Не е нужно да сте марксист, за да четете Маркс

Карл Маркс отново се завръща на гребена на вълната. Но не като учтиво камео (епизодично появяване на известна личност) в клас. Не и като прашен цитат, заровен в учебната програма.
Не, говорим за завръщане в праймтайма, като издатели, подкастъри и политици се надпреварват да възкресят брадатия пророк на класовата борба, отбелязва журналистът Джон Мак Глион в свой коментар в онлайн изданието Asia Times.
Принстън наскоро публикува нов превод на английски език на "Капиталът" - първият от 50 години насам. Бърни Сандърс остава най-известният жив социалист на планетата. Тийнейджърите в TikTok цитират "Завладей средствата за производство" между фонограми и "жадни" капани за внимание. А заклетите привърженици на MAGA крещят "Марксист!" на всичко - от училищните библиотеки до законите за предпазните колани.

Добре дошли в четвъртия бум на Маркс 

както го нарича историкът Андрю Хартман. Но нека изясним едно нещо - повечето хора, които говорят за Маркс - леви, десни или либертарианци - нямат представа какво всъщност внушават.
Защото Маркс - човекът, теоретикът, подпалвачът - се е превърнал не толкова в мислител, колкото в тест на Роршах. Призрак, призован от левицата за морална яснота, а от десницата - за всяване на морална паника.
И все пак, отвъд истерията има нещо, на което си струва да се обърне внимание. Не защото Маркс предлага отговори, а защото е задавал правилните въпроси. И Америка - подпухнала, нервна, неравнопоставена - може би най-накрая е в състояние да ги разбере.
Маркс не е защитавал равенството. Той е защитавал властта. Това е първата грешка, която хората правят. Те мислят, че Маркс е бил някакъв утопист, който се пени за "справедливост" или "равенство" като съвременен консултант по разнообразие и равнопоставеност. Той не е бил такъв. Маркс е бил анализатор на властта.
Неговата гледна точка не е била морална, тя е била механична. 

Или притежаваш средствата за производство, или не 

Всичко останало - религия, култура, закон - е било просто скеле. Фон. Начин да се държи низшата класа спокойна.
Маркс никога не е казвал, че капитализмът прави хората лоши. Той казва, че ги прави заменими, годни за консумация. Система, която превръща хората в единици труд, не от злоба, а от ефективност. И ако не можете да видите тази реалност в шофьорите на Uber, в складовете на Amazon или сред "писателите", които с изкуствен интелект канибализират творческия труд на други, то вие сте слепи.

Защо изгубеното поколение на Америка обича Маркс?

Маркс се завръща на мода, защото Америка в много отношения е по-марксистка от всякога. Не идеологически, а структурно. Раздутият елит трупа богатство и недвижими имоти. Средната класа се изпарява по-бързо от крайбрежните градове. Работата не предлага сигурност, само абонаменти. Дори илюзията за социално развитие е отнета.
Идва поколение, обременено с дългове, отгледано пред екрани, без собствено жилище и насилствено хранено с идеологиятa на "самостоятелната заетост", докато гледате как милиардери си играят на полубогове. Тези млади американци не искат комунизъм, но са бесни на капитализма. Маркс не им даде надежда. Той им натрапи вина. А вината е най-опасната противодействаща сила на властта.

Иронията на марксисткия бум в Америка

Дълбоката ирония е, че Маркс не би припознал повечето от днешните "марксисти". Обсебени от културата, тези нови леви са по-фокусирани върху собствената си личност, отколкото върху собствеността.
Постоянните радикали са вкопчени в академичните среди като наемодатели в чековете за наема. Корпоративни HR отдели използват обучението по разнообразие и равноправност като димна завеса за смазване на синдикалните разговори.
Маркс вярва в материалната борба, а не в кабуки театър за идентичности. За него класата не е просто поредната ос - тя е движещата сила. Всичко останало, включително раса и пол, произтичаше от икономическата база. Съвременната левица обръща този модел наопаки, често без да го осъзнава. Това не е марксизъм. Това е активизъм, основан на настроението.
Преводът на "Капиталът" от 2025 г. от Принстън е рекламиран като "Маркс за ХХI век". Но тази фраза е по-показателна, отколкото изглежда, че е. Защото не става въпрос за модернизиране на Маркс - става въпрос за модернизиране на нас самите. Въпросът е дали най-накрая сме готови да го четем не като революционер или реликва, а като системен анализатор. Брутален и несантиментален анализатор.
Той не иска добродетелите ви, той иска вашия одит. Иска да знае кой е собственик на фабриката и защо. Кой е собственик на вестника? Кой е финансирал революцията? И кой е твърдял обратното?

Къде греши десницата?

Консерваторите обичат да викат "Марксист!", сякаш е заклинание, което кара враговете да изчезнат. Но това, което често пропускат, е, че самият капитализъм е станал посткапиталистически по структура.
Свободният пазар е музеен експонат. Това, което преживяваме днес, прилича повече на алгоритмичен феодализъм, където технологичните олигарси притежават инфраструктурата на комуникацията, културата и търговията. Не фабриките, а сървърите. Не железопътните линии, а данните.
Маркс вижда как феодализмът мутира в капитализъм. Това, което не доживява да види, е как капитализмът мутира в платформени монополи. Ако някога лордовете са контролирали земята, а индустриалците - труда, днешните титани контролират интерфейса. И когато контролираш интерфейса, не е нужно да притежаваш работника. Ти просто притежаваш достъпа му до работа.

Къде греши левицата?

Левицата идеализира Маркс, но забравя, че той е диагностицирал болест, а не е предписвал утопия. Той не ви е казал какво да строите, той просто ви е показал какво ще се срути. Всеки път, когато някой развява знамето със сърп и чук, докато отпива Starbucks и туитва за революция, един призрак в гробището Хайгейт върти очи.
Истинската трагедия е, че левицата, като изоставя понятието за класа заради една културна абстракция, е загубила самите инструменти, които Маркс й е дал. Тя се опитва да реже стомана с лозунги. Тя е заменила критиката с вибрации. И управляващата класа не би могла да бъде по-доволна.

Не е нужно Маркс да е прав, достатъчно е да е полезен 

Разбира се, Маркс е грешал за много неща. Той е подценявал пластичността на капитализма. Той е разбирал погрешно ролята на средната класа. И така и не е успял да предвиди как консуматорството ще превърне експлоатацията в забавление.
Но той е разбирал циклите. Той е виждал как неравенството, оставено без контрол, отслабва империите. Той е виждал как наративите се инструментализират, за да оправдаят йерархиите. И е виждал, че хората, които са най-уверени в своята система, обикновено са тези, които печелят най-много от това да не я поставят под въпрос.
Звучи ли ви познато? Не е нужно да сте марксист, за да четете Маркс. Просто трябва да сте будни.
Защото въпреки целия шум, това, което се случва в Америка, не е културна революция, а истинска класова конфронтация. И ако погледнем отвъд хаштаговете и истерията, виждаме, че Маркс не се завръща като пророк. Той се завръща като огледало.
И Америка, подута, разбита и заслепена от собствената си изключителност, най-накрая започва да проглежда.

Нюз БГ