Военната икономика на Путин „изстива“, но руснаците все още се чувстват по-богати

Анастасия СТОГНЕЙ, Крис КУК
Financial Times

Рязкото покачване на жизнения стандарт на руснаците, което засили подкрепата за специалната операция в Украйна, отслабва според анализ на работните места на „Файненшъл таймс“.
Рязкото покачване на заплатите и недостигът на работна ръка станаха ключов фактор за обществената подкрепа за Кремъл, откакто войските му влязоха в Украйна през февруари 2022 г., въпреки санкциите, високата инфлация и други икономически проблеми. Но анализ на работните места на „Файненшъл таймс“ показва, че бързото покачване на заплатите за новоназначените служители се е забавило донякъде от началото на 2025 г. Заплатите за нови работни места са се увеличили с 4,2% в периода септември - декември 2024 г., но само с 2,2% през тримесечието до април според нашия анализ.
Но наблюденията на икономистите и последните потребителски проучвания показват, че чувството за финансова стабилност на руснаците ще се запази дори когато други данни, включително забавянето на растежа на БВП и спадащите приходи от петрол, сочат, че военната икономика на президента Путин бавно се свива.
„Руската икономика е напрегната и проблемите се трупат“, каза Константин Насонов, руски икономист и бивш научен сътрудник в руското бизнес училище „Сколково“. „Но в същото време... Колкото и да е странно, тези тенденции не са взаимно изключващи се.“
Нашите оценки са получени от анализ на онлайн обяви за работа, събрани при публикуването им. Свободните работни места са групирани по отрасли с помощта на изкуствен интелект. Промените сред подобни оферти след това се проследяват с помощта на статистическа методология, разработена от глобална платформа за набиране на персонал, наречена „Индийд“.
„Компаниите често се адаптират към външен натиск, като променят условията предимно за нови служители, а не за съществуващ персонал. Така че тези мерки често ни дават добра представа накъде се насочва пазарът на труда като цяло“, каза Павел Адрян, икономист в „Индийд“.
Анализът на „Файненшъл таймс“ потвърди картината на „охлаждащ се“ пазар на труда, нарисувана по-рано от Росстат. Според неговите данни ръстът на реалните доходи - включително доходите от други източници, като например наем на имоти и лихви по спестявания - е спаднал от 8,3% на 7,1% през първите три месеца на 2025 г. 
Преди началото на бойните действия Москва натрупваше излишни приходи от износ на петрол и газ в продължение на много години и заделяше средства, които не бяха необходими за посрещане на неотложни бюджетни нужди.
С началото на специалната операция Кремъл постави икономиката на военна основа, отвори крана и парите потекоха за заплати на войниците и служителите в отбраната, евтини заеми за военно-промишления комплекс и щедри ипотечни субсидии за семействата.
Скоро след началото на специалната операция реалните доходи спаднаха, но се възстановиха в края на 2022 г. и започнаха да растат с темпове, невиждани от повече от десетилетие, според Росстат. Дори кумулативната инфлация за три години от 30% не можа да обезсмисли тези постижения.
Според руския социологически център „Левада“ в средата на 2024 г. делът на руснаците с положителна оценка на собствените си финанси надхвърли дела на песимистите за първи път от повече от десетилетие.
Руснаците нарекоха 2023 г. най-добрата финансова година от поне десетилетие в анкети, анализирани в статия на Института за развиващи се икономики към Банката на Финландия и събрани от Висшето училище по икономика в Москва. По-скорошни данни все още няма, но тенденцията вероятно е продължила и през 2024 г., каза съавторът Уил Пайл.
По-скорошни проучвания на независима изследователска група, наречена „Хроники“, рисуват не толкова розова картина, но все още не виждат признаци на рязък спад, който би могъл да предизвика политическа нестабилност.
Почти 40% от руснаците в анкетите на „Хроники“ съобщават за влошаване на финансовото си състояние. Но повечето все още не виждат нито промяна (40%), нито подобрение (20%) във финансите си.
Опозиционерът Алексей Миняйло, съосновател на „Хроники“, отбелязва корелация между чувството за финансово благополучие на руснаците и подкрепата за спецоперацията. Колкото по-труден става финансово животът, „толкова по-малка е вероятността някой да го подкрепи“, каза Миняйло.
Военната щедрост на Путин е усетена най-силно от тези, които живеят на ръба на бедността. „Някои семейства, които преди са живели в бедност, сега получават пари от съпрузи, които са отишли "на фронта", каза Александра Прокопенко, научен сътрудник в Центъра Карнеги Евразия в Берлин.
„Държавата охлажда кипящия котел на общественото недоволство с пари“, заключи тя. 
В неотдавна разпадащия се град Иваново, бившия център на съветската текстилна индустрия, заплатите на шивачките са се увеличили повече от два пъти от началото на боевете, достигайки нива, високи дори за Москва до 2022 г. Напускането на западни марки дрехи и домакински уреди от Русия стимулира търсенето на местно произведен текстил. Сега шивачките „няма да ви работят“ за по-малко от 120 000 рубли (1500 долара) на месец, каза местен бизнесмен.
Но ползите от военната икономика не се усещат еднакво навсякъде. Възрастните хора и работещите в публичния сектор - учители, държавни служители и културни работници - са отчели скромно увеличение на реалните доходи, защото заплатите им са индексирани само спрямо инфлацията, според Прокопенко от Центъра Карнеги. Около 30% от застаряващото население на Русия са пенсионери, а около 20% от тях все още работят. Тази година се появиха първите признаци, че процъфтяващата военна икономика на Русия започва да отслабва. 
Дори официалните оценки показват, че растежът на БВП тази година ще бъде около 2%, което е рязко забавяне спрямо средния показател от 4% през последните две години. Последните прогнози на МВФ предвиждат забавяне на растежа на БВП на Русия до 1,5% тази година и 0,9% през 2026 г., в сравнение с над 4% през 2024 г. Други прогнози са още по-песимистични. 
Резервите на страната са почти изчерпани и новите приходи са под въпрос, тъй като цените на петрола остават ниски. По-голямата част от работната сила вече е заета и с основния лихвен процент на Централната банка от 21% за ограничаване на инфлацията е трудно за бизнеса да тегли заеми за растеж. 
Вероятно обаче ще отнеме известно време, преди повечето руснаци да усетят достатъчно болезнен удар, който да доведе до промяна в настроенията. 
„Растежът на заплатите очевидно също ще се забави, но ще остане висок“, каза Олег Кузмин, главен икономист в московската инвестиционна компания „Ренесанс капитал“. „Недостигът на персонал обаче няма да изчезне“, коментира той.