Баладата "Крикет в Уиндзор" възниква в съзнанието на Иван Тургенев на хиляди километри от Уиндзорския дворец, докато пътува с влак от родовото имение Спаское за столицата. Повод за написването е описаното в пресата жестоко потушаване на нашето Априлско въстание от 1876 г. Турските зверства предизвикват възмущение и в Русия, и по цял свят. Британското правителство, както е известно, заема официална позиция на ненамеса, но на практика всячески подкрепя Османската империя.
"Крикет в Уиндзор" е злъчен памфлет срещу туркофилската политика на британското правителство и кралица Виктория, като разкрива всегдашния непривлекателен лик на надменния Албион на международната сцена. Чрез него Иван Сергеевич Тургенев присъединява своя могъщ глас на творец и хуманист към гласовете на велики писатели, учени, революционери и публицисти като Виктор Юго, Фьодор Достоевски, Чарлз Дарвин, Дмитрий Менделеев, Джузепе Гарибалди, Макгахан, в защита на една справедлива българска кауза.
Крикет в Уиндзор
Кралицата пак в Уиндзорския лес
следи как на крикет играят
придворните дами - туй модно е днес
и всички от гордост сияят.
И топки разменят си с радостен вик,
когато уцелят вратите...
Кралицата смее се... но подир миг
извръща си с ужас очите.
Тя вижда, че посред цветя и треви
подскачат не топки чевръсти,
а сякаш - стотици човешки глави,
отрязани с кървави пръсти!
Глави на жени, на моми и деца,
загинали след изтезания,
с издрани от нокти на хищник лица,
със знак от ужасни страдания.
А кралската щерка - играе и тя
с главите безброй, а едната
търкаля се, скача и пада в прахта,
на нашта кралица в краката.
Глава на дете, къдрокоса глава,
която шепти, укорява...
Кралицата тръпне от тия слова
и тежко, и страшно й става.
"О, докторе, помощ! Лекарство ми дай!"
А лекарят казва любезно:
"Мадам, много вестници чели сте май,
това не е никак полезно...
"Таймс" пише, че българи, както личи,
са жертви на турски кланета...
Изпийте туй прахче... ще Ви облекчи!"
Откарват я вкъщи с карета.
Но тежките мисли все тъй я гнетят,
тя мрачно е свъсила вежди...
О, божичко, с кръв е изцапан платът
на нейните кралски одежди!
"Отмийте кръвта! Заповядвам ви аз,
британски реки!" - тя вопие...
"Кралице, уви! На света няма власт -
невинната кръв да отмие!"
20 юли 1876
Превод Петър Велчев

