31 Юли 2025четвъртък15:11 ч.

Поезия

Самота

/ брой: 96

автор:Дума

visibility 8853

                  Кажи ми, кажи, бедни народе,
                  кой те в таз робска люлка люлее?
                                                                                               Христо Ботев 

В дрезгавината на сърцето разхожда своята забрава.
Мушицата му е свидетел, а паякът го наблюдава,
без да говори, не защото от Господ му е забранено.
Човекът гледа съществото, почти е неодушевено
пространството между вратата и заскрежените прозорци.
И снеговита е мъглата... Като брадите на пророци 
безлистните дървета свеждат очите си, лениво кимат...
Жена му е небесна прежда, деца не случиха да имат.
Хвърчи снегът и, без да спира, до покривите ще натрупа.
човекът в кухнята се свира, за да си стопли постна супа,
ракия бяла да си сгрее, да си нареже малко зеле.
А телевизорът синее от гняв, че силиците взел е
на хората и ги облъчва с трагедии разнопосочни,
че някой нагло си поръчва всеопрощания безсрочни.
Човекът къса календара сред януарската голгота
и като клада се разгаря в дълбоките очи на Ботев.

Хиляди сърби искат наши паспорти

автор:Дума

visibility 282

/ брой: 140

Няма сделка за Арда, твърди гръцка медия

автор:Дума

visibility 267

/ брой: 140

Разследват главния прокурор на Испания

автор:Дума

visibility 276

/ брой: 140

Накратко

автор:Дума

visibility 248

/ брой: 140

Така се прави!

автор:Таня Глухчева

visibility 264

/ брой: 140

Толкова ли е трудно

visibility 279

/ брой: 140

Не винете човечеството за повишаване на температурите

автор:Дума

visibility 305

/ брой: 140

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ