Църквата почита на 30 май преп. Исакий Далматски. Св. Емилия

Лъжеучението на Арий особено се разпространило при император Валент. Тринадесетгодишното му царуване било непрекъснато гонение против православните. Гонението с особена жестокост свирепсвало в Цариград, където всички православни църкви били затворени, а някои били обърнати в конюшни.
Слухът за страданията на православните християни стигнал далеч до източната пустиня и възбудил негодувание у благочестивия пустинножител Исакий. Когато научил за страшните притеснения на православните християни, той побързал да отиде в Цариград. Без да се бои от опасностите, Исакий увещавал християните да остават верни на истината.
По това време Валент тръгнал на война против готите, които били разорили някои области на империята и дори застрашавали Цариград. Когато императорът с войската си излизал от града, Исакий застанал на пътя му и му казал: "Господарю, отвори православните църкви и Бог ще благослови пътя ти, войната ще бъде благополучна, и ти ще се върнеш в мир!" Тия думи поразили царя и той бил готов да се съгласи. Но някои от неговите приближени го отрекли от доброто му намерение и царят заповядал да затворят стареца в тъмница.
Исакий бил върнат под стража в Цариград, а царят продължил пътя си. Ранен в сражението, се укрил в един плевник от преследването на враговете му. Но готите запалили плевника и царят загинал сред пламъците. Известно време не се знаело в Цариград за неговата смърт и войниците, които пазели Исакий, му се заканвали със скорошното връщане на императора и с наказание за неговите дръзки думи. Старецът отговорил: "Ето вече седем дни откак усещам смрад от изгорелите от огъня негови кости!" Когато узнали за нещастната смърт на Валент, всички започнали да оказват почит към Исакий, като го смятали за пророк.
Когато Теодосий Велики встъпил на престола, въдворил мир в Църквата. Успокоен за християните, Исакий пожелал да се върне в пустинята си. Но Сатурнин и Виктор, които се каели, че взели участие в гонението против него, го склонили да остане в Цариград. Сатурнин му построил в околностите на града обител, в която скоро се събрали много иноци. 
Исакий умрял в дълбока старост около 380 г., след като определил заместника си за игумен - инок на име Далмат, от когото обителта по-късно получила своето название, та и нейният основател останал в църковната памет като Исакий Далматски. Мощите на св. Исакий били поставени в църквата "Св. първомъченик Стефан". 

Света Емилия разделила имуществото между децата си и създала девически манастир

Света Емилия произхожда от богат благороднически род. Тя е майката на св. Василий Велики и на св. Макрина, както и на още пет дъщери и трима синове. Двама от синовете й - епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски, са обявени за православни светци. Св. Емилия разделя семейното имущество между децата си и освобождава робите и робините. Много от освободените робини се присъединяват към тях. Те се отричат от света и така се образува девически манастир, където те всички живеят под един покрив и делят всичко поравно. Славата им е в това, че никой не ги познава, богатството им - в нищетата, тяхната храна - въздържанието.