Майка е най-голямото ми вдъхновение

ПАОЛА МАРИЯ ЛУКА МАРАВИЛЯ е завършила НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2024 г., специалност "Актьорство за драматичен театър" в класа на проф. Маргарита Младенова. Младата актриса направи силен пробив на театралната сцена, след като грабна първия си "Икар" в категория "Дебют". Паола бе отличена за ролите си на Аглая Ивановна в "Лицето на ближния" по "Идиот" от Фьодор М. Достоевски (програма "Изгонването на бесовете") с режисьор Маргарита Младенова в Театрална работилница "Сфумато" и за участието си във "Влюбеният дирижабъл" по стихове и спомени от и за Иван Методиев, Добромир Тонев, Миряна Башева и Гриша Трифонов. Композиция на Александър Секулов. Режисьор - Диана Добрева, в Драматичния театър "Николай Масалитинов" - Пловдив. Зрителите могат да гледат Паола Маравиля във "Влюбеният дирижабъл" на 28 април в Пловдивския театър и в "Лицето на ближния" на 22 май в ТР "Сфумато".

- Паола, получихте престижната награда "Икар" 2026 в категорията "Дебют" за две роли: в ТР "Сфумато" и в Драматичния театър в Пловдив. Очаквахте ли го? Какво е чувството да сте победител?
- Със сигурност не съм го очаквала. Аз не го възприемам като състезание, така че не мога да кажа, че се чувствам победител. Да си номиниран, вече е награда. Благодарна съм, защото по този начин получавам обратната връзка: "Да, вървиш на прав път." Това не променя възприятието ми и отговорността, която усещам към работата ми. Напротив - засилва я.

- Две коренно различни роли - едната при проф. Маргарита Младенова, а другата - при Диана Добрева. Какво е впечатлило Съюза на артистите, за да Ви номинира и за двете превъплъщения?
- Какво точно ги е впечатлило няма как да знам. Вероятно, че са две много различни превъплъщения, които изискват свръхконцентрация и дълбоко навлизане докрай в материята. Поне към това се стремя всеки път.

- В "Лицето на ближния" се докосвате до един от най-големите класици - Фьодор Достоевски. Кое е най-трудното в това да изиграете Аглая Ивановна днес?
- Великите автори с това са изключителни - те остават във времето. Аглая Ивановна е цял свят. Тя има чувство за предназначение. Старая се максимално да навлизам в нейния свят, в нейния начин на мислене и през нея - в света на Достоевски. Старая се да не я придърпвам и оправдавам през себе си, а да бъда нея. Може би това е най-сложното и в същото време - най-интересното.

- Работата с Диана Добрева във "Влюбеният дирижабъл" е силно визуална и поетична. Как се "играе" поезията на Миряна Башева?
- "Въпрос на мъжка чест, не на игра", както пише самата Миряна Башева. Светът на поета е необятен и е наш дълг като актьори с целите си сетива да се докоснем до тези вселени и по този начин да пренесем и зрителите там. Да се вслушат в поезията, а ако се случва за първи път да я чуят - блазя им.

- Как попаднахте в Пловдивския театър, където сте назначена като актриса?
- Обявиха кастинг и се явих. Впоследствие ме назначиха.

- Какво мислите за работата си с екипа, как Ви приема той?
- Трупата ме прие в семейството си, преди официално да стана част от нея, за което съм им много благодарна.

- Едновременно играете в Пловдивския театър и в Театрална работилница "Сфумато". Намирате ли разлика в отношението на двете трупи към по-младите актьори и в частност към Вас?
- Ние сме учени от Маргарита Младенова, че когато започне нов процес, всички сме равни. Всички тръгваме от нулата и търсим заедно. В ТР "Сфумато" няма редовна трупа, но във всяко представление екипът става трупа. Моята първа "трупа" беше класът ми. "Сфумато" беше театърът, в който сме репетирали денонощно, както и първата професионална сцена, на която се качих. Научих се на колегиалност, сериозно поведение и доверие. Каквито и дрязги да сме имали, започне ли репетицията, ние сме семейство и се грижим за нашето дете - представлението. Този дух се усеща от по-големите и опитни колеги както в "Сфумато", така и в Пловдив.

- Как започна всъщност професионалният Ви път? Защо решихте да станете актриса?
- Когато бях дете, винаги съм имала афинитет към изкуството - обичах да рисувам, да пея. По този начин изразявах себе си и се чувствах на място. Беше ми много тежко, когато се наложи да се откажа от пеенето, тъй като нямаше кой да ме води, защото бях много малка. И сама, тайно, поех инициативата да се запиша на театрална школа - Театрална работилничка "Хлапета", близо до вкъщи. След като преминах успешно кастинга, това се превърна в най-любимото ми място.

- Кога разбрахте, че театърът не е просто "професията на мама", а Ваш съзнателен избор?
- Като малка винаги живеех в свой собствен свят. Имах толкова неща, които имах нужда да кажа, да почувствам. Всичко, което се беше случило през деня в училище, не беше напразно, защото от него в школата създавахме истории, които да оживеят на сцената. Това ми носеше смисъл. Ако някой ме беше обидил - там му прощавах. Ако исках да кажа нещо хубаво - там го казвах. На сцената. Това остана мястото, на което започнах да опознавам себе си - пък и до днес. Не съм израснала по театралните сцени - майка ми ме държеше настрана. Винаги съм се чудила защо. Може би, защото по този начин сама открих моя път.

- Как реагира семейството Ви?
- Всичко започна малко като на шега. Баща ми и майка ми не бяха особено съгласни. И двамата са виждали и тежкото в тази професия, и може би от това искаха да ме предпазят. Когато ме скъсаха на първите кандидатстудентски изпити, усещах "коварното" съмнение от страна на всички. Може би неуспехът беше моят мотор. Тогава разбрах, че ако искаш нещо, трябва да се бориш да си го извоюваш. Не ме е страх от провала. Приемам го, когато идва, защото ми напомня, че съмнението е пътят към вярата.

- Фамилията Маравиля звучи артистично и красиво - носи ли тя със себе си очаквания, които понякога Ви тежат?
- Това беше грешката ми, когато кандидатствах в НАТФИЗ първата година. Сблъсках се с усещането, че отивам и няма да оценяват само мен. Ами точно мен си оцениха - съдбата много бързо ми даде да разбера, като ме скъсаха. И втората година отиде Паола - дете със собствена мечта. Оттогава самата аз очаквам повече от себе си.

- Ако трябва да изиграете роля заедно с майка си, какъв сюжет бихте избрали - на съпернички или на съмишленички, например?
- От много време се готвя за този момент и със сигурност никога няма да се чувствам напълно готова. Това да се срещна на една сцена с най-голямото ми вдъхновение, ще е сбъдната мечта. Вярвам, че правилната драматургия и персонажи ще дойдат при нас - но всичко с времето си.

- Като млад човек, какви други теми Ви вълнуват извън изкуството, с което се занимавате?
- Точно защото се занимавам с изкуство, съм любопитна и за мен е много важно да се обогатявам личностно. Контекстът, който ни заобикаля, няма как да не ме вълнува. Считам себе си за човек с позиция и мнение. Виждам театъра като възможност за отсрещна реплика и копнеж към нещо по-добро.

- Имате ли хоби, нещо, което с удоволствие правите през свободното си време?
- Обичам музиката. Обичам да пея, да спортувам и да прекарвам време със семейството и приятелите си.