Слово за буквите

За нас, българите, 24 май е свещен празник, защото той ни връща винаги към началото, към безсмъртното дело на нашите велики първоучители, солунските двама братя Кирил и Методий.
Благодарение на буквите е оцеляло словото ни. Оцелели сме и ние, като народ. Този ден винаги ще ни напомня, че българската история е история на духа, история на хилядолетна култура.
Буквите ги създали, за да помогнат на Византия да се пребори с Рим. Византийският император и църквата в Цариград ги смятали за свои воини. Разпространявали ги сред славяните, за да отслабят влиянието на римския папа. Никой не мислил за Бога. Така те буквално били използвани за политически цели от Византийската империя. Но както често се случва, великите открития в един момент стават неподвластни на никого.
Създадени като войници на империята, те станали войници на прогреса. Случило се нещо, което Византия не очаквала. Силата на буквите надделяла не само над папските нунции, тя победила и меча на ромейските легиони, изпратени да поробят славянския дух.
Буквите извършили революция в съзнанието на славяните. Те влезли в историята и навеки останали в нея. До тяхното създаване България била само силна, но не и велика. Тя имала плът, сътворена от Аспарух, но нямала дух. Имала дворци, но нямала училища. Имала крепости, но нямала библиотеки. Всички се боели от меча й, но не се боели от словото и наричали великите й мъже - варвари.
България била като слепият Полифем - играчка в ръцете на хитрия византийски Одисей. Но ето, появили се буквите и гигантът прозрял!
Ръката вдигнала меч, се протегнала и към перото. И редом с крепостите и оръжейните работилници се появили училища, църкви и библиотеки.
От този ден вече България не поставяла кръстче вместо подпис. Тя се научила на четмо и писмо, научила се да пише и да мисли.
Кирил и Методий създали духа на Аспарухова България. Затова за всичко велико в нашата история са виновни буквите. Те родиха българските книги, създадоха българската духовна култура. Вече не с меч, а със слово се прославила България в Европа.
Днес буквите са на повече от 1100 години. Цели 11 века с тях славим нашето скъпо Отечество. Върху тях се стовариха стихии - една от друга по-страшни, но те оцеляха и никой не успя да ги погуби. Нито византийските летописци, нито латинските рицари, нито кървавият османски ятаган, нито гръцките свещеници. Те бяха нужни на хората. В това беше тяхната сила да приведе народа ни през вековете на бляскави победи и жестоки поражения.
Народът ги носеше в сърцето си. Дори през дългата нощ на петвековното робство, той мислеше за тяхното спасение. Защото чрез буквите, той спасяваше себе си, своята история и своето бъдеще. Така те трайно навлязоха в народния живот и станаха неотменна част от него.
Народът ги съхранил в песни и легенди, в летописи и сказания. С букви и четка народът ни творил шедьоври, пред които и днес се прекланяме, занемели глави. Едва ли има друго богатство, което така ревниво и всеотдайно да е било пазено от чужди посегателства.
Без буквите България би изчезнала от земята, както някога хуните на Атила. Без тях не бихме имали съхранено нито едно велико име, нито една велика дата в историята си.
Нито една знаменита мисъл не би била пренесена през пространството и времето до наши дни. Не би го имал Симеон Велики и неговият Златен век, победата на цар Калоян над латинския император Балдуин, не би имало магическите фрески в Боянската църква и „Сказание за словото” на Константин Преславски... Не би имало „История славянобългарска„ на отец Паисий, нито върхове като Раковски, Ботев, Каравелов, Левски и Вазов...
Без всичко това България би била безименен къс земя, спомен за отдавна отминало величие, просто пепел от земната гръд.
Без буквите, съдбата на милиони славяни по света би била съвсем друга и нямаше да има днес духовен мост между тях.
Затова на 24 май славим буквите, славим техния празник. Защото е празник за прослава на едно велико хуманно дело, извисило човешкият дух до неподозирани висини и отприщило творческият гений на мисълта.