Трагичният бард на Русия

Борис ДАНКОВ

На 3 октомври 1895 г. в романтичното рязанско село Константиново е роден великият руски поет Сергей Есенин. Приживе различните литературни школи и  течения в Русия се опитват да го привлекат на своя страна. Александър Блок го определя като „талантлив и самобитен селски поет”. Тъй наречените „имажинисти” се гордеят с изяществото на неговия стих. След като приглася на „болшевишката революция” със своите емблематични творби - поемите „Ана Снегина” и „Капитан земли” - Маяковски обявява, че Есенин е преживял „еволюция”. Докато той самият съвсем скромно ще опровергае всички с думите: „Аз съм един обикновен поет”.

Колкото обикновен, толкова необикновен. Няма да е пресилено, ако се каже, че Сергей Есенин е дълбоко свързан с патриархална Русия, с нейното православно верую. Доказва го неговата ранна, „мистична” поезия, фанатичната му любов към отечеството и „благословения народ”, преклонението пред „душата руска необятна”. 
Едновременно с това след раздялата с „горите златни” и романтичната руска природа на родното място и сблъсъка със студените стъгди на големия град, на „желязна Америка”, той несъмнено е преживявал трагично раздвоение. Развръзката идва с фаталното решение да сложи край на това раздвоение, закодирано още в първите му носталгични стихове и безутешното отчаяние от живота. Обикновен и необикновен бард на велика Русия.