Как "рисуването с огън" възражда празника

В навечерието на Великден, когато домовете се изпълват с аромат на козунаци и пролетно настроение, в ателието на Ценка Борисова Николова ухае на обгорено дърво и традиция. Тук празникът не се багри само с боя, а се "врязва" с огън. Докато светът бърза, нейният пирограф бавно изписва древни символи върху съвършената форма на дървеното яйце. И не само. Нейните изделия връщат на великденската трапеза онази автентична естетика от времето на старите майстори от Троян и Орешак. Неслучайно. Защото самата Ценка Пирографката, както я наричат мнозина, е именно от този край и тя се е учила на занаята от първите и най-добрите. Част от работите й може да се видят в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства - Троян, където майсторката има запазен изложбен кът. Освен това музеят организира нейни работилници по пирография преди Великден, като инициативата е в рамките на Европейските дни на занаятите в България. Паралелно във фоайето ще бъде представена изложба с произведения на Борисова в новата рубрика "Колекция на фокус", научи ДУМА от институцията.      

Хаванчета, чинии, чутури, тоалетни кутии, табакери, кутии за бижута, бъклици, буренца, хурки, цигарета, талари, шишета, дъски за хляб, салфетник, декоративни менчета с кобилички, ракли, картини и какво ли още не може да се види в дома на Ценка Николова - всичко старателно украсено с пирограф. А сюжетите са най-различни - с растителни и флорални мотиви, с хора в носии, плодове, листенца, къщи, животни, морски пейзажи, многолистна розета или цвете, вписано в кръг. Древен символ на късмета и божествената закрила. 
Традиционната българска пирография е тясно свързана с народното творчество и използва елементи, които се срещат в дърворезбата, тъкачеството и шевиците. "Характерна е обичайната шевица в най-различни варианти като плитка, проста плетеница. После измислиха други неща и опростиха много рисунките", споделя пред ДУМА Ценка Николова. По думите й всеки може да се научи на занаята. Използва модели, които тя създава сама. Прехвърлянето на дизайна върху дървото става с помощта на надупчени хартиени шаблони и изгорен липов прах, като се "напрашва" през дупчиците. Друг начин е чрез гумени печати и мастило. Оцветява се с темперни бои. После се лакира и може да се продават. Работи на апарат с напрежение 220 волта, използва липов материал.
"Още от 4-годишна, майка - Стояна Банкова Николова, една от първите жени, практикуващи "огнепис" в село Орешак - мястото, където се ражда съвременната пирография, започна да ми показва тънкостите. Тя, когато е 15-годишна, с помощта на учител от Варна, открива, че с нагрята игла може да се рисува върху дърво.

След 1942 г., когато се омъжва за баща ми Борис Цочев Николов, и двамата се посвещават на пирографията. Татко е притежател на Майсторско свидетелство от 1949 г. На 6 години вече помагах на родителите си. По това време пирографията в Троян беше широко застъпена и имаше няколко цеха. Лесно производство. Всички жени в града и околията, чак до Априлци, работеха в цех за мускали, пирографирали сме ги и ги пращахме за чужбина. Търгувахме с целия свят. В цеховете имаше художествен ръководител, който измисляше мострите и ги представяше на Пловдивския панаир. И това, което повече се е харесвало, се въвеждаше в серийно производство", разказва почти 82-годишната майсторка.
След 1964 г. тя работи в кооперации, сред които ТПК "Мебел" и ТПК "Родно изкуство" в Троян, като въпреки масовото производство запазва фокуса си върху художествената стойност, автентичността и прецизността. С течение на времето усвоява най-трудните техники, всички степени на сложност, които тогавашното нормиране изисква. Обучава новопостъпили, като започва с най-простата - овладяване на "шевицата" - черна и оцветена. Отделно има "рисувачки" и "тонировачки". Попълнената черна пирография се работи само с пирограф. Моделът е в центъра, периферията се пирографира на ръка. Независимо от типа дървесина, важно е да е необработена и максимално гладка. След закриването на тези кооперации Ценка продължава да практикува занаята вкъщи.

"От пирографистка станах химичка, след като завърших Техникума по химия "Асен Златаров" в София. 23 години работих в Химико-фармацевтичния завод в Троян, но не съм спирала да се занимавам с пирография през свободното си време", допълва Николова. Тя съумява да предаде уменията и на сина си, който става трето поколение пирографист.
В днешно време обаче няма желаещи млади да се занимават със занаята, а ако има, вместо да пирографират, правят щампи. Това не може да се каже, че е пирография. Занаятът е в риск от изчезване, категорична е леля Ценка.
През 20-те - 30-те години на XX век по цели семейства работят пирография. Първоначално след платинената игла се използва бензинов пирограф, а след електрификацията на града навлизат в употреба и електрическите пирографи със специални реотани, които не се топят. Самият инструмент представлява горелка с връх, който се нагорещява до 450 градуса и прогаря повърхността на дървото. Ползват се и допълнителни приставки с различен дизайн, които са подходящи за нанасяне на финални щрихи.  
Пирографията е не просто техника, тя е диалог между човека и природата, между сърцето и дървесната структура, между въображението и жилките на материала. Нюансите се раждат от допира на огъня. От фини контури до наситени сенки, от прости орнаменти до сложни плетеници - всичко е възможно, когато огънят е в ръцете на творец, посочват от музея.            
Майсторката Ценка показва как "рисуването с огън" може да ни върне към истинското, непреходно изкуство. В нейните ръце нагорещеното желязо възкресява забравени мотиви, за да напомни, че Великден е празник на чудото, на вечното възраждане и сътворението.