България не може да бъде силна, ако е дълбоко разделена

Това е границата, която днес разделя политическите визии за развитието на България. Защото зад дебата за проценти и ставки има един много по-дълбок въпрос - в каква държава искаме да живеем. Държава, в която тежестта се носи солидарно, или държава, в която най-силните плащат най-малко?
В последните месеци темата за данъчното облагане отново излиза на преден план - и не е случайно. Виждаме ясни предложения от различни политически сили: запазване на плоския данък, допълнителни стимули за капитала, дори мерки като нулев данък върху дивидента. Паралелно с това се предлага свиване на публичните разходи до около 40% от БВП - значително под средното за Европейския съюз. Всичко това се представя като „стимул за растеж“, „подкрепа за бизнеса“, „модернизация“.
Това е класически десен икономически модел. Модел, който поставя в центъра капитала, а не човека.

Няма как да говорим за социална държава и едновременно с това да защитаваме плоския данък - това е вътрешно противоречие, което хората усещат всеки ден.
Когато се предлага нулев данък дивидент, това означава доходите от капитал да бъдат облекчени още повече, докато доходите от труд продължават да носят основната тежест. Когато се настоява за плосък данък, медицинската сестра и милионерът плащат една и съща ставка. Това не е справедливост. Това е удобство за богатите. Не може тежестта да пада върху труда, а капиталът да бъде облекчаван - това е обърната логика на справедливостта.
Когато държавата съзнателно се „свива“ до 40% от БВП, това означава по-малко средства за здравеопазване, образование и социална защита. Това означава повече риск за хората, които и без това живеят на ръба.
БСП ясно заявява - този модел не работи за българското общество. България е сред страните с най-високо неравенство в Европа и това не е случайно, а резултат от години несправедлива данъчна политика.
Затова ние, от левицата, настояваме за въвеждане на прогресивно подоходно облагане.
В програмата на БСП заложихме на възстановяване на баланса между държавата, пазара и обществото. Данъчната политика не е разглеждана изолирано, а като част от по-широка социална рамка, в която основна цел е намаляването на неравенствата и повишаването на жизнения стандарт.
На първо място стои идеята за въвеждане на прогресивно подоходно облагане, което да замени сегашния плосък данък. Подходът е насочен към облекчаване на хората с ниски доходи чрез необлагаем минимум, обвързан с минималната работна заплата, и постепенно увеличаване на данъчната тежест при по-високите доходи. Така се търси по-справедливо разпределение на тежестта, при което приносът към обществото е съобразен с реалните възможности.
Прогресивният данък е гаранция, че държавата функционира справедливо за всички.
Държавата не трябва да бъде пасивен наблюдател, а активен гарант за баланс между икономически растеж и социална справедливост.
В областта на косвените данъци предвиждаме диференциране на ДДС, като за стоки от първа необходимост - храни, лекарства и основни услуги - се предлага по-ниска ставка. Тази мярка е насочена директно към облекчаване на ежедневните разходи на домакинствата и особено на уязвимите групи.
Днес се говори и за „икономизация на външната политика“, за превръщане на науката в пазарен инструмент, за дерегулация и минимизиране на ролята на държавата. Всичко това звучи модерно. Но зад тази реторика стои добре позната идея - държавата да се отдръпне, а пазарът да решава.
Историята вече е показала до какво води този модел - до концентрация на богатство, социално напрежение и разпад на усещането за справедливост.
БСП предлага различен път.
Път, в който държавата е активен участник, а не наблюдател. В който данъчната система намалява неравенствата, а не ги задълбочава. В който икономическият растеж се превръща в по-добър живот за всички, а не само за малцина.
Нека го кажем категорично: данъчната политика не е техническа тема. Тя е морален избор. На нас, социалистите, изборът е ясен - повече справедливост, повече солидарност, повече държава там, където обществото има нужда от защита.
Защото България не може да бъде силна, ако е дълбоко разделена.