Нови рискове пред ЕС*

Рафаел ПИРИЯ, Хана ЛЕНЧИГ

След като взе историческо решение за постепенно спиране на вноса на руски газ и петрол, ЕС преструктурира енергийната си система. Остава обаче под въпрос дали предложените "планове за диверсификация" ще доведат до реално повишаване на сигурността.
Традиционно диверсификацията означава разпределяне на рисковете и ограничаване на зависимостта от конкретни доставчици, маршрути или технологии.
Регламентът на ЕС, приет в понеделник (26 януари - бел. ред.), обаче свежда диверсификацията до един-единствен критерий: "не от Русия". Това означава, че дори пълната зависимост от една-единствена трета държава ще се счита за успех, стига тази държава да не се нарича Русия.
Това объркване замъглява бързо нарастващата зависимост на Европа от новия й основен доставчик - Съединените щати. Ако разглеждаме цялото Европейско икономическо пространство, включително Норвегия, като единен пазар на газ, картината става ясна: от 2019 до 2025 г. вносът от САЩ се е увеличил почти шест пъти.
В момента той представлява почти 40% от всички външни доставки на газ, и по-специално за втечнения природен газ (ВПГ) - приблизително 60%. От средата на 2022 г. САЩ изместват не само Русия, но и все повече други страни доставчици, особено от Африка и Близкия изток.
Включването на Норвегия в статистиката не е игра на числа, а икономическа и геополитическа реалност. Норвежката инфраструктура за производство на газ е ориентирана към Европа и е практически невъзможно да се преориентира към други пазари. Честото представяне на Норвегия като външен доставчик прикрива концентрацията на внос от САЩ.
Повече от две трети от европейския внос на газ в момента се транспортира по море под формата на ВПГ. По този начин цените на нашия газ и електроенергия все повече се определят от световните пазари на ВПГ, които реагират на международните сътресения по-бързо и по-остро, отколкото доставките на газ по тръбопроводи по дългосрочни договори.
Разбира се, разширеният капацитет за внос на ВПГ в Европа позволява диверсификация на доставките. На практика обаче нарастващата пазарна мощ на САЩ увеличава уязвимостта на Европа към геополитически натиск и нестабилност на цените - точно рисковете, които диверсификацията е предназначена да смекчи.
Традиционно европейската енергийна политика приема, че търсенето, предлагането и цените са подчинени на икономическа рационалност.
Енергията обаче отдавна е геополитически инструмент на властта. Рисковете не изчезват просто защото името им се променя. Европа най-накрая трябва да приеме това сериозно.
Дори Доналд Тръмп да е оттеглил последните си заплахи за налагане на мита заради спора за Гренландия, събитията от последните дни за пореден път ясно показаха, че Вашингтон не се колебае да използва търговските бариери като инструмент на политическа власт, дори това да вреди на американските потребители и бизнеса. Би било наивно да се вярва, че нарастващата зависимост на Европа от американския газ няма да бъде взета предвид в дългосрочните геополитически изчисления.
За да смекчи геополитическите рискове, ЕС би могъл да сформира коалиция с други страни вносителки на ВПГ и застъпници на свободната търговия като Япония, Южна Корея и Индия, която също би насърчила намаляването на емисиите на метан.
Европа се нуждае от нещо повече от просто замяна на един доставчик с друг. Преди всичко са необходими структурни решения за ускоряване на развитието на местни възобновяеми енергийни източници, електрификация, повишена ефективност и гъвкавост на системата, както и съзнателно и целенасочено използване на газ в области, където замяната му все още не е икономически осъществима.
Отказът от руски газ е стратегически правилното решение. Само по себе си това обаче не представлява диверсификация и не замества цялостната стратегия за енергийна сигурност.
Националните планове за диверсификация за 2026 г. не трябва да се ограничават до изключване на руските доставки, а трябва да обхващат и контролират всички доставчици, независимо от тяхната политическа ориентация.
Бързо нарастващата зависимост на Европа от американски газ е стратегическа грешка. Европа се нуждае от връщане към първоначалното определение за "диверсификация", от трезвен анализ на реалните си уязвимости и от смелостта да прегърне структурната промяна.

* Заглавието е на редакцията

С незначителни съкращения