Ненужните битки в победата срещу ЧЕЗ

Стефан Антонов,
Гласове

България спечели поредното международно арбитражно дело, в което беше ответник, и отби всички претенции на чешката ЧЕЗ в размер на 967 милиона евро плюс натрупаните лихви от момента на завеждане на делото през 2016 година. Тази сума, освен че е най-голямата, за която до момента България някога е била съдена, се равнява на един процент от брутния вътрешен продукт.
Делото се води в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове към Световната банка във Вашингтон. По закон защитата на България се организира от Министерството на финансите, като конкретната отговорност е възложена на дирекция „Съдебна защита“. По това дело дирекцията възлага процесуалното представителство на американската правна кантора Arnold & Porter.
Специалното в казуса е, че евентуална загуба би довела до шоково поскъпване на електроенергията. Голяма част от иска е насочена срещу правилата за определяне на цената на електроенергията, налагани от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), както и срещу неосъществената либерализация на енергийния пазар в България. Така, в случай че искът бе уважен, при действащите правила за държавна помощ в Европейския съюз, вместо задължението да бъде поето от бюджета и по този начин да се осигури плавност в плащанията, съществуваше реален риск обезщетението да се отрази пряко в ценообразуването на електрическата енергия, съобщава специализираният сайт arbitrajnihroniki.com.

Битката обаче не е само срещу ЧЕЗ 

В последните пет от деветте години - от завеждането на иска до приключването на делото - политици от „Продължаваме промяната“ и „Да, България“ с действията си застрашават организирането на държавната защита и поставят под риск изхода от арбитражния процес. В тази война професионалната администрация на Министерството на финансите, натоварена с организирането на държавната защита, е принудена да води битки и в собствения си тил - срещу политическото ръководство на финансовото министерство. Те започват с встъпванията в длъжност на Асен Василев като министър на финансите и приключват с напусканията му на поста.
И в двата периода, в които Василев е министър на финансите, плащанията по фактури за вече свършена работа към адвокатите, които фактически представляват България пред арбитражния трибунал, спират и се бавят с месеци. Натрупват се просрочия за десетки милиони левове. Подобно забавяне на плащанията има и през есента на 2023 година, в месеците непосредствено преди финалните пледоарии по делото срещу ЧЕЗ. Тогава в ефира на националното радио съобщих, че Министерството на финансите бави плащанията, и то се видя принудено да отрече, заявявайки:
„В момента Министерството на финансите прави преглед на предявените от кантората фактури, като всякакви въпроси относно фактурираните разходи са предмет на разговори между двете страни. Това е нормален процес по преглед и одобрение на големи плащания от страна на държавата и по никакъв начин няма да повлияе на защитата на страната. Подобни твърдения само биха попречили на нормалната работа по подготовката по делото.“

Хроника на арбитражните дела 

Докато е министър на финансите, Асен Василев работи за закриването на дирекция „Съдебна защита“, за отнемане на нейните прерогативи по арбитражните дела чрез прехвърлянето им към Министерството на правосъдието (опитва това четири пъти) или за нейното обезличаване, като я превърне в протоколчик и изпълнител на решения, вземани от създаден от самия Василев междуведомствен съвет. В него участват няколко министерства, без да имат каквото и да е касателство към самите дела или опит в тази област.
Василев практически обявява война на професионалната администрация. Назначава бивш депутат от ПП – адвоката Димитър Гочев – като външен консултант, който да бъде неговите „очи и уши“ в материята, с два договора, между които има точно месец разлика, с което се избягва провеждането на обществена поръчка. Организира одит на дейността на дирекция „Съдебна защита“, като още преди неговото приключване прави изказване в Народното събрание, в което говори за проблеми в работата на дирекцията.
През 2024 година, след отпадането на класифицирания характер на одитния доклад, поисках съдържанието му по Закона за достъп до обществена информация, а отговорът на Министерството на финансите беше, че докладът не констатира нарушения.
Помощ на Василев оказват министрите на правосъдието Надежда Йорданова и Атанас Славов. Йорданова съдейства за изготвянето на законодателни промени, които предвиждат прерогативите по организиране на държавната защита да бъдат прехвърлени към Министерството на правосъдието. Атанас Славов отива по-далеч и в изказване пред Народното събрание заявява: „Целта, интересът е тези средства да се управляват прозрачно и в интерес на националните интереси да осъществяваме защитата пред международните арбитражни юрисдикции. Вярвам, че ще споделите, че това е най-разумният, най-балансираният подход. Има констатирани проблеми, налага се институционално действие и ние ще предложим това институционално действие, отчитайки и традицията, която имаме вече в защита на интересите на българската държава, и ще разчитаме на вашата подкрепа в този процес.“
Още тогава възниква въпросът върху какво наблюдение Атанас Славов базира твърдението си, че има проблеми, при положение че изказването му идва едва на третия работен ден от началото на одита в дирекция „Съдебна защита“. По-късно той допълва, че целта на междуведомствения съвет е „да има прозрачност, да има правила и изработени стандарти, през които тези средства – 100 милиона най-малко – се разходват“. Така и не става ясно, първо, какви са тези 100 милиона лева, и второ, защо министърът на правосъдието се занимава с финансови въпроси, след като това е прерогатив на министъра на финансите.

Логически най-близка до тази сума 

е програма „Защита на публичните финансови интереси“ в бюджета на Министерството на финансите, по която ежегодно се заделят около 50 милиона лева. Те са предназначени именно за възнагражденията на адвокатите, които представляват България, както и на наеманите от тях експерти. Практиката показва, че реалните плащания са приблизително наполовина на предвидения бюджет.
В същото време лобитата на български адвокатски кантори не се свенят да отправят поглед към този бюджет. Те твърдят, че България плаща твърде скъпо за хонорари на наеманите адвокати, критикуват начина, по който се избират българските подизпълнители на западните кантори, както и приноса на българските фирми. В свое изказване адвокат Ивайло Дерменджиев, който впоследствие става председател на Висшия адвокатски съвет, заявява, че работата на подизпълнителите е едва ли не да „подават папки“.
Именно адвокат Дерменджиев прогнозира в ефира на TV1, че България ще загуби делата си срещу EVN, Energo-Pro и ЧЕЗ и че загубата на първото дело ще създаде юриспруденция, която ще предопредели и останалите загуби. Оказва се обаче, че адвокат Дерменджиев греши и в трите си прогнози, като междувременно е отправил критики към свои колеги. Преглед в международната класация GAR 100 на изданието Global Arbitration Review показва, че така наречените „подавачи на папки“ фигурират в световния списък на ТОП 100 арбитражни кантори, докато неговата практика не се споменава.
Един от аргументите на Дерменджиев за високите плащания е твърдението, че държавата плаща повече, отколкото ищците плащат на своите адвокати. Това изказване е логически несъстоятелно, тъй като подобно правило не съществува. Освен това размерът на плащанията зависи както от престижността на кантората и нейните ставки, така и от сложността на делото, броя на кръговете с пледоарии и, не на последно място, от възнагражденията на ангажираните експерти.
Факт е обаче, че хонорарите, които държавата плаща на своите адвокати, са в пъти, а понякога и десетки пъти по-ниски от стойността на исковете по делата, по които те я представляват. Те са 

по-ниски и от евентуалните споразумения, 

които държавата би могла да сключи, ако не беше възприета политиката винаги да се води битка докрай и за тази цел да се наемат едни от най-успешните адвокатски фирми в света.
В резултат на тази непримирима политика статистиката на България включва 18 приключени дела. От тях страната е спечелила 17. От тези 17 победи 14 са като ответник в арбитражни дела, две са в последващи производства, свързани с главните отсъждания по два от арбитражите, има една победа като ищец и една загуба като ответник. За защитата на държавата неотменно отговаря Министерството на финансите чрез дирекция „Съдебна защита“.
Интересно съвпадение е, че след като преди почти две години падна правителството на т.нар. сглобка и оттогава „Продължаваме промяната“ и „Да, България“ не участват в управлението, срещу държавата не е завеждано нито едно международно инвестиционно арбитражно дело.