Къде е съвременният роден Конфуций?

Живеем в размирни времена, когато на преден план в обществото излиза темата за войната, насажда се омраза към определени народи и техните лидери, мирът и добросъседството са по-скоро мираж, отрича се историческата действителност, факти се променят или интерпретират, както на силните на деня им харесва, и изглежда, че мъдростта и решаването на проблемите чрез диалог все повече отстъпват място на посредствеността.
Разбира се, не навсякъде е така.

Когато човек отиде в Китай, веднага му прави впечатление едно конкретно нещо - дълбоката почит към историята и културата. Нито една част от миналото не се отрича, напротив - стъпва се здраво на него, за да се изгради настоящето и да се планира бъдещето. А заветите на древните мислители се цитират и днес от политици, учители, журналисти и обикновени хора.
Философът, държавникът, учителят Конфуций, чието учение и днес събира хиляди последователи, привлича местни и чуждестранни туристи да посетят родното му място в провинция Шандонг. Из цял Китай има храмове, издигнати в негова чест, а в двора на университетите студентите полагат цветя пред паметника му, за да са сигурни, че ще си вземат изпита.
Другия месец отваря врати селище-реплика, където актьори ще възпроизвеждат моменти от ежедневието на съвременници на Конфуций: вече са приготвени костюмите, музикалните инструменти, знаят се песните и танците, както и нравите от онова време. Всичко се уважава, китайците се гордеят с предците си и се опитват да се придържат към повелите им, доколкото съвременният свят им позволява.
Ежедневно ученици посещават музей, построен в негова чест, „отварят вратата на знанието“, както се изразява екскурзоводът и те се изпълват с гордост, че са наследници на Конфуций.
И няма как да не се запитаме в този момент - какво става с родните лица като Конфуций? Защото и ние си имаме будители, които са били светъл пример за народа ни и са му помагали в трудни времена. Но нима днес имаме селище-реплика на родното място на Паисий Хилендарски? Нима някой се сеща да цитира и прилага на практика думите на великите ни писатели, поети и държавници? Нима с „погледа ни на Запад“ забравихме кои сме? Или не е „модерно“ да се наричаме „българи“?
Ако ще взимаме пример от някого, то това са китайците, които винаги на първо място поставят родното производство - автомобили, електроуреди, мебели, дрехи… дори алкохол, абсолютно всичко. Повечето фирми си имат музей към основната сграда, където показват как са започнали от нулата, за да стигнат дотам, където са днес. Ако са имали служители, които са се обучавали или специализирали в СССР или някоя държава в Източна Европа - това също се отбелязва. Изразява се благодарност за даденото знание или умение, но работата си остава китайска.
В провинция Шандонг се намира първата винарна в Китай, построена по европейски модел, но това не пречи виното, което се произвежда, да е китайско и да се прави всичко възможно да се наложи на пазара.

Няма как отново да не направим паралел с България, където повечето хора, завършили или специализирали в Източния блок, днес се отричат от миналото си и прославят Запада, който - нека бъдем откровени… не може да ни даде толкова много, колкото всъщност взима от нас. И няма кой да убеди по-голямата част от народа ни, че не трябва да стои със скръстени ръце и да чака да дойде някой спасител или крупен бизнесмен, който да вложи парите си в… нещо, където българите ги мързи да работят.
А определено имаме какво да покажем, да разработим, да извадим от прашното близко минало и възродим. Но за целта е необходимо да се наблегне на думите на родните ни будители и по пример на китайците и техния Конфуций да направим тази малка крачка, която да ни върне на картата на света с това, с което сме били известни преди години - родно и качествено производство.
Планиране за години напред - това също е важна част от политическото планиране. А не само от избори до избори. И тук вероятно някой ще каже, че са необходими много средства, но не е задължително да е така. Повечето китайски градове си търсят с кого да се побратимят и да си сътрудничат. Взаимно да си служат за пример и да се развиват.
Защо и при нас да не се организират турове за чужденци, където да се прави реклама на виното ни, за което се знае, че е едно от най-хубавите в света? Вероятно, защото винаги се притесняваме, че „ще бъдем на загуба“, а не осъзнаваме, че дори и повечето да не си купят, със сигурност ще разкажат на близки и приятели и ще направят чудесна безплатна реклама.
Нима трябва да се появи някой нов, по-съвременен Конфуций, в български вариант, за да ни събуди от летаргията, в която сме изпаднали вече години наред? Или някой съвременен Паисий да напише и/или припомни славното ни минало, обикаляйки градове, села и паланки? Защото истината е, че е тъжно да сме били учители за толкова народи по света, а днес те да се развиват и да бележат възход, а ние не просто да тъпчем на едно място, но и да изоставаме.