Стихотворения от ОЛЯ АЛ-АХМЕД

ОЛЯ АЛ-АХМЕД е родена на 21 април 1967 г. в София, България. Баща й д-р Нури Садик е суданец от нубийски произход, а майка й е голямата българската поетеса Ваня Петкова. Завършила е Софийския университет "Св. Климент Охридски" със специалност "Арабска филология" и втора специалност "Журналистика и английски език". Специализира в Дамаск съвременна арабска литература. Журналист в различни медии, преводач. Автор е на стотици статии, пътеписи, репортажи, политически анализи и интервюта със световноизвестни личности, както и на три стихосбирки: "Огледало", "Черното кокиче" и "Цвете от куршуми". Член на СБЖ, СИЖБ, Българската асоциация на журналистите и писателите, пишещи за туризъм (ABUJET), Международната асоциация на журналистите и писателите, пишещи за туризъм (FIJET), Международната федерация на журналистите. Носител е на 38 награди за журналистика и публицистика. Владее свободно арабски, руски, английски и испански език.

Ти имаш право на любов! 

        На композитора Александър Савелиев, 
        който превърна този стих в песен
 

Ти имаш право на любов,
В такъв един живот суров,
Когато слънцето залязва рано,
А сърцето ти тупти одрано...

Ти - имаш право на любов!

И ти, и тя и той:
За миг се спри, постой -
Чуваш ли в далечината зов?
Ти имаш право на любов!

Дори когато ехото е силно,
И дъждът вали обилно,
Дори когато си пред пропаст или ров -
Ти имаш право на любов!

Никога не спирай да обичаш,
Дори когато от себе си уплашен тичаш,
Спри! И влез в живота нов,
Ти имаш право на любов!

Обичай и не мисли дали си струва,
Съдбата винаги след тебе ще пирува,
Дори след най-големия житейски лов -
Ти имаш право на любов!

Правото го дава Бог,
Той милосърден е, но строг!
И след прочетен богослов -
Ти ...имаш право на любов!

Обичай и бъди обичан,
Бъди желан, бъди отричан.
Завий се със мечти в твоя мил покров,

Ти имаш право на любов!!!

------------


Простете ми

Простете ми, ако с нещо съм сгрешила,
Обикновено правя грешки от любов!
Простете ми, че не съм ви утешила,
Не чувах винаги молебният зов...

Любими мой, и теб моля те за прошка,
Не успях да разгадая твоите очи,
Обвити всеки в своята обложка,
Се пазехме от светлите лъчи.

За прошка моля двамата си сина,
Простете ми, че малко остарях,
Тъй бързо детството отмина,
Прекалено ви обичам - в това е моят грях!

За прошка моля родителите мои,
Които са на Сируис сега,
И от небесните покои,
Ме гледат с обич и тъга...

Прости ми, Господи, и дай ми сили,
Прости на грешната раба,
Прости ми, моля те - прости ми!
Не ме оставяй на ръба!

И аз прощавам всичките обиди,
Прощавам ви, и то без срок!
Голямо опрощение и милост
Трябва да молим единствено от БОГ!

--------------


Куршуми
            На децата на Палестина

Във въздуха отново прелетя куршум...
Войни, размирици, излишен шум!
Бих искала единствено ЛЮБОВ и МИР,  
За човеците - Мирa да е кумир!
 
Уви, това е просто розова мечта,
Политиците вживяват се в речта,
Войникът чужд е грабнал пушка,
Държи невинния на мушка...
 
Куршуми, на къде сте се запътили!?
Пак ли от запада са ви упътили!?
Рикоширайте, обратно се върнете,
Във бели гълъби се превърнете!

***
Едно дете на прага седнало самичко,
Гледа минаващия с пушка чичко,
Сълзите капят, превръщат се в патрони,
Олово от очите му се рони...
 
Дете нещастно, какво си ти виновно,
Че някой си играе с войничето оловно!
Ала не наужким, а наистина те стреля,
И ти заспиваш в кървава постеля...
 
Сред руините загуби си мечето,
Поиска да го вземеш и стана на решето!
Гушнаха се и завинаги заспаха,
На облак пухкав без заплаха...

***
Във въздуха отново прелетя куршум...
Всичко е сринато, тишина и няма шум...
Хората избиха се сами...
А от небето кървав дъжд ръми...

---------

Есенният Вятър

Есента в душата ми скъта се,
Някъде тъгата в мене спи,
Вятърът зад Слънцето прибра се,
Погали ме, и от сълзите ми отпи...
 
А после Вятърът отново разигра се
          палавникът в черните коси,
Целуна ме и пожела си
На моят бряг към залез да заспи...
 
На моят бряг се крие изненада,
От него лъхат южни ветрове,
И някой чужд там може да пострада,
От сянката на други светове...
 
Тогава Слънцето помоли ме учтиво,
Вятъра бездомен аз да приютя,
Отворих портата, той влезе диво!
Как опърничавия  да го укротя...
 
Така живея с Вятъра прозрачен,
Във вихъра на полудялата любов,
И надали спокоен ще е тачен,
За  ураган  е винаги готов!
 
Есента в душата ми скъта се,
Тъгата в мене зимен сън заспа,
Уморен от бури Вятърът прибра се,
Погали ме и да се укроти успя...

---------

Обичам те!

                  На В.Б.

Обичам те, дори когато си сърдит,
Обичам те намръщен и ядосан,
Обичам те, изморен в леглото свит,
Обичам те от работа износен...

Каквото и да правиш - ти си мой,
Обичам те във мислите си тайни,
Обичам те - в гняв и във покой,
В чувствата си всеотдайни....

Обичам те - в миналото старо,
Когато в любов ми се обрече.
Обичам те в бъдещето неузряло,
Обичам те - от близо и далече.

Обичам те - в стара потна риза,
Обичам те - в нови модни дрехи,
Обичам те в изобилие и в криза,
Обичам те в падения, в успехи!

Просто и наивно те обичам !
Всички тези рими ти изричам...
Обичам те във Слънцето и в Мрака,

Обичам те,
        Обичам те така -

        Обичам те, и въпреки лъжите
        До теб стоя с протегната ръка!

Обичам те......
              Обичам те така....

-------------------

Забравих да ти кажа...

                 На Николай Артьомов
 
Забравих да ти кажа,
колко много те обичам,
От тези чувства името си сричам....

Забравих да ти кажа,
колко много означаваш ти за мен,
Това усещане нараства всеки ден...

Забравих да ти кажа,
колко много те обичам,
В името на нашата любов -
от всичко се отричам...

Забравих да кажа,
че живота ми - това си ти,
Независимо дали в реалността или в мечти...

Забравих много да ти кажа!
Добре де, пак ще се накажа -
С една любов безумно чиста,
Безцелна, свята, напориста...

Забравих да ти кажа,
колко много те обичам,
Против всички правила
след тебе тичам...

Ще се спъна страшно
               и ще падна - знам,
Когато истински обичаш -
            Изборът не е голям!

Обсебена от хиляди тревоги....
Живееща по правилата строги,
Забравих да ти кажа,
колко много те обичам...

С думата ЛЮБОВ теб те наричам!
Прости ми, че така забравям,
В толкоз грешки се улавям.

Забравих да ти кажа,
колко много те обичам...
Този път не ще забравя –
да бъда само твоя се заричам!


--------------

Русия и Украйна!
 
Една Украйна, една Русия
- Сестри уж бяха природени,
А сполетя ги черна орисия,
по интереси чужди, нагодени...
 
Земя красива, земя свещена,
от Бога бе благословена...
Мужици сееха на обща нива
и хляб ядяха заедно и пиха пиво...
 
Сражаваха се рамо в рамо,
Самогон варяха по селата рано,
Вечер сядаха на масите богати,
Песни пееха за русите си братя...
 
Русия и Украйна!
Сестрички мили!
Опомнете се!
Косите разплетете,
И дай вам Бог разум,
пробуждение и сили,
Моля ви - безумието спрете!
 
Деца ще плачат, и майки неродили...
Какво ще кажат на свойте рожби мили?
Какво в историята да напиша,
ако някой някъде не диша?

***
 
Прабаба ми бе от Украйна,
Графиня Житска се зове,
Прадядо ми Иван в жени я взе,
Той - от Ростов на Дон,
руснак-казак с медали!
Тя - от Полтава, красавица му дали!
И ето аз, сега на кръстопът,
Със сълзи на очи ви моля:
Войната - не е правилният път,
Имайте достойнството и воля!
 
Русия и Украйна - сестри от векове!
Родили славни синове.
Нима забравихте историята свята
и общата земя във кръв облята?
 
Какво би казала княгиня Ольга?
Нима забравихте за Киевската Русь,
за корените с обща връв?
Ще нося името й с болка,
ако се пролее капка кръв!
 
Спрете! Помолете се на Бога!
Земята се задъхва от тревога!
 А моите думи - са факли горящи!
За Мир и Любов във мрака искрящи!
 
24.02.2022 г.

---------------

Америка
 
Америка, какво ти става?
Затъна днес в самозабрава!
Америка, недей така
На черния да вдигаш ти ръка...
 
Индианците простиха ти греха,
Но болката витае в мрака,
И се възраждат от прахта,
Гордо стъпвайки на двата крака...
 
Недей, Америка така,
Спри за миг пред счупена витрина,
Не прави от локвата река,
Историята си ти срина....
 
Светът го раздели на две -
На черни и на бели,
Така дали е по-добре,
С души осиротели...
 
Нима черният е без душа,
Нима не плаче и не стене,
Нима не ражда той деца,
Да - те са черни, като мене!
 
Е и какво, в това ли е грехът,
В цветът на кожата отвънка,
Или в очите и в смехът,
И във веригата, която дрънка!
 
Къде ви е проблемът, бели?
Богати, сити и успели?
Какво ви пречи този цвят,
Със сълзи и тъга залят...
 
Какво ви пречи усмивката на черното дете,
Протягащо ръка за да яде,
Какво ви пречи черната му майка,
Която в бедността се вайка.
 
В това ли е грехът - да бъдеш черен,
А белият във себе си уверен,
Да мачка с крак и да се смее,
За превъзходство да копнее...
 
Светът е уморен от битки,
Земята стене и реките плитки
Пълни ги със сълзи черни
На чадата благоверни...
 
Светът върви към своя край,
Не всекиго го чака рай,
И няма никакво значение
Дали си черен или бял,
А как в живота си вървял.
Не мисля че там горе,
Пред онзи съд и Съдията,
Ще сме черни или бели,
Там ще ни съдят по делата.
 
Yes! Black Lives Matter!
Together, Black & White - it’s better!
So give us chance to live
To love and to believe!