Нов и подобрен Виктор Орбан

Пьотр ВИТВИЦКИ

Партията “Фидес” с нейното „беззаконие“, корупция и олигархия е престанала да бъде прагматична политическа организация и се е превърнала в клика, обсебена от собствените си мании.
Оказва се, че алтернативата на късния орбанизъм не са леви или либерални идеи, а олекотени версии на орбанизма. По същество същият продукт, само че без захар, кофеин и по-малко калории. Един вид руска „Добрая кола“, която е по-лоша от колата, която можете да си купите в европейските магазини.
В книгата си за приключенията на Мечо Пух А. А. Милн описва този механизъм по следния начин: „Колкото по-отблизо Пух надничаше вътре, толкова по-неясно се виждаше Прасчо.“
В Будапеща нещата изглеждаха много подобни: колкото повече вицепрезидентът на САЩ Дж. Д. Ванс твърдеше, че Унгария е заплашена от чужда намеса в изборите й, толкова повече унгарците се чудеха дали неговите забележки представляват такава намеса.
Това отчасти изглеждаше сякаш американският съюзник защитаваше Орбан от Европейския съюз. И тук стигаме до същината: журналистът Игор Янке, който написа книга за Орбан, я озаглави „Атакуващият“. Той имаше предвид по-специално офанзивния подход на унгарския премиер към отношенията с Европейския съюз. Преди няколко години Орбан наистина беше атакувал ЕС. Но наскоро отношенията му с ЕС изглеждаха сякаш сега се защитава от действията на Брюксел. В резултат на политиката му Съюзът блокира 35 милиарда евро за Унгария.
Можем ли да кажем, че човекът, който трябва да бъде защитен от Европа, си остава нападател? Дали някой, който уверява руските власти - лично и чрез собствения им министър, - че винаги са на тяхно разположение, е нападател? Робството не е прагматизъм.
Орбан някога критикуваше Европейския съюз като „човек от народа“. Той изобличаваше проблемите му и използваше слабостите му. Беше добър в това и за представител на толкова малка страна изпитваше изненадващо малко несигурност. По онова време неговият изключителен прагматизъм внушаваше уважение в цяла Европа. С течение на времето тази позиция започна да се изражда в неефективен цинизъм. Горивото под формата на бежанци се изчерпа и заплахите, породени от централизацията на ЕС, не вълнуват особено масите.
Изглеждаше, че Орбан се бори с Европа предимно защото не знае нищо друго. Междувременно Петер Мадяр говори за ЕС по същия начин, както “Фидес” преди няколко години.
Не че Орбан е загубил връзка с реалността. Той се изгуби в нея. Борбата му за суверенитета на Унгария се е превърнала в клонене към изолация. Той спря умело да експлоатира съществуващите проблеми и започна сам да ги създава. Той искаше да покаже на Запада, че е изградил алтернативна енергийна политика, обръщайки се към Русия, с която, между другото, може да преговаря самостоятелно.
Както и да е, едно нещо остана постоянно: унгарците продължиха да искат популистки прагматик за министър-председател. Търсенето на такава позиция не е намаляло. Само че сега вече не Орбан я въплъщава. Той се превърна в символ на тромава и най-вече контрапродуктивна борба със Запада.
Когато оценяваме един прагматик, няма значение дали действа твърдо или меко. Това е просто реторика и инструменти за постигане на цел. Важното е колко ефективни са тези действия. Петер Мадяр създаваше впечатление на човек, който гледа на външната политика с по-трезва перспектива. Тези, които след унгарските избори се радват, че десният популизъм е преминал от атака към защита, дълбоко грешат. Всъщност той се справя отлично. Нещо повече, все по-често се очертава ситуация, в която политиците разполагат с толкова широк набор от популистки опции, че задачата им се свежда до избор на най-подходящата.
Тази тенденция се разпространява в цяла Европа.
А унгарските избори също доказаха, че смяната на министър-председател е много по-лесна от промяната на обществото.


Interia.pl е полски интернет портал, основан през 1999 г., който предлага на потребителите разнообразни услуги, включително журналистически материали, обхващащи широк спектър от социално-политически теми