След влизане в еврозоната спекулативният ръст на цените на жилищата спира

Експертите по недвижими имоти не смятат, че приемането на еврото ще доведе до спекулативно по-бързо покачване на цените на жилищата у нас. Основният им довод е, че тези сделки от десетилетия се извършват в евро, а в последните години ускореният ръст на цените на имотите вече е изконсумиран от пазара и в бъдеще този ръст би бил доста по-скромен.
"Този спекулативен ръст на цените на имотите вече се случи. Самият факт на приемането на еврото няма как да ускори или забави процеси, които са по-скоро свързани с наши вътрешни икономически процеси. Големият въпрос за скоростта, с която се променят цените на имотите, е свързан с инфлацията и в България, и в ЕС", коментира пред БНР Иван Велков, вицепрезидент на Световния съвет на експертите на Международната федерация на специалистите по недвижими имоти
Според него колкото е по-ниска е инфлацията, толкова по-спокойни и бавни ще са ръстовете на цените на жилищата в цяла Европа. С приемането на единната европейска валута България ще бъде още по-интегрирана в един голям общ пазар, където ръстове на цените на имотите се наблюдават в абсолютно всяка една голяма европейска икономика.
Експертът подчертава, че влияние върху цените на недвижимите имоти у нас играят и икономическата картина в страната и поведението на банките. В момента банките продължават да поддържат едни от най-ниските лихви на ипотечни кредити в Евросъюза, заради което БНБ предприе леки мерки за ограничаване на кредитирането, макар че все още да нямат видим ефект.
Голяма промяна след присъединяването на България към еврозоната ще бъде намалената ставка на задължителните минимални резерви, които банките държат в БНБ. Тя ще бъде понижена от сегашните 12% до 1%, като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява ставката. Това автоматично ще доведе до освобождаване на близо 15 милиарда лева капитал, като някои икономисти предупреждават, че ако тези пари бъдат използвани за ипотечно кредитиране, те биха довели до още по-голямо надуване на имотния балон.
Според Велков обаче този нов свеж ресурс, който българските банки ще получат след освобождаването на резервите си, също няма да допринесе за промени в пазара на недвижими имоти. Причината е, че тези 15 млрд. лв. ще са "капка в морето", защото стойността на сградния фонд в България е няколкостотин милиарда лева. Експертът смята, че много по-голям ефект имат безвъзмездните евросредства, които се изливат в пътно строителство и други проекти. "Тези пари много лесно стигат до недвижимите имоти и помпат цените им и инфлацията, а не това, което домакинствата и малките фирми държат на депозити в банките", смята Велков.
Той прогнозира, че предстои сериозно видово изменение на пазара на недвижими имоти - модерното и качествено строителство вече става задължително условие, а тези продавачи, които не съблюдават това, все по-трудно ще могат да реализират активите си.
През 2024 г. цената на квадратен метър у нас се повиши с около 16%, докато през първото тримесечие на тази година по наблюдение на брокери има успокояване на около 6% средно увеличение.