Десница по Вазов

В България не може да има по-централен проблем от това дали Манол Пейков ще влезе в парламента. Всеки, който твърди обратното, е путинист, злобен селянин и абсолютно очевиден агент на Кремъл, Ким Чен Ун и на кървавия режим на аятоласите в Техеран. Няма как Народното събрание да е легитимно, ако в него не е величествената евро-атлантическа съвест Пейков, този фар в мрака на путинизма, потопил българския народ. Смятам, че е крайно време медиите да изоставят всички тъпи дребнотемия като космически цени, нов бюджет и промени в съдебната система. Всеки истински демократ в момента е длъжен да изрази подкрепа за Пейков и неговите парламентарни литании. Какво ще правим без този величествен интелектуалец? Кой ще ни показва светлината? Кой ще води народа срещу кървавата диктатура?
Горното не е шега. Ако човек чете десните сълзливи излияния в социалните мрежи, ще разбере, че това е основният проблем, който ги вълнува. Драмата с това откъде ще влезе Асен Василев - от Хасково или от Пловдив, вече се превръща в сапунен сериал, в който има невероятно количество от всичко - сълзи, сополи, драми, взаимни обвинения, заплахи. Очевидно коалицията ПП-ДБ вече е заприличала на токсичен брак, в който безнадеждността на бъдещето се изразява в серия от мелодраматични скандали...
Никоя медия не иска да говори за дълбочината на този проблем. ПП-ДБ публично се похвалиха, че са единствената формация от предишния парламент, която увеличава резултата си, но веднага след това се удавиха в плаващите пясъци на любимия си спорт - да се дърлят до кръв и да се задушават от нарцисизъм. Статусите на ДБ срещу ПП и обратното надминаха по страст и ярост всички есета срещу Пеевски дори. Защото изначалната слабост на градската десница е, че въпреки че се разду като пиявица, препила с кръв, тя продължава да носи сектантски характер и прилича на психиатрия, която е останала без хапчета.
Обърнете внимание - драмата не се върти около политика, идеология или стратегия. Тя е фиксирана в личностите, все едно те сами по себе си са отговор на нещо. Всъщност скандалът е дълбочинен, защото по време на кампанията и двете части на токсичната коалиция играха една срещу друга подмолно, сенчесто и подло. И това са хората, които иначе твърдят, че носят факела на модернизацията и европейските ценности.
И тук вече опираме до истинския проблем. ПП-ДБ са отрицание на всичко онова, което твърдят, че проповядват. Те са готови да се нахвърлят срещу всеки различен, въпреки че на думи толерират различието. Те са доносници, които ни надуват ушите, че са демократи. Те са мизерни политически маниаци и винаги са били такива, въпреки претенциите им, че представляват младото поколение и свободния дух. Заради това дори джензитата избягаха от тях с писъци. Защото там, където трябваше да има техни представители, откриха само сбирщина от токсични нарциси, които се карат за депутатски места, и хора със страстта на двете стринки от "Чичовци". Ето как голямата литературна класика винаги се оказва актуална...