В сянката на Армагедона*

Анатол ЛИВЕН**

Вдъхновени от завземането на танкери с венецуелски нефт в открито море от страна на САЩ, Обединеното кралство и други страни от НАТО обмислят да повторят това сами, този път насочени към кораби, превозващи руски товари.
Това би било радикална ескалация на съществуващите мерки срещу корабите на т.нар. сенчест флот на Русия, чийто достъп до пристанищата и териториалните води на държавите от НАТО е ограничен. Може да се твърди, че като такива те попадат под суверенната юрисдикция на съответните държави. Разширяването на тази стратегия, както някои европейски страни в момента обмислят, е дискретен, но разумен и сравнително сигурен начин за увеличаване на икономическия натиск върху Русия.
Завземането на кораби в открито море обаче е съвсем различен въпрос. Ако това се прави от недържавни субекти, се счита за пиратство; ако е на държавно ниво, е 

откровена въоръжена агресия

Опасността е още по-голяма, защото все повече такива кораби сега плават под руски флаг.
Както американските, така и британските чиновници биха могли да направят добре, ако си припомнят, че гневът на САЩ от подобни действия на британските военни кораби е една от причините за войната от 1812 г. Предвид изключително правдоподобните заплахи за отмъщение от страна на Русия, е малко вероятно Обединеното кралство и други европейски страни действително да предприемат това без зелена светлина от САЩ и твърди гаранции за военна подкрепа. Администрацията на Тръмп не бива да предоставя такива при никакви обстоятелства. Това лесно би могло да доведе до ескалация и до директен конфликт между НАТО и Русия, нещо, което и двете страни досега внимателно избягват, с реален и сериозен риск от ядрена война.
Русия би могла да отговори по два начина. Първо, тя би могла да ескортира колкото може повече кораби със собствени военни кораби и подводници. Второ, тя би могла сама да започне да изземва британски кораби и товари. Активните кораби на Северния флот (т.е. тези, които не са в резерв или в ремонт), натоварени със задачата да действат в Атлантика, наброяват осем ядрени и седем конвенционални атакуващи подводници, четири разрушителя и десет фрегати и корвети.
Съмнително е, че всички те действително ще бъдат разположени в морето, но Северният флот може да бъде подсилен през Арктика с кораби от Тихоокеанския флот.
От друга страна, Кралският флот е в по-лошо състояние: само 13 ескортни кораба (повечето от които са в процес на ремонт) и само една ударна подводница в момента са годни за бой. Това е друга причина, поради която е малко вероятно Обединеното кралство да се опита да завземе руски товари без всеобхватна подкрепа от САЩ.
Това, което европейските членове на НАТО биха могли да направят сами, е да затворят изхода на Балтийско море между Дания и Швеция. От друга страна, това би било 

грубо нарушение на техните задължения 

да гарантират безпрепятствен международен транзит и Русия почти сигурно би изпратила военни кораби, за да принуди датчаните и шведите да се изправят пред тежък избор: да се оттеглят и да позволят свободно преминаване или да се изправят срещу военна мощ. Ако руснаците направят това и скандинавците решат да се бият, такава руска сила ще бъде унищожена във всеки случай - точно както обединените военноморски сили на САЩ и Обединеното кралство биха направили невъзможна мащабната конвойна система на Москва. Но не в това е въпросът. Проблемът е, че след като военен кораб на НАТО потопи руски, или обратното, и моряците загинат, ние се озоваваме в съвсем различен свят. Която и страна да загуби кораб, ще бъде принудена да отвърне на удара - и предвид военната ситуация в Русия, има сериозни ограничения за това докъде може да стигне отговорът й, без да се прибягва до ядрени оръжия или поне до реална заплаха от използването им.
В тази връзка е жизненоважно стратезите на САЩ и НАТО да разберат опасенията на Русия относно анклава Калининград, който в момента е обкръжен от територията на НАТО. Алиансът, от своя страна, е обсебен от предполагаемата руска заплаха за т.нар. Сувалкски коридор между Полша и Литва, от едната страна, и Калининград и Беларус, от другата.
Както президентът Путин подчерта в годишното си обръщение към руския народ миналия месец, руското правителство е загрижено - и с много повече основания, - че ако, като част от ескалация срещу Русия, Литва прекъсне достъпа до Калининград по суша (както вече заплаши да направи) и НАТО отцепи региона от морето, ексклавът ще бъде обречен на капитулация. Това би било поражение, което режимът на Путин не би могъл да преживее.
Руски опит да пробие до Калининград по суша почти сигурно би бил осуетен от мощната полска армия, дори без подкрепата на САЩ. Като се има предвид, че силите й са вързани в Украйна, Русия просто няма допълнителна армия, способна да се противопостави на Полша и НАТО. Резултатът от това (и бях предупреден за това от членове на руския елит) отново би бил бързото 

прибягване на Русия до ядрени оръжия

От гледна точка на Обединеното кралство и Европа е важно също да се отбележи, че подобни мерки срещу руски товари биха ги направили напълно зависими от военната подкрепа на САЩ. В резултат на това те ще бъдат напълно неспособни да се противопоставят - дори дипломатически - на всеки опит на администрацията на Тръмп да завземе Гренландия.
Следователно, в името на ненужна и невероятно опасна ескалация на ролята си в конфликт, който дори не включва територията на НАТО (тъй като Украйна никога не е била и никога няма да бъде съюзник), те ще пожертват истински съюзник, Дания, и ще се подложат на унижение, което ще заличи всякакви остатъци от международния им авторитет.
Накрая, каквато и да е стойността на международното право в съвременния свят, трябва да се отбележи, че изземването на собственост в открито море на държава, с която не сте във война, е абсолютно незаконно. Неотдавна консенсусът във Великобритания и Европа беше, че само ООН има правомощията да предприема подобни мерки.
Британското правителство сега се опитва да изфабрикува правни аргументи за ареста на руски кораби на основание, че уж нямат "легален флаг", въпреки че самата Великобритания в продължение на повече от половин век с готовност приема кораби, плаващи под "удобен флаг", с всякакви неясни права на собственост и фалшива документация. По отношение на правната сила и международната легитимност, този подход е наравно с "оправданието" на правителството на Тони Блеър за нахлуването в Ирак - и по-голямата част от света ще го гледа по абсолютно същия начин.
И тук, накрая, 

се крие горчивата ирония

Британската империя, а след това и Американската империя и нейните британски съюзници, поставиха сигурността на международната морска търговия начело на своите претенции за международна легитимност. Предполагаемата (но всъщност несъществуваща) "китайска заплаха" за търговията в Южнокитайско море послужи като аргумент за правото и задължението на Америка да противодейства на териториалните претенции на Пекин в региона. Сега обаче, напротив, САЩ и Великобритания заплашват да нарушат законите и разпоредбите на международната търговия и създават катастрофален прецедент, който други страни ще бъдат принудени да следват. Ако, не дай Боже, нашите правителства поемат по този път, те няма да имат кого да обвиняват, освен себе си, тъй като все повече страни започват да виждат Китай като най-добрия пазител на световния ред и върховенството на закона.

* Заглавието е на редакцията

** Авторът е старши научен сътрудник във фондация "Нова Америка" и професор в университета в Кеймбридж