Отиват си от нас генералите

6 март, 2015 година. Код червено. Ритуалната зала на Централните софийски гробища...
Още един достоен българин си отива от нас. Изпращаме о. р. генерал Чавдар Калайджиев, бивш заместник-началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб, където е служил над четири десетилетия, роден в село Ястребино, община Антоново, Търговищка област...
Генералът е единственият оцелял при разстрелите на ястребинчетата през 1943 година.
Отива си от нас още един генерал...
Съвсем наскоро разбрах как българският държавен глава се е посвенил да удостои с държавно отличие един друг генерал - Атанас Семерджиев, поради притеснителни данни в т.нар. CиВи на генерала - партизански командир по времето, когато не е имало фашизъм у нас, а в Ястребино "случайно" са разстрелвали деца...Мисля, че е щастливо съвпадение именно генерал Семерджиев да не получи ордена си от най-смешния и случаен президент на България в нейната история...Признанието си го има генералът от тези, от които трябва да го има!
Но тъжното е, че един по един си отиват от нас генералите, както пееше някога Михаил Белчев за ветераните...А тези, които идват след тях, уви, носят твърде различна характеристика, твърде различна нравствена ценност...И един от друг си снемат от време на време политическото доверие...
Вижте само какви генерали има днес в политиката, в управлението. Няма и да коментирам поведението им, скандалите около тях. Но все пак това са български генерали...Генерал Бойко Борисов, генерал Атанас Атанасов, генерал Стоян Тонев...Спирам с изреждането, да не станат неприлично мнозинство за честта на пагона...Особено когато споменавам за достойните висши офицери в Българската армия - били те действащи или от резерва...Генералите, които си отиват от нас.