Примирие с много лица

Договореното чрез САЩ и Катар "светкавично" примирие между заклетите врагове Израел и Иран дойде малко като изневиделица, каквито бяха и бункерните удари на САЩ срещу Иран на 13 юни. Но всички те не бяха съвсем неочаквани.
Най-логично това примирие е за Израел. Близо до ума е, че с премахването на потенциалната ядрена заплаха от Иран еврейската държава разрешава екзистенциален въпрос и разпръсква надвисналите облаци над съществуването си вероятно за следващите 50 години. Няма смисъл да продължава конфликта, да жертва още загинали или ранени от една вече победоносна война. Да жертва и свои сънародници в чужбина, които биха станали мишени за отмъщение. Отделно се очаква да отпаднат подозренията към Израел, че цели смяна на режима в Техеран или убийството на аятолах Хаменей. Като цяло израелският интерес от примирието е на победителя.
По-сложно стоят нещата с Иран. При всички случаи интересът му към примирието е на победения. Зад бързото му съгласие за прекратяване на огъня и за мир наднича признанието, че все пак е разработвал ядрено оръжие срещу Израел, въпреки фетвата на аятолаха срещу създаването му. Иран е като губещ футболен отбор, който гледа да падне с по-малко голове във вратата си. Страната трябва да минимизира една донякъде историческа загуба. И ако примирието и евентуално последвалият мир съхранят ядрената й енергетика, ако доведат в бъдеще и до отпадането на редица санкции, страната по-лесно ще понесе горчивината, че е победена, но все пак не е обречена. Ако се съди по последните съобщения, САЩ са готови да оставят на мира мирния й атом. 
Въпреки че бомбардира Иран, Тръмп е имал интерес от примирие по ред причини. Нищо чудно иранските заплахи да са го стреснали не толкова заради удари по военни обекти на САЩ в региона, колкото със задействането на спящи терористични клетки, включително в САЩ. Тях с противобункерни бомби няма как да победиш. 
Не бива да се изключват опасенията от прерастването на конфликта в голяма регионална и в световна война. Колкото и Тръмп да е несистемен, себичен и "екзотичен", той трябва да държи под око планетарната сигурност като лидер на една от двете суперядрени сили. Впрочем, въпросната сигурност също може да е била калкулирана от Израел и Иран, макар и не в самото начало на конфликта. 
Преди 13 юни американският президент държеше да го възприемат като миролюбец, след тази дата му лепнаха клеймото на военнолюбец. Дали с примирието не иска да изчисти това клеймо? Такава мотивация не бива да отпада от сметките. 
Америка вече обяви, че с ударите от 13 юни не е целяла смяна на режима в Техеран. Дали Тръмп не разсейва подозренията, че въпреки гръмките си обещания за ненамеса по света, всъщност продължава хегемонистичната политика на Байдън и „дълбоката държава“? 
Германия, Великобритания и Франция се бяха нагърбили с някои мирни усилия по конфликта Израел-Иран, които се оказаха безрезултатни. Тръмп няма високо мнение за Европа и нищо чудно, ако след време се разкрие, че със светкавичното примирие е искал да й натрие носа колко "Велика отново е Америка"? И то в навечерието на срещата на НАТО. Това е по-скоро странична мотивация, но и тя не бива да отпада от сметките.