Иран и машината на перманентната война

Пол ГРЕНИЕ*
Россия в глобальной политике

„Без значение за кого гласувате, винаги ще получите Джон Маккейн.“ 
Тази често цитирана реплика може да ви накара да се прозявате, но е истина. На 13 май 2025 г., месец преди да даде зелена светлина на Нетаняху за бомбардировки срещу Иран, президентът Тръмп заяви в Рияд, Саудитска Арабия, че няма нищо общо с войнстващите неоконсерватори.
„Така наречените строители на нации са унищожили много повече нации, отколкото са изградили“, каза Тръмп. „Интервенционистите се намесиха в сложни общества, които не разбираха.“ Той дори се прицели директно в неоконсерваторите: „Блестящите чудеса на Рияд и Абу Даби не са създадени от така наречените строители на нации - неоконсерватори или либерални организации с нестопанска цел.“
По време на президентската кампания на Тръмп, както кандидатът, така и неговите видни поддръжници сериозно обещаха на избирателите, че Тръмп е човекът, който няма да започва нови („глупави“) войни, за разлика от неговите демократични опоненти. Тръмп повтори това обещание във встъпителното си обръщение. По-малко от шест месеца по-късно Тръмп започна глупава война - същата, за която неоконсерваторите крещяха в продължение на тридесет години, същата, която беше толкова скъпа на сърцето на сенатор Маккейн. Любимата фраза на покойния неоконсервативен сенатор беше: „Бомбардирайте, бомбардирайте, бомбардирайте, бомбардирайте, бомбардирайте Иран."
Че САЩ не са стояли безучастно и не са просто наблюдавали израелските атаки, е ясно от сложната логистика на ударите с голям обсег, които просто не могат да бъдат извършени без активната подкрепа на американското разузнаване, радари, сателити, усъвършенствано оръжие и други форми на техническа помощ.
За тези, които не са убедени в подобни „косвени“ доказателства, си струва да прочетат публикацията на самия Тръмп в "Трут Соушъл" в деня след началото на атаките:
„Дадох на Иран шанс след шанс да сключи сделка... Казах им, че ще бъде много по-лошо от всичко, което знаят, очакват или им е било казано, че Съединените щати произвеждат най-добрата и най-смъртоносна военна техника в света и ОСВЕН това, че Израел има много от нея и ще има още - и знаят как да я използват. Някои ирански хардлайнери говориха смело, но не знаеха какво ще се случи. Сега всички са МЪРТВИ и ще става само по-лошо!... Иран трябва да сключи сделка или няма да остане нищо от него...“
От гореизложеното могат да се направят два извода.
Първият е, че демокрацията в съвременна Америка е по същество безсмислена. Американските избиратели многократно заявяват, че са уморени от войната, и многократно гласуват за кандидати, които обещават да не започват нови войни. И все пак желанията на електората систематично се игнорират. Те бяха игнорирани отново от Тръмп на 13 юни, и то в най-фрапантна форма.
Второто - и напълно признавам, че това заключение, както и първото, няма да дойде като откровение - е, че другите държави при никакви обстоятелства не могат да вярват на правителството на САЩ.
Имануел Кант в своя трактат за мира пише за недопустимостта, ирационалността на всяка държава да се ангажира с „видове враждебност, които биха направили взаимното доверие невъзможно в последващо състояние на света“. Сред тези „видове враждебност“ Кант посочва използването на предателство. Какво е поведението на Тръмп, ако не комбинация от лъжи и предателство? Как може да се оцени поведението на правителството на САЩ спрямо Русия по време на последните администрации (включително игнорираните Мински споразумения, обещанията да не се разширява НАТО, подкопаването на „Северен поток“ и т.н.)? Не е ли това лъжа и предателство?
В дните преди израелските атаки администрацията на Тръмп се преструваше, че активно преговаря с Иран. Виткоф трябваше да възобнови това, което американците, включително самият Виткоф, нарекоха „конструктивен процес на преговори“ с иранските си колеги в неделя, 15 юни. Така че иранската страна може би е вярвала, че САЩ и Израел, като техен посредник, няма да започнат военни действия поне до неделя. Или изобщо. И през цялото време Тръмп знаеше - и призна, че е знаел - че атаките срещу Иран ще започнат в петък, няколко дни преди планираното възобновяване на преговорите.
Внимателното четене на публикацията на Тръмп в "Трут Соушъл" води до трето, допълнително заключение. Неговият реторичен стил е този на мафиотски бос: „Правете както казвам и няма да се налага да ви убивам всички.“ Какъв стил на преговори!
Преди четиридесет години социологът Чарлз Тили заключи, че изграждането на държави често наподобява действията на организираната престъпност. Особено когато държавите първо създават „заплаха“ и след това започват да се „защитават“ от тази въображаема заплаха. Не описва ли това точно политическата структура, на която сме свидетели в момента - или по-скоро тази, в която сме заседнали от дълго време, и не само в случая с Иран?

* Пол Грение е президент на Центъра за политическа философия „Симон Вейл“