Мисия "Арал"

Анна КРЯЖЕВА,
Ритм Евразии

Аралско море продължава да бъде належащ проблем за всички страни в региона. Пресъхването на този естествен водоем причини екологична катастрофа най-малкото за Казахстан и Узбекистан. Рискът да се окажем на ръба на пропаст, принуди политиците и чиновниците да забравят за моментните си интереси, за да спасят природната зона и екологията на региона.
Проблемната природна зона се намира в района на Къзълординската област в Казахстан. До около 1960 г. Аралско море е било четвъртото по големина езеро в света. След няколко зле замислени напоителни проекта реките Сърдаря и Амударя, които захранваха речния басейн, бяха отклонени от естествения водоем.
През изминалите 60 години площта на Аралско море намаля три пъти. Нивото на водата спадна с 29 метра, а обемът се „сви“ 15 пъти. През 80-те години на миналия век морето е разделено на две части: на север Малкото Аралско море и южна част - Голямото Аралско море. Екологичната трагедия доведе до миграцията на повечето диви животни в региона, изчезването на рибите и появата на пустинята Аралкум. Сега, вместо водни вълни, вятърът носи само пясък.
През 2021 г. Северният Арал, известен още като Малък Арал, заемаше площ от 3000 квадратни километра - по-малко от 5% от територията от 68 000 квадратни километра, които цялото Аралско море е заемало през 1960 г. Въпреки това дори малкото количество вода, което се появи тук, зарадва местните жители. "Водата се връща бавно, но има вода", казаха хората.
Миналата година Астана също положи усилия за отстраняване на екологичната катастрофа. Тогава властите на Република Казахстан поставиха задача на специалистите да засадят своята част от изсъхналото дъно на Аралско море със саксаулова гора на площ от 1,1 милиона хектара, за да спрат опустиняването. Според статистиката на Министерството на природните ресурси на страната и Акимата на Къзълординската област за три години са засети 544,5 хиляди хектара гора. За 2024 г. плановете бяха да се засадят още 275 хиляди хектара със зеленина.

Удачен старт

Когато Казахстан осъзна безсмислието на опитите да постигне споразумение с други държави за съвместни действия за спасяване на Аралско море, той самостоятелно се обърна към Световната банка, която финансира изграждането на язовир, който да събира последните капки вода, донесена от Сърдаря, в малък басейн - Северен Арал, който преди това е бил част от Голям Арал. Тогава властите и природозащитниците на републиката разработиха многогодишен и многоетапен проект "Регулиране на руслото на река Сърдаря и съхраняване на северната част на Аралско море" (РРССАМ). Първият етап от реализацията му беше завършен през 2010 г.
Към този момент обемът на водата в Аралско море се увеличи до 11,5 кубически километра. "Проектът на века", както природозащитниците нарекоха РРССАМ-1, позволи постигането на следните цели: обемът на водата в Северното Аралско море се е увеличил с 42%; солеността намаля почти 4 пъти; уловът на риба достигна 8 хиляди тона годишно; 870 кв. км сухо морско дъно отново бяха покрити с вода; дебитът на река Сърдаря се е увеличил от 350 на 700 куб. м/с; беше възможно да се запази северната част на Аралско море като географски климатообразуващ обект; беше увеличено водоснабдяването на напоителните и езерните системи; биоразнообразието на казахстанската част от региона на Аралско море е възстановено.
По време на изпълнението на първия етап бяха построени следните обекти:
- язовир "Кокарал", който разделя морето на две части;
- водноелектрическият комплекс "Аклак", благодарение на който водата от Сърдаря започва да се влива в залива Болшой Саричеганак;
- комплексът от съоръжения и защитни язовири "Айтек" на река Сърдаря;
- значителни обеми строителни работи бяха извършени във водноелектрическите централи на град Къзълорда, Казалинск и на стените на язовирите "Шардари" и "Арнасай".

Стъпка втора - РРССАМ-2

В средата на май Министерството на водните ресурси и напояването на Казахстан съобщи за началото на втория етап от работата по опазване на Северното Аралско море - РРССАМ-2. Целта на проекта, според официални лица и природозащитници, е да се възстанови екосистемата на Северното Аралско море, за да се надгради достигнатото през първия етап.
Втората част от проекта, която ще отнеме 4-5 години, включва реконструкцията на язовир "Кокарал" и изграждането на нов водноелектрически комплекс близо до село Аманоткел. Това ще повиши морското равнище до 44 м според Балтийската система, ще увеличи обема на водата до 34 кубически км, а площта на водната повърхност - до 3,9 хил. кв. км.
Ръководителят на министерството Нуржан Нуржигитов нарече избрания вариант оптимален, като се вземе предвид хидрологичната обстановка в басейна на река Сърдаря. Проектът е разработен с активното участие на местни жители и експерти.
Проектът е от значение и за Световната банка, чийто регионален директор Самех Уахба потвърди продължаването на финансирането на инициативата. "Този проект демонстрира на света възможността за възстановяване на екосистемата и ще създаде нови работни места в региона", отбеляза служителят на банката.
Активната роля на Казахстан в опазването на Аралско море беше подчертана миналия ноември на Световната среща на върха за климата в Баку от президента на републиката Касим-Жомарт Токаев. Държавният глава призова за по-тясно международно сътрудничество в областта на климатичните инициативи, където Астана играе важна роля. Казахстанският лидер напомни също, че Каспийско море също трябва да бъде спасено, тъй като е застрашено по подобен начин.

Континентите усещат последиците от пресъхването на Аралско море

Проблемите с пресъхването на Аралско море се усещат дори на хиляди километри разстояние от региона, където то се намира. 
Както отбелязва Световната метеорологична организация, намаляването на площта на Аралско море се е превърнало в една от най-големите антропогенни екологични кризи на XX век. Като цяло изчезването на този естествен водоем имаше системен отрицателен ефект върху флората, фауната, ландшафта и климата на целия регион на Аралско море. 
Сега в радиус от 100 км лятото е станало много по-горещо и по-сухо, а зимата се характеризира със студове и продължителен характер. Сега тук има много по-малко валежи. Ако преди в района на Аралско море са живели 173 вида животни, сега са останали само 38, а популациите продължават да намаляват.
Пресъхването на морето е засегнало най-силно ихтиофауната. Намаляването на площта на морето и увеличаването на концентрацията на сол в останалата вода доведоха до изчезването на почти всички ендемични видове, броят на рибите в съседните езерни системи намаля 20 пъти, а в Големия Арал изобщо няма риба.
Всяка година над 75 милиона тона пясък, смесен с пестициди и химикали, се издигат във въздуха от повърхността на пустинята Аралкум, която се намира на дъното на пресъхналото Аралско море. Отровите са попадали в морето по време на напояване на памукови полета през речни или подземни канали. Наблюденията на специалисти позволиха да се определи, че праховият облак достига дължина 600 км, а височината на издигане на частиците е 4 км.
Отровни соли от Аралския регион са открити в кръвта на пингвини в Антарктида, в горите на Норвегия, по ледниците на Гренландия, Тиен Шан и Памир. Прашните бури не само вредят на околната среда, но и имат опустошителен ефект върху здравето на хората. Жителите на региона на Аралско море все по-често търсят лечение в клиники за очни заболявания, респираторни заболявания, анемия, диабет, рак.
В заключение ще кажем, че усилията на властите на Казахстан, обществените и екологичните организации, както и на загрижените жители на региона, който страда от климатично бедствие в продължение на много десетилетия, са насочени към минимизиране или още по-добре - пълно премахване на гореспоменатите проблеми. И проектите на Астана за коригиране на ситуацията изглеждат като достоен инструмент, стига само да работят по нужния начин.

Заглавието е на редакцията