Няма жанрове, има добра и лоша музика

ИВАН ЯНЪКОВ е пианист и диригент, изнасял концерти в над 30 страни на четири континента: Европа, Австралия, Северна Америка и Азия, в някои от най-престижните концертни зали в света. Роден в София, в семейство на музиканти, учи и работи в Ню Йорк, където получава магистърска степен в Mannes College of Music. Специализира като пълен стипендиант в Accademia Chigiana в Сиена, Италия. В Лондон е основател и диригент на камерния оркестър London Chamber Players. Негови изпълнения и концерти на живо са излъчвани по телевизионни и радиоканали на три континента. В България е бил солист на редица оркестри. Води майсторски класове в консерватории и университети в Европа и Азия. Член е на жури на международни конкурси. Има издадени албуми, които се предлагат в най-големите онлайн магазини.

- Маестро Янъков, как започна за Вас новата година?
- Бях в Азия месец и половина, имах 8 рецитала и 10-12 майсторски класа. Изчислих, че през това време съм бил 18 пъти в самолет. Когато човек прави нови, интересни проекти, те му дават повече енергия и вдъхновение.

- Новият Ви компактдиск, подкрепен от "Палмс мюзик", в който изпълнявате Третия концерт на Рахманинов с Лондонския симфоничен оркестър под диригентството на маестро Найден Тодоров, ще излезе първо в България на 6 февруари. 
- Да, първо ще излезе във физическа форма, на компактдиск. Българската публика ще има възможност да се сдобие с него, преди да бъде официално обявен в други държави и във всички дигитални платформи, което ще се случи на 27 февруари. Българската връзка винаги е най-силната и за мен е удоволствие да представя нещо първо тук.

- Творбата ще звучи във Ваше изпълнение на 8 февруари от 17 ч. в зала "България", в рамките на "Фортисимо академия" под диригентството на маестро Славил Димитров. Свирили ли сте я на тази сцена?
- Не съм я изпълнявал на тази сцена и това също ще бъде премиера за мен. 

- По мнение на музиканти Третият концерт на Рахманинов е сред най-трудните в целия клавирен репертоар и се отличава с изключителна виртуозност и мащаб. Вие откога го имате в своя репертоар?
- От около 12 години. Много пъти преди това съм го преглеждал, играл съм си с него, "флиртувал" съм, но сериозното ми отношение започна преди 12 години, когато го свирих на фестивал в Южна Корея. Наистина този концерт се отличава от всички други произведения за пиано, дори от другите концерти на самия Рахманинов.
Ще Ви разкажа нещо много интересно: Рахманинов пише този концерт през 1909 г. за първото си турне в Щатите. Имал е вила извън Москва, в село Ивановка, където е прекарвал летата и е композирал много спокойно и щастливо. Написва всички пасажи на този концерт и като брилянтен пианист ги пробва, всичко се получава и той е много доволен. И вече на кораба от Франция на път за Америка започва сериозно да се подготвя, защото, знаейки възможностите си, е сигурен, че за една седмица произведението ще е в ръцете и в главата му и ще го изсвири перфектно. В един момент с ужас установява, че да изсвири цялото произведение открай докрай е съвсем различен мащаб. Пристига в Ню Йорк доста неподготвен, репетициите били пълна катастрофа и на премиерата се разминали на косъм от разпадане. Публиката го приела горе-долу учтиво, но диригентът Уолтър Дамрош бил бесен. След което Рахманинов се затваря и две седмици го свири като луд. После отново го изпълнява с Нюйоркската филхармония, този път под диригентството на Густав Малер - друг гениален композитор. Така че самият Рахманинов е изстрадал тази музика, която е създал.

- Свирили сте Третия концерт с много различни оркестри, има ли нещо специално около записа с Лондонския симфоничен оркестър? 
- Има. Влязохме на записа към 2 часа следобед, без никаква репетиция с този оркестър, Найден замаха и аз засвирих... Дори не знаех каква ще е акустиката. Имаше моменти, когато не можех да чуя някои от по-задните инструменти, което е направено с акустична цел - за да може после да се балансира записът по-добре. Уповавах се на движението на ръцете на Найден - да гледам музиката. Беше сериозно изпитание.

- През изминалите години, откакто го изпълнявате, усещате ли това произведение по различен начин?
- Чувството за страх към този концерт не си е отишло. И най-големите пианисти усещат панически страх от него. По отношение на интерпретацията - няма два еднакви концерта, защото на човек винаги му хрумва нещо ново и влага по нещо различно. Ние пресъздаваме творбата, която вече е написана, и правим всички възможни опити да я съживим. При работата ми с живи композитори, когато им представя един свой вариант, те го харесват, после друг вариант - също одобряват. Така че те самите нямат нещо "издялано на камък" - как точно трябва да се изпълни. Самият Рахманинов е давал много голяма свобода на интерпретация на неговите произведения.

- Известно е, че има педанти както сред композиторите, така и сред изпълнителите и диригентите, които не допускат никакво отклонение от партитурата.
- Да, но този педантизъм възниква много по-късно. Изпълнителското изкуство е било доста по-свободно, дори и по времето на Моцарт каденците са били като импровизации, да не говорим за бароковата музика - тя е била като джаза в днешно време, защото е била написана с цифрован бас и мелодия, което е можело да се орнаментира по всяко време. Тенденцията за тази странна педантичност идва през последните 50-60 години.
Например Хендел, когато пише своята оратория "Месия", прави може би към 50-60 варианта, в зависимост кой певец ще я пее. По онова време всеки изпълнител е бил известен с някакви свои орнаменти, с определена техника, с по-високи или с по-плътни ноти, с по-дълги пасажи, с по-дълъг дъх и т.н.  

- Какви са най-интригуващите събития, които Ви предстоят през 2026 г.?
- След няколко дни излиза мой сингъл с "Гимнопедия" на Ерик Сати, която ще влезе само в дигиталните платформи. До края на годината ще излязат още мои записи.
Предстои ми ново начинание във Великобритания с едно музикално училище, което тепърва се развива, но вече е привлякло много добри ученици от цял свят, защото предоставя чудесни стипендии. Поканен съм да им бъда консултант и един от основните гост преподаватели, както и да развия техен международен конкурс. В края на февруари ще имам рецитал в един колеж в Оксфорд заедно с майсторски класове във Великобритания и след това ще посетя училището, за да умуваме как да се развие споменатият проект. Когато човек има сериозна идейна, финансова и логистична подкрепа, може много неща да се направят. Този проект ще отнеме доста от времето ми.
Важно е да бъдат информирани младите зрители, защото новата реалност е много тежка за класическите музиканти и ние все повече сме бутиково удоволствие, за съжаление. Говорейки за "Фортисимо академия", се радвам, че има такъв концерт, защото трябва да обясняваме на хората повече за тази музика.  
Същото се отнася и за младите изпълнители: те трябва да са по-отворени за това как да представят музиката. Ще ви дам пример: Когато някой започва нов бизнес, т.нар. стартъп, винаги трябва да се бори да намери клиенти, аудитория, която да се възхити на този продукт и да започне да го търси. Съжалявам, че така комерсиално говоря, но ние също трябва да знаем какво и по какъв начин да представим - да е нещо ново, силно, убедително, а не да сме част от сивия поток, който хората ще игнорират и няма да се интересуват от нашите концерти.

- Днес много класически музиканти създават или участват в т.нар. кросоувър проекти, които се радват на все по-широка публика.
- Ами Вие говорите с един от тях - вече много хора в България и в чужбина познават нашия проект с НДК "Четиримата пианисти", който среща класиката с джаза. 
Вземете например "Тримата тенори" - имаха огромни концерти със Стинг, с Дзукеро, с Барбара Стрейзънд, с хора, които творят в други жанрове. Или Монсерат Кабайе, която пя с Фреди Меркюри и това не я направи по-лоша певица. Напротив, хората чуха гласа й и това може би ги накара да посещават и класически концерти. Няма жанрове, има добра и лоша музика.
До Ференц Лист не е имало такова нещо като клавирен рецитал, в неговите концерти са били смесвани солови изпълнения на пиано, на оперни артисти, увертюри и др. Така че не е добре да се правят концерти, които по-скоро удовлетворяват егото на самия музикант, а да бъдат привлекателни и за публиката.
Ще цитирам един от най-любимите ми пианисти - Емил Гилелс, който няколко години преподава в Москва. Той казва на студентите си: "Не забравяйте, когато подготвяте рецитал, че първата част е за ваше удоволствие, а втората е за наслада на публиката."