Какви са рисковете за България в докладите на ЕЦБ и ЕК

Петър Илиев,
Нюз БГ

Извънредните конвергентни доклади на ЕЦБ и на Европейската комисия за България дават зелена светлина на страната ни за влизане в еврозоната. Окончателното решение за това ще вземе Съветът на ЕС след около месец.
Констатациите в докладите, че България е изпълнила критериите от Маастрихт са безспорно най-важната новина. Но на нейния фон не бива да оставяме встрани и сигналите за рисковете пред които е изправена страната ни. Още повече че те са свързани с две болезнени теми - инфлацията и стабилността на фиска.
По отношение на инфлацията и ЕЦБ и ЕК отбелязват, че през април 2025 г. 12-месечният среден темп на инфлация по HICP (хармонизиран индекс на потребителските цени) в България възлиза на 2,7%, т.е. малко под референтната стойност от 2,8% за критерия за ценова стабилност.
"Очаква се този темп да се покачва постепенно през следващите месеци, отразявайки увеличенията на косвените данъци и административно определяните цени, както и постоянния вътрешен ценови натиск от силния, макар и умерен, растеж на заплатите на фона на свити пазари на труда.

Процесът на догонване 

вероятно ще доведе и до положителни инфлационни разлики спрямо еврозоната в дългосрочен план, тъй като БВП на глава от населението и ценовите нива все още са значително по-ниски в България, отколкото в еврозоната. Макар че равновесните инфлационни разлики, свързани с този процес на догонване, не са много големи, те могат да се превърнат в проблем, ако са съпътствани от потенциално неустойчиви развития в цените на кредитите и активите и допринасят за тях", пише в докладите.
В анализа на ЕЦБ се посочва, че значителното покачване на ХИПЦ инфлацията в началото на 2025 г. се дължи на комбинация от политически обусловени увеличения на цените и по-широкообхватни увеличения на цените в няколко категории на потребление.
"Увеличенията, обусловени от политиките, са резултат от промени в косвените данъци и административно определяните цени, включително края на мерките за подкрепа, въведени за смекчаване на въздействието на пандемията. Други увеличения на цените бяха концентрирани главно в сектора на услугите, подхранвани от вторични ефекти от по-високите цени на храните и енергията, както и от постоянен натиск върху заплатите на фона на стегнатите пазари на труда и силно вътрешно търсене, подкрепено от силен растеж на кредитите и цените на активите. Резкият спад на инфлацията по HICP през април 2025 г., спаднал до 2,8% от 4,0% през март, се дължи до голяма степен на забележимия спад в цените на болничните услуги", твърдят експертите на ЕЦБ.
Според пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия за 2025 г. се очаква инфлацията, базирана на HICP, да се повиши до 3,6% през 2025 г., преди да спадне до 1,8% през 2026 г.
Въпреки че прехвърлянето на заплатите към инфлацията на потребителските цени досега е било относително ограничено, се очаква вътрешният ценови натиск, произтичащ от силния, макар и умерен, растеж на заплатите, да се запази през прогнозния хоризонт. В същото време ипотечното кредитиране и растежът на цените на жилищата остават стабилни, което представлява риск от спирала на цените на кредитите/активите (повече подробности по-долу - б.а.).

Този риск се изостря 

от факта, че положителните инфлационни диференциали спрямо еврозоната може да не се самокоригират лесно, тъй като по-високата вътрешна инфлация може да доведе до по-отрицателни реални лихвени проценти по ипотеките, което би могло допълнително да стимулира растежа на жилищните кредити и поскъпването на жилищата.
"Тези прогнози трябва да се разглеждат в контекста на постоянния недостиг на работна ръка, който се корени в демографските тенденции като ниска раждаемост и бързо застаряване на населението. Те обаче са обект на значителна несигурност, като рисковете са в посока нагоре, тъй като инфлацията в България все още е относително по-чувствителна към външните ценови развития, отколкото в еврозоната. Подобно на други страни от Централна и Източна Европа, България е малка отворена икономика, дълбоко интегрирана в световните вериги за доставки, което я прави особено уязвима към международна несигурност и смущения, като например тези, произтичащи от геополитическо напрежение, по-високи американски тарифи и несигурност относно търговските политики", пише в доклада на комисията.
Според ЕК в по-дългосрочен план съществуват и други фактори, които представляват рискове за устойчивостта на конвергенцията на инфлацията в България в дългосрочен план.
Това е особено валидно, тъй като през последните години разходите за единица труд се повишиха с много по-бързи темпове, отколкото в еврозоната и други конкурентни страни.
В дългосрочен план процесът на догонване, макар и желателен, вероятно ще доведе до положителни инфлационни диференциали спрямо еврозоната, тъй като БВП на глава от населението и ценовите нива все още са значително по-ниски в България, отколкото в еврозоната.

По отношение фискалната (бюджетната) стабилност 

в докладите на ЕЦБ и ЕК се подчертава, че България понастоящем не е обект на Решение на Съвета за наличието на прекомерен дефицит. Дефицитът на консолидирания държавен бюджет е бил 3,0% от БВП през 2024 г., т.е. на нивото на референтната стойност от 3%, а съотношението на брутния държавен дълг към БВП е било 24,1%, т.е. доста под референтната стойност от 60%.
Обръща се обаче внимание на факта, че бюджетният дефицит се е увеличил през 2024 г. и остава значително над нивото си преди пандемията.
"Преди пандемията разумната фискална политика на България доведе до значителни подобрения в структурното й салдо, което измести номиналния баланс от дефицит от 1,9% от БВП през 2015 г. към излишък от 2,2% от БВП през 2019 г. В резултат на пандемията и фискалната подкрепа на правителството за смекчаване на нейното въздействие, структурният баланс се влоши значително, което доведе до номинален дефицит от 4,0% от БВП през 2021 г. Между 2021 г. и 2023 г. бюджетният баланс се подобри с 2,0% от БВП, главно поради подобрение на структурния баланс с 1,2% от БВП. През 2024 г. обаче бюджетният баланс се влоши отново с 1,0 процентен пункт. Влошаването на бюджетното салдо през 2024 г. в сравнение с 2019 г., т.е. годината преди избухването на пандемията, е 5,2% от БВП, което се дължи най-вече на влошаване на структурното салдо с 4,5% от БВП", пише в докладите.
Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2025 г. предвижда леко намаление на бюджетния дефицит и нарастващо съотношение на публичния дълг.
Според икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2025 г. се очаква номиналният дефицит да намалее до 2,8% от БВП през 2025 г. и по този начин да падне под референтната стойност от 3% дефицит. Прогнозира се той да остане непроменен през 2026 г. на 2,8% от БВП, а съотношението на дълга да се увеличи през 2025 г. до 25,1% от БВП и до 27,1% от БВП през 2026 г.
"Прогнозираният ръст на нетните разходи през 2025 г. надвишава средносрочния фискално-структурен план на България. България кандидатства за национална клауза за дерогация, която би й позволила да се отклони от нетния план на разходите, когато това се дължи на по-високи разходи за отбрана.
В перспектива България трябва да следва 

разумна фискална политика 

за да гарантира спазване на нетната си траектория на разходите. Въпреки че страната регистрира фискални излишъци преди пандемията, бюджетният й баланс се влоши значително оттогава.
Това развитие съвпадна с период на политическа нестабилност, белязан от шест предсрочни избори между 2021 и 2024 г. Следователно, за да се гарантира дългосрочна устойчивост, България трябва да се справи с натиска върху разходите по разумен начин и да поддържа стабилна фискална политика. Това изисква страната да гарантира спазване на нетната си траектория на разходите съгласно Пакта за стабилност и растеж, като същевременно запази фискални буфери за смекчаване на потенциални неблагоприятни сътресения", се посочва в докладите на ЕК и на ЕЦБ.
В тях се обръща внимание на факта, че страната ни е изправена пред значителни забавяния в изпълнението на своя План за възстановяване и устойчивост, до голяма степен поради политическата нестабилност, която рискува загуба на средства от програмата "Следващо поколение ЕС".
"Следователно е от решаващо значение страната да ускори прилагането на реформите и изпълнението на ключови проекти. Освен това капиталовите разходи трябва да се увеличат, с акцент върху подобряването на тяхното качество и ефективност чрез подобрено управление на публичните инвестиции, включително разработването на дългосрочна инвестиционна стратегия. За да се гарантира допълнително средносрочна фискална устойчивост, са необходими продължителни усилия за борба със сивата икономика, за да се подобри събираемостта на данъци. Ще бъде жизненоважно също така да се укрепят управлението и рентабилността на държавните предприятия, както и да се повиши устойчивостта на пенсионната система", е констатирано в докладите.