Законът "Антиспекула" е инструмент за защита на доходите на хората

НИНА ДИМИТРОВА е родена през 1982 г. в София. Магистър, със специалност „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Има три специализации - правораздаване, публична администрация и международно право и международни отношения. Професионалният й опит като юрист е в различни държавни институции. Димитрова започва своята кариера в Агенцията за социално подпомагане и МТСП. Работила е като юрист в Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, в "Централна кооперативна банка“ АД и в ЦИК. Повече от 10 години работи в постоянни комисии в Народното събрание. Димитрова е член на БСП от 2001 г. От 2018 г. е председател на Обединението на жените социалистки в БСП в район „Надежда“ и член на Националния съвет на обединението. Член е на Изпълнителното бюро на РС на БСП „Надежда“. Има множество участия в семинари по международно право и политика. 
В 51-вото НС е зам.-председател на Комисията по труда и социалната политика и член на Комисията по демографската политика, децата и семейството
Владее английски и руски език.


- Г-жо Димитрова, преди дни Народното събрание гласува на първо четене закона "Антиспекула", с който да бъде оказван контрол върху цените на основни стоки и услуги. Какво Ви мотивира да го внесете?
- Законопроектът „Антиспекула“ беше внесен още на 16 юли 2025 г. от ПГ "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" и представен от Мая Манолова и с участието на граждански организации. Мотивът ми за внасянето на законопроекта е социален, икономически и юридически. През цялата 2025 г. наблюдавахме безпрецедентно поскъпване на основни стоки и услуги, което застрашава стандарта на живот и доходите на хората. Това не са луксозни продукти, а такива за ежедневни нужди - хляб, мляко, яйца, зеленчуци, лекарства. Данните показват, че хлябът е поскъпнал с 28%, брашното с 32%, картофите с 52%, ябълките с 58%, олиото с 41%, сиренето с 37%, яйцата с 33%, а при краставиците ръстът достига 95%. Това не е инфлация, а чиста спекула. Проектът „Антиспекула“ представлява цялостна юридическа и социално насочена рамка за защита на доходите на гражданите, съобразена с европейската практика и доказала ефективността си  в редица държави при въвеждането на еврото.

- Каква е реалната картина на поскъпването в момента?
- През последните месеци наблюдаваме драстично поскъпване не само на стоките, но и на услугите. Говорим за паркинги, детски и ученически столове, куриерски услуги, заведения за бързо хранене, фризьорски салони, автомивки, химическо чистене, вендинг автомати, детски атракциони, ледени пързалки, медицински лаборатории, лекарства и лекарствени продукти без рецепта. В много търговски обекти вече се прилагат двойни цени. В гражданското приложение „Антиспекула“ има десетки сигнали за изкуствено завишени цени. А доходите на хората не растат със същите темпове.

- Защо законът е особено актуален сега?
- Приемането на законодателни мерки, каквито предлагаме с този законопроект е изключително необходимо и даже закъсняло, защото България вече е в еврозоната, а в същото време няма приет редовен държавен бюджет за 2026 г. Това създава реална несигурност за доходите, социалните плащания и цялата икономическа среда. В такива периоди рискът от необосновано и спекулативно покачване на цените е най-голям. Въпреки че още през февруари внесохме Законопроект за пределни надценки на основни хранителни продукти, той не беше разгледан навреме. Законопроектът „Антиспекула“ предлага целенасочена превантивна защита, както и социална ефективност, като гарантира защита на най-уязвимите групи, без да затруднява бизнеса.

- Кои сектори обхваща законът „Антиспекула“?
- Документът обхваща всички стоки и услуги от първа необходимост. Това включва основни хранителни продукти като хляб, мляко, сирене, кашкавал, яйца, олио, месо, ориз, боб, захар и детски храни. Включени са и лекарства без рецепта, банкови такси и комисиони, горива и продукти от нефтен произход, мобилни и електронни съобщителни услуги, както и други стоки и услуги, определяни с решение на Министерския съвет. Това е съществено разширение спрямо други предложения, които обхващат само хранителните продукти.

- Какви конкретни мерки предлагате?
- Законопроектът предвижда комбинация от икономически и социално насочени мерки. Първо, въвеждат се максимални цени и пределни надценки - до 10% в търговията на дребно с хранителни продукти, но само за търговци с оборот над 20 милиона лева годишно. Надценките се разглеждат по цялата верига - от производител и преработвател до търговец на едро и дребно. Второ, законoпроектът изисква прозрачност и публичност - задължително обявяване на цените и сравнение с предходни периоди. Нарушителите се публикуват в публичен „черен списък“. 
Контролът е превантивен - КЗП, КЗК, КРС, НАП и съответните министерства могат да извършват проверки и да налагат санкции при необосновано повишаване на цените. Санкциите са сериозни и възпиращи - глобите варират от 3 до 7% от оборота на нарушителя, като се прилагат пропорционално за малки и големи търговци.
Специални ограничения са предвидени за чувствителните сектори. Сред тях банковите такси да се ограничават до средния размер към 31 декември 2024 г. Само за първите шест месеца на миналата година печалбите на банките от такси надхвърлиха 1,6 млрд. лева, а общите печалби достигнаха близо 2 млрд. лева. Водени от ръста на кредитирането и увеличения доход от такси и комисионни за 2025 г., банките отчетоха над 4 млрд. лева печалба като увеличиха необосновано таксите два пъти в рамките на една година. Предлагаме още мобилните услуги да не могат да надвишават цените от 1 януари 2025 г., горивата да се регулират чрез формула на Министерския съвет, а цените на лекарствата без рецепта да не могат да надвишават нивата към 1 януари 2025 г.

- Как законът защитава социално уязвимите?
- Обръщам внимание, че мерките, които предлагаме, са временни, целеви и пропорционални – те са насочени конкретно към най-уязвимите групи и имат за цел да предотвратят обедняване. Това е особено важно в периода на въвеждане на еврото, когато рискът от спекулативни покачвания на цените е най-висок и е необходима реална защита на хората.
- Как се вписва законът „Антиспекула“ в европейската практика?
- Той е съобразен с практиката в Хърватия, Унгария и Гърция. Например, в Хърватия бяха въведени ценови ограничения за над 70 основни хранителни продукта при въвеждането на еврото, в Унгария подобни мерки доведоха до поевтиняване на храните с около 20%, а на стоките от първа необходимост - с около 26%, в Гърция беше осъществен контрол върху над 2000 продукта. Това са доказани европейски практики, които гарантират защита на потребителите.

- Какви са рисковете, ако не се предприемат мерките?
- Ако този процес не бъде овладян, ще се стигне до още по-сериозно обедняване, особено сред възрастните хора, семействата с деца и домакинствата с ниски доходи. Това неминуемо ще доведе и до сериозно социално напрежение. Законът беше изготвен именно с превантивна функция - да предотврати необоснованото поскъпване още преди то да засегне хората.

- Очаквате ли промени между първо и второ четене?
- Да, текстовете могат да бъдат прецизирани, но философията на закона трябва да остане непроменена - защита на гражданите от необоснованото поскъпване. Подкрепата на всички парламентарни групи е ключова за окончателното приемане и ефективното прилагане на мерките, които са предвидени в законопроекта „Антиспекула“.