За градския либерал

Любослав КОСТОВ

Ако някога се почувствате излишни, спомнете си, че в България съществува „градският либерал“. Този духовен номад, чието сърце бие в Брюксел, стомахът му е на диета от киноа, а краката му стъпват по жълтите павета само ако наблизо няма протест на „лошия“ работещ народ. 
Как да го познаете? За него „работническа класа“ е нещо като фолклорен мит, чувал е, че съществува, но се надява да не го срещне в асансьора. Той живее в държава, която нарича „тази страна“, сякаш е тук под наем. Той обича Прогреса, но мрази Прогресивните данъци.
Той е луд по екологията. Кара електрическа тротинетка (произведена в китайски въглищен район) и пие кафе с хартиена сламка, която се разпада по-бързо от моралните му принципи. Бори се срещу климатичните промени от лаптоп, който се зарежда с ток от Мариците. Плаче за пчелите, докато яде авокадо, за чието отглеждане са изсечени дузина джунгли. Неговата емпатия стига до Околовръстното. Отвъд него е „Мордор“, където живеят лошите с анцузите и диалекта. Той знае точно как да реформира съдебната система, енергетиката и правописа, но ако му изгори крушката в коридора, вика специалист, защото фасунгата е „твърде токсична мъжественост“ за неговите фини пръсти.
Нашият неолиберал обича Човечеството, но презира съседа си, защото слуша народна музика и пече чушки на балкона. За него 3 март е „неудобен“, а шевицата е „кич“. Той иска да деконструира всичко - семейството, пола, нацията. Той заменя „Майко“ с „Родител 1“, а „Отечество“ с „Дестинация“. Той води епични битки с паметници, които не могат да му отвърнат. 
Докато българският миньор, строител или лекар се бори с реалността, неолибералът се бори с микроагресии в офиса. Неговата най-голяма трудова злополука е, когато млякото в латето му се окаже животинско, а не овесено. По принцип той е голям демократ, докато хората гласуват „правилно“. Ако народът избере традицията пред гранта - народът е прост, облъчен и неграмотен. Неолибералът обича народа само на хартия. На живо народът му мирише на чесън и евтини цигари.
Искам да кажа следното. България се държи на мазоли по ръцете, а не на смутита в офиса. А българският неолиберал е като пластмасово цвете - изглежда модерно, но не мирише на нищо и не храни никого. Но спокойно. Когато илюзията се разпадне, когато балонът на грантовете се спука и „умните и красивите“ останат без ток и Wi-Fi, пак ще погледнат към онзи с мазолестите ръце.
Искрено ваш,
Ганьо

Фейсбук