император Траян (царувал от 98 г. до 117 г.) започнал жестоко гонение против християните. При него в двореца служел един 20-годишен момък на име Иакинт, родом от Кесария Кападокийска. Той бил таен християнин.
В един тържествен езически празник царят с всички свои придворни извършвал жертвоприношение на боговете. Царят повикал Иакинт, който открито заявил, че е християнин. Хвърлили го в тъмница и го подложили на мъчения. Така минали 38 дни. Веднъж поставеният на стража воин влязъл в тъмницата и видял, че тя е озарена от чудна светлина, а ангели подкрепят верния служител на Христа.
След известно време намерили Иакинт умрял в тъмницата. По заповед на царя тялото му било хвърлено вън от града. Но един благоговеен свещеник, на име Тимотей, тайно го взел и погребал у дома си. След няколко години мощите му били пренесени в Кесария Кападокийска.

Св. Анатолий посветил живота си на борбата с фалшивите учения

Свети Анатолий, патриарх на Константинопол, е роден в Александрия през втората половина на IV век - в момент, когато много членове на благороднически фамилии на Византия с цялата жар на живата вяра и въоръжени с гръцката философска мъдрост се втурнали към лоното на Христовата Църква. Свети Анатолий е бил дякон на свети Кирил Александрийски. Заедно със свети Кирил Анатолий присъствал на Третия вселенски събор в Ефес (431), на който светите отци осъдили лъжеучението на Несторий.
Светият Анатолий останал дякон в Александрия и след смъртта на Свети Кирил (444), архиепископ на Константинопол, когато на патриаршеския трон се възкачва Диоскор, който заема друга ерес, разпространявана от Евтихий. През 449 г. Диоскор и неговите поддръжници се събрали в Ефес, "хищнически" еретично подкрепяни от самия императорски двор, патриархът на Константинопол св. Флавиан бил свален и разпопен.

Избран на Светия престол в Константинопол, Анатолий ревностно се заел да се възстанови чистотата на Православието

Още през 450 г. в Цариград св. Анатолий осъжда ереста на Евтихий и Диоскор. През следващата 451 г. с активното участие на патриарха в IV Вселенски събор в Халкидон светите отци на Халкидон приемат догмата за почитането на Господ Исус Христос, "съвършен в божественост и съвършен в човечеството, истински Бог и истински човек, в две природи без объркване, неизменно, неделимо, неразделно познаваемо".
Но ереста дълго смущавала светата църквата. В постоянната борба с фалшиви учения, ревнив в истината, св. Анатолий, патриарх Константинополски, умира през 458 г. Св. Анатолий също има съществен принос в съкровищницата на литургичната православна църква.