Над 1,3 милиона българи са под прага на бедност

Над 1,3 милиона българи - 21,2% от населението, са живели под прага на бедност през 2025 г., показват данни на Националния статистически институт. С други думи, всеки пети човек у нас е разполагал с по-малко от 866,67 лв. на месец, колкото е официалната линия на бедност. Тя се е повишила с над 13% спрямо предходната година, което отразява нарастващите разходи за живот, но въпреки това делът на бедните намалява съвсем леко.
Ако се изключат социалните помощи и обезщетенията, нивото на бедност нараства до 29%, а ако се махнат и пенсиите - достига цели 45,4%. Това означава, че за огромна част от хората държавната подкрепа не е допълнение, а основен фактор за оцеляване.
Най-засегнати остават безработните - над 55% от тях живеят под прага на бедност. Дори наличието на работа обаче не гарантира сигурност. Близо 12% от работещите също попадат в категорията „работещи бедни“, като рискът при хората на непълно работно време е почти три пъти по-висок. Образованието се очертава като един от най-важните фактори - почти половината от работещите бедни са с начално или без образование, докато при висшистите този дял е минимален.
Най-тежко е положението при самотните родители, както и при домакинствата с три и повече деца, където бедността достига до над 50%. Уязвими са и възрастните хора, особено тези, които живеят сами - при тях рискът е значително по-висок, особено след 65-годишна възраст.
Като цяло близо 29% от българите (около 1,87 млн. души) живеят в риск от бедност и социално изключване. Това включва не само хора с ниски доходи, но и такива, които изпитват сериозни затруднения да участват пълноценно в обществения живот. Около 15% от населението живеят в тежки материални и социални лишения - хора, които не могат да си позволят базови неща като адекватно отопление, неочаквани разходи или дори редовно хранене.
Особено тревожна е ситуацията при децата. 27% от тях са изложени на риск от бедност, а много растат в условия на лишения - без възможност за почивка извън дома, без достъп до извънкласни дейности или дори без елементарни средства за игра и развитие. Данните показват и силна връзка с образованието на родителите - децата на родители с ниско образование са в пъти по-застрашени.
Към това се добавят и сериозни различия между регионите и отделните социални групи, което допълнително задълбочава неравенствата. В някои области бедността е значително по-висока, а достъпът до възможности - по-ограничен.