Гнилата система

В България, когато някой заговори за "съдебна реформа", това е сигурен знак, че срещу вас стои политически подлец, обществен аферист и мазен до безумие автентичен популист. Тази дъвка вече е станала като стока от "Тему" - евтина за пласиране, удобна за предизборна употреба, но некачествена и развалена в своята основа.
"Съдебната реформа" винаги опира до математическо изчисляване на квотите във ВСС, кадрова рулетка, за да обслужи нашите интереси, и стрелба по главния прокурор, докато не сложим "точния човек". А всъщност прогниването най-ясно си личи по места и там точно става безпощадно ясно, че България е като Туин Пийкс - нищо не е това, което трябва да бъде.
Класически пример за това е драмата около прокурорския син Васил Михайлов в Перник (стр. 2). Хулиганът е добре известен и от години тормози целия град, но по някакъв странен начин всички органи на държавата се оказват безпомощни пред този млад агресивен дихател. Последно той беше осъден на 4 години затвор преди няколко месеца, но е останал на свобода. Присъдата не била окончателна. И какво прави съдебната система плюс МВР в такава ситуация? Ами оставят го да избяга. Същият липсва. Това е или некадърност, или невероятна прогнилост, или отвратителен политически чадър. И в двата случая на човек му идва да каже: "закривай". Закривай държавата, системата, здравия разум...
Нали знаете, че на обикновен човек в такава ситуация никога няма да му се размине? Цялата тежест на съдебната система ще се стовари като кирка върху черепа му. Но за прокурорския син имаме системен провал от години - МВР, следствие, съдебна система. Оказа се, че един агресивен келеш може да надделее над всички.
Върховното наказание е затвор. Оттук-нататък какво повече може да направи една държава? Но дори и това не е достатъчно в този случай. Синчето го няма, избягало е, сега го издирват, ама дори и да го намерят, дали ще стане нещо различно?
Навремето същото стана с братя Галеви - трябваше да лежат в затвора, а изведнъж се оказа, че ги няма в България. След години единият "брат" почина в страната, ама никой никога не разбра кога и как се е върнал.
Прогнилата съдебна система създава особен вид неравенство - тя буквално разрязва обществото на две. Едните са криминално привилегировани и винаги им се разминава. Останалите гълтат горчивата отрова на пиар-акциите и строгостта, която се стоварва единствено и само върху тези, които нямат политически гръб.
Всичко това е тъжна констатация на един окончателен разпад и точно това трябва да се реформира. Съдебната система трябва да бъде с превръзка на очите и много точни везни. Нашата е разголена като стриптийзьорка и танцува само за тези с влиянието и парите. Тъжното е, че никой никога не е поискал да реформира това.