Възвръщане на творческия дух на България

Рядко се случва в днешно време светли имена на българската литература и култура да получат ново признание и почит. По предложение на Владимир Москов, кмет на гр. Гоце Делчев, общинският съвет реши улици в града да носят имената на писателките Леда Милева, Дора Габе и Мерсия Макдермот. При определянето на адреса на имоти на граждани се оказало, че 4 улици в града не са наименовани. Четвъртото предложено име е на виден местен деец на културата - Стоян Шехинов, първият председател на народното читалище “Зора“ (от 1908 г. е с името “Просвета“).
Новите имена на улиците са приети с пълно мнозинство от всичките 29 общинари, участвали в заседанието на Общинския съвет на 29 април т.г.
Това са добре познати имена за България, а в Гоце Делчев имаме приемственост в това отношение, казва Владимир Москов. Стоян Шехинов пък е известен местен патриот, дълбоко свързан с традициите на града, добавя той. А това обяснява защо и комисиите, и членовете на Общинския съвет са гласували единодушно за имената на улиците. Нека не се забравят творците с такъв сериозен принос в националната култура, нека да влязат и в днешните умрели времена, засмива се Москов.
Според кмета, днес Мерсия Макдермот е пренебрегната от политическата система в България, а тя е голям историк и писател и е допринесла като никой друг за авторитета на България в световен мащаб, дала е най-силните доказателства за българската кауза в Македония, събирала ги е с години в архивите у нас, в Гърция, в Турция, в Европа и нашата държава й дължи огромно уважение. Когато ние българите,  говорим за фактите в историята е едно - ами, те защитават сами себе си, казват някои, но когато една англичанка говори за историята на българите така, както го прави Мерсия, нещата стават безспорни.
Владимир Москов разказва, че е посрещал Мерсия Макдермот в град Гоце Делчев. По повод на годишнина на националния ни герой е дала впечатляващо интервю за местното радио. Да не говорим, че книгите й за Васил Левски, Гоце, за Яне Сандански, за “Ален мак самотен” за Димитър Благоев, са истински пантеон на българските герои, какъвто не са създали дори българските историци. Владимир Москов е общувал с Макдермот  по телефона дълги години и си пази картичките, които тя му е изпращала за Нова година - с макове...

***
А ето и кратко описание на живота на четиримата творци, което общинарите напомнят:

Леда Милева,

дъщеря на Гео Милев, е родена в София на 5 февруари 1921 г. Основното си образование получава в Американското основно училище в София, а средното - в Американския колеж в София. От 1935 до 1941 г. е студентка в Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски",  от 1938 до 1940 г. е курсистка в Института за подготовка на детски учителки към Американската детска градина в столицата.
Била е редактор в различни издателства, директор на телевизията, завежда редакцията за детски предавания в Радио „София”, представител на България в ЮНЕСКО, а сьщо и председател на Съюза на приютите.
Леда Милева е автор на стихотворения - от „Зайченцето бяло“, през гатанки, приказки, разкази, до театрални и радиопиеси за деца. преведени на английски, арабски, немски, полски. Румънски, руски, турски, унгарски, френски, чешки, японски и други езици. Пише статии по проблемите на литературата, превода, международното културно сътрудничество, телевизиите, възпитанието на децата и други, Преводач е на съвременна американска, английска и африкански поезия и на класическа и съвременна проза. Умира в София на 5 февруари 2013 г.

Дора Габе

е родена на 28 август 1886 г. в с. Харманлък (днес с. Дъбовик, община Генерал Тошево) в семейството на Екатерина и Петър Габе - преселник от Русия. За красотата на Добруджа, за детството в имението на баща си пише в една от най-хубавите си книги “Някога” (1924), ”Когато бях малка" (1939), "Малкият добруджанец" (1927). Учи в Балчик и Добрич, в девическите гимназии в Шумен и Варна. През 1904 г. записва „Естествени науки" в Софийския университет, а през 1905-1906 г. следва френска филология в Женева. Завършва висшето си образование в Гренобъл. От 1911 г. се отдава на литературна работа. Превежда от полски. Пътува, самостоятелно и със съпруга си проф. Боян Пенев - в Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция и Англия. Първите си стихотворни опити Дора Габе прави още като ученичка в Шумен през 1900 г.
До края на 30-те години обнародва поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази,    есета, импресии, отзиви за театрални постановки и концерти, статии по въпроси на литературата, спомени за поети и писатели. Разгръща дарованието си и в областта на детската литература. Лириката й за най-младите читатели е представена в двадесетина нейни стихосбирки, тя бързо заема челно място сред българските детски поети. Възлагат й да редактира Библиотека за малките, издавана от Министерството на народната просвета. Привлича за сътрудници почти всички детски писатели. Написва чудесни книги за деца, а в последните десетилетия от своя дълъг творчески живот създава зрели поетични книги. Удостоена е с наградата на Министерството на просветата “П.Р. Славейков" през 1980 г. Вписана е в Почетния списък на Международния съвет по детската книга през 1979 г. за книгата “През нашите очички“ (1962) и през 1932 г. за книгата "Мълчаливи герои”. Умира на 13 февруари 1983 г.

Мерсия Макдермот

се ражда в Плимут, Девън, Великобритания, в семейството на хирург от военноморския флот и учителка. През 1948 г. завършва руска филология в Оксфордския университет. През лятото на 1947 г. с група английски студенти отива на бригада в бивша Ююславия, където за първи път установява контакти с българи, включително с поета Павел Матев. Преподавателската и научната й дейност са тясно свързани със страната ни. От 1957 до 1989 г. посещава България или живее в нея. Преподава в Английската гимназия в София - 1963-1964 г. и от 1973 до 1979 г. Води курс за българското национално освободително движение в Македония - в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски" до 1989 г. Чуждестранен член на БАН, доктор хонорис кауза на Софийския университет.
През 1962 г. Марсия Макдермот пише първата книга на английски по обща история на България от 1392 до 1885 г. Известна става обаче с книгата си за Левски „Апостолът на свободата”,  1967 г. През 1978 г. излиза изследването й за живота на Гоце Делчев “Свобода или смърт", с което тя става доктор на историческите науки. Следва трудът й за Яне Сандански “За свобода и съвършенство“ (1987 и 2019 г.) както и биографията на Димитър Благоев “Ален мак самотен” (2018 г.). Последната й книга -„Имало едно време в България“ със спомените й от родината ни излиза през 2022 г.
Макдермот е Почетен член на СБП, дълги години е председател на Англо-българското дружество със
седалище в Лондон,  почетен гражданин е на Карлово и Благоевград, носител на високи държавни отличия на България, Ордена на розата, орден „Кирил и Методий“ и орден „Мадарски конник. За 24 май 2017 г. Министерството на културата на България я удостои с най-високото си отличие „Златен век” с огърлие и грамота, което й бе връчено в Лондон.
Мерсия Макдермот почина на 28.03.2023 г.
 
Стоян Шехинов

е роден през 1795 г. във Воденско. Прогонен от властите, той се заселва се в Неврокоп. С изключителната си честност и трудолюбие, бързо спечелва доверието и уважението на гражданите. Замогва се и става собственик на хан. През 1853 година е избран за надзирател и касиер на строежа на новото градско училище. Шехинов активно участва в борбите за църковно-национална независимост на българите в Неврокопско и е един от местните лидери на движението. Дълги години е неизменен член на Неврокопската българска община и местното училищно настоятелство. През 1862 година предоставя дома си за нуждите на първото българско училище в Неврокоп. Той е един от основателите и пръв председател на създаденото през 1865 година неврокопско читалище „Зора“, което подпомага финансово. Закупува книги и учебни пособия за училището и читалищната библиотека. През декември 1869 година участва в Народния събор в Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия. Заради дейността си е преследван от гръцкото духовенство и многократно е арестуван от османските власти и разкарван из затворите в Неврокоп, Сяр и Драма.
Стоян Шехинов умира в Неврокоп през есента на 1885 г.