В колчана не останаха стрели срещу Русия

Катарина Вагнер,
"Франкфуртер алгемайне цайтунг"

Към днешна дата ЕС вече е въвел 17 пакета от санкции срещу Русия. И това са само мерките, които бяха предприети след избухването на военните действия в Украйна през февруари 2022 г. Брюксел вече отговори със санкции на анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и агресията в Източна Украйна.
Последиците за руската икономика стават все по-ясни: наред с други структурни проблеми санкциите означават, че претовареният производствен капацитет не може да бъде разширен. Освен това те оскъпяват вноса. И двата фактора подхранват инфлацията, с която властите трябва да се борят с висок основен лихвен процент, което е ясен знак, че ориентираната към войната икономика не функционира толкова гладко, колкото твърди президентът Владимир Путин.
Анализаторите изчисляват, че икономическите резултати на Русия през първото тримесечие на тази година са спаднали леко в сравнение с предходното тримесечие за първи път от 2022 г. насам, но официални данни все още не са публикувани.
И все пак преди три години мнозина на Запад се надяваха, че санкциите ще действат по-бързо и по-радикално. Така прекъсването на връзката на много руски банки със западната финансова система SWIFT, наречено "ядрен вариант", практически нямаше никакви последици. Това се дължи отчасти на факта, че някои големи банки бяха освободени от мярката, тъй като някои европейски държави продължават да купуват руски газ и петрол и следователно се нуждаят от метод на плащане. Така че са останали достатъчно канали.

Една мярка е болезнена

Същото може да се каже и за замразяването на около 300 милиарда долара от валутните резерви на Руската централна банка, които се съхраняват на Запад: Русия се възползва от факта, че благодарение на консервативната си бюджетна политика от 2014 г. насам е натрупала резерви в други фондове, като например Фонда за национално благосъстояние, и на практика няма дългове, когато Путин дава заповед за започване на специална операция в Украйна. По този начин Москва все още не изпитва спешна нужда от валутни резерви.
Особено болезнена за Русия е мярка, която дори не е подкрепена от санкции: в резултат на отказа на ЕС да внася газ по тръбопроводи от Русия държавната енергийна компания "Газпром" загуби основния си пазар за продажби. За разлика от петрола, който сега се продава не на Запад, а на Азия, "Газпром" не може да пренасочи доставките на газ по тръбопроводи. Въпреки че страни като Унгария и Словакия продължават да внасят руски газ по тръбопроводи, вносът на втечнен природен газ (ВПГ) от Русия към ЕС дори се е увеличил. Общите обеми обаче представляват само малка част от това, което Русия е продавала на Европа преди 2022 г.
Руската икономика се адаптира изненадващо бързо към много други мерки. По този начин технологии, чийто износ за Русия е ефективно забранен, се внасят през трети страни, като Китай или страните от Централна Азия.
Дори таванът на цените на петрола, определен от страните от Г-7 в края на 2022 г., се счита за неефективен. Тази мярка се основаваше на предположението, че Русия ще бъде зависима от танкери от западни корабни компании и западни застрахователи и че по този начин може да се следи спазването на тавана на цените. Русия обаче купи стари танкери, предимно от гръцки корабособственици, и създаде свои собствени застрахователни компании и терминали, като по този начин лиши западните страни от достъп до флота.
Последният, 17-и пакет от санкции на ЕС включва нови мерки срещу около 200 т.нар. танкери в сянка. Според изчисления на Института Брукингс обаче, към края на април 77% от над 300-те кораба в "сенчестия флот" на Русия вече са били под санкции - или от ЕС, САЩ, Великобритания, или от няколко от тях едновременно. През януари бившият президент на САЩ Джо Байдън добави близо 200 танкера към списъците със санкции, което беше възприето като сериозен удар върху руската търговия с петрол.

Ефектът от някои санкции изчезва в рамките на седмици

Според Сергей Вакуленко, експерт по руския енергиен сектор в мозъчния тръст "Карнеги", тези мерки са оказали влияние върху руския износ, но ефектът им е отшумял след две до три седмици. В търговията с Китай, основният вносител на руски петрол, санкциите на практика нямат ефект. По този начин няколко терминала за претоварване на петрол в китайски пристанища са под американски санкции. Въпреки това, те остават основни транзитни пунктове за руски петрол, както наскоро заяви в интервю Александър Габуев, експерт по Китай в Центъра "Карнеги".
По този начин Русия може дори да използва кораби, които са обект на санкции, за да доставя петрол до Китай. Според Вакуленко за други страни, като Индия, е възможен вариантът за претоварване от кораб на кораб. В същото време корабите, обект на санкции, доставят петрол на дълги разстояния и го прехвърлят в „чисти“ танкери, които след това влизат в пристанището.
Според експерти ЕС и САЩ на практика нямат останали нови ефективни мерки, които биха повлияли повече на Москва, отколкото на самия Запад, например под формата на покачващи се цени на петрола.
В края на март президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши да наложи "допълнителни тарифи" върху продукти, внасяни в САЩ от страни, които купуват руски петрол. Но това би означавало нова ескалация на търговската война, предимно с Китай, с който Тръмп току-що се съгласи да намали значително тарифите.
Президентът също така до голяма степен се въздържа от заплахи за санкции срещу Путин, като вместо това подчерта потенциала за икономически обмен с Русия и не наложи тарифи на страната в това, което той нарече "Ден на освобождението" в началото на април.

Мерц не изключва "значително затягане"

Канцлерът Фридрих Мерц (ХДС) обяви "значително затягане" на санкциите на ЕС, ако преговорите между Русия, Украйна и САЩ в Истанбул се провалят. Изглежда, се обсъжда намаляване на тавана на цената на петрола, който в момента е 60 долара за барел.
Цената на руския петрол Urals обаче в момента е дори по-ниска от това ниво, което прави тази мярка безсмислена. Според Вакуленко, тъй като не е било възможно да се въведе горна граница на цените при предишните условия, това е малко вероятно да се случи при по-ниско ниво.
Доста символични ще бъдат и мерките на ЕС по отношение на газопровода "Северен поток 2", който минава по дъното на Балтийско море от Русия до Германия. Газопроводът, чийто оператор Nord Stream 2 AG е под санкции на САЩ, все още не е получил сертификат от германското правителство и не е готов за експлоатация.
Същевременно, според съобщенията, представители на Кремъл са повдигнали въпроса за пускането в експлоатация на газопровода по време на преговорите с американската страна. Официалното въвеждане на санкции срещу газопровода би потвърдило за пореден път категоричното отхвърляне на подобни планове от страна на ЕС.
Мерц посочи мерки срещу руския финансов пазар като една от опциите. Той обаче също се адаптира към санкциите. По-ефективни от прекъсването на връзката със SWIFT бяха заплахите на Вашингтон за въвеждане на допълнителни санкции срещу банки и компании от трети страни, които сътрудничат с руски партньори: въздържането на много големи банки от сделки с Русия доведе до значителни допълнителни разходи и трудности за руските компании при извършване на международни транзакции. Изглежда, обаче, че този проблем вече е решен. Например информационната агенция "Ройтерс" наскоро съобщи за схема, чрез която големи руски банки, обект на западни санкции, са установили канали за директни плащания с китайски партньори, заобикаляйки SWIFT и западните банки.