Без победители, но с възможно продължение

Юрий ЛЯМИН*,
Россия в глобальной политике

Ракетният дуел

Въпреки че Израел и САЩ имат предимство в разузнаването, многобройните въздушни удари по наземната инфраструктура и входовете към подземните тунели на иранските ракетни бази, а израелските самолети ловуват ирански ракетни установки, Иран продължи да нанася удари с балистични ракети срещу Израел през цялата война. Иранците понесоха загуби, трябваше да променят тактиката, значително да намалят размера на залповете за по-голяма скритост и т.н., но ракетните атаки не спряха.
Проблемът за Иран остана ниската точност на повечето му балистични ракети със среден обсег (над 1000 км). Ако говорим за съвременните ирански балистични ракети с по-малък обсег и оперативно-тактически ракети, те многократно са демонстрирали способността си да поразяват точно цели. Като скорошен пример, въпреки че иранската ракетна атака на 23 юни срещу американската авиобаза Ал Удейд в Катар беше до голяма степен символична, с малко изстреляни ракети и повечето прихванати, единствената ракета, която премина, унищожи една от приоритетните цели - антената на защитен сателитен комуникационен терминал. Освен това Иран произвежда масово високоточни балистични ракети с по-малък обсег и оперативно-тактически ракети, оборудвани с различни видове самонасочващи се глави, способни да поразяват дори големи движещи се цели, като кораби и плавателни съдове в открито море.
В случая с иранските балистични ракети със среден обсег обаче нещата са по-сложни. Старите ракети, оборудвани с една инерционна система за насочване (ИНС), имат посредствена точност на такива разстояния. Що се отнася до по-новите, основният фокус в тяхното развитие отдавна е върху създаването на възможно най-бързите типове за пробиване на противоракетната отбрана на потенциален противник. През последните години бяха показани ракети с хиперзвукови маневриращи и хиперзвукови плъзгащи бойни глави ("Фатах-1" и "Фатах-2"). Точността също е повишена благодарение на подобрената ИНС и допълнителната спътникова навигация, но в условията на активно електронно потискане на спътниковите навигационни системи тяхната точност все още пада. 
Въз основа на натрупания опит иранската ракетна индустрия спешно започна да създава високоточна балистична ракета със среден обсег, подобна на ракетите с по-малък обсег, и я направи на базата на ракетата "Хадж Касем". Новата версия, наречена Qasem Basir, има оптико-електронна глава за насочване, но тя е въведена едва в началото на май 2025 г. и просто не е могла да бъде произведена в значителни количества до началото на войната през юни.
Въпреки това, съществуващите ирански ракети от различни типове пробиха американско-израелския "чадър" на противовъздушната отбрана и причиниха болезнени щети. Според различни израелски оценки Иран е изстрелял около 500-600 балистични ракети и 1000-1100 дрона камикадзе по Израел. Докато по-голямата част от дроновете камикадзе са били прихванати, в случая с балистичните ракети израелските източници признават 36 ракетни удара по "населени райони" и освен това по "някои" израелски военни бази (поне пет, според сателитни снимки). Според анализ на британския "Телеграф" процентът на иранските ракети, пробили "чадъра" на противоракетната отбрана, дори се е увеличил донякъде по време на войната.
Освен това, според данни от американски източници, ако бойните действия бяха продължили, имаше вероятност запасите от ракети-прехващачи в системите за противоракетна отбрана, покриващи Израел, да 

са били до голяма степен изчерпани

Доколкото е известно, въз основа на сателитни изображения, в Израел има четири позиции на батареи Arrow-2 и Arrow-3. Това не е достатъчно срещу иранските ракети и през есента на 2024 г. една от американските батареи на системата за противоракетна отбрана THAAD беше прехвърлена в Израел, а наскоро беше разкрито, че към момента на атаката срещу Иран две батареи THAAD от седемте, които Съединените щати имаха, вече бяха разположени в Израел. Израел беше прикриван и от американски есминци, способни да свалят ирански балистични ракети със среден обсег, използвайки ракети-прехващачи SM-3.
Заедно с гореспоменатите израелски комплекси, това осигуряваше свръхплътна и следователно доста ефективна противоракетна отбрана над Израел, но цената беше високата консумация на скъпи ракети-прехващачи.
Така, според "Уолстрийт джърнъл", позовавайки се на американски официални лица, за 12 дни от войната САЩ са използвали над 150 ракети-прехващачи за системите THAAD и около 80 ракети SM-3, докато са защитавали Израел. По този начин е изразходвана значителна част от всички американски запаси от тези видове ракети. От 2010 до 2025 г. за сухопътните сили на САЩ са закупени само около 650 ракети-прехващачи за наземни системи THAAD. Що се отнася до ракетите-прехващачи SM-3 за корабите на ВМС на САЩ, от 2010 г. до края на 2024 г. са закупени 470 от тези ракети.
Запасите от ракети-прехващачи за израелските системи за противоракетна отбрана Arrow също бяха бързо изчерпани по време на войната. Израелските източници не предоставят точни данни, но отново, според "Уолстрийт джърнъл", ако Иран беше изстрелял още няколко големи залпа, Израел можеше да изчерпи запасите си от ракети-прехващачи за системите Arrow-3. А тяхното възстановяване изисква значително време и пари. В Съединените щати цената на всяка ракета за системите THAAD е 13 милиона долара, а през следващата фискална година се планира закупуването само на 37 от тях. В зависимост от варианта, ракетите-прехващачи SM-3 струват от 8 до над 25 милиона долара всяка.
Иран след войната запази достатъчни запаси от балистични ракети и пускови установки за тях. Дори според израелски оценки Иран е имал около 2000-2500 ракети, способни да достигнат Израел, и около 400 пускови установки за тях преди войната, от които, според израелската страна, повече от 200 са били унищожени. 
Според моите изчисления (базирани на налични кадри и др.) са унищожени около 30-40 ирански ракетни установки, както и редица превозни средства за транспортиране на ракети (както и просто примамки). Със сигурност трябва да има неизвестни загуби, но те не могат да бъдат толкова много, колкото твърдят израелците, иначе щяха да станат забележими по един или друг начин. Запасите от ракети обаче остават до голяма степен недокоснати в дълбините на подземните бази.

Подземният компонент

Обширната подземна инфраструктура на Иран му помогна да издържи на удара и да отговори, и това е още един урок от войната. Осъзнавайки слабостта на ВВС и уязвимостта на противовъздушната отбрана, иранците от много години копаят дълбоко в планините, създавайки и подобрявайки подземни бази за ракети, безпилотни летателни апарати и пилотирани самолети, премествайки значителна част от отбранителната промишленост и ключови съоръжения на ядрената програма под земята.
Военните действия предвидимо демонстрираха, че без използването на ядрени оръжия израелските ВВС не са в състояние да проникнат в добре защитени подземни съоръжения. За да бомбардират съоръженията на иранската ядрена програма, те трябваше да се обърнат за помощ към САЩ, които за първи път използваха най-тежките и мощни неядрени бомби - 13-тонните GBU-57, които сега могат да се използват само от стратегическите бомбардировачи B-2 на американските ВВС, за да нанесат удари по подземни съоръжения за обогатяване на уран във Фордоу и Натанз. Но САЩ дори не се опитаха да ударят подземната част на иранския ядрен център в Исфахан с бомби GBU-57, защото според американците тя е разположена толкова дълбоко, че тези бомби не биха били ефективни. 
Въпреки изявленията и от двете страни, нито Израел, нито Иран са постигнали решителен успех.
Израел и САЩ нанесоха значителни, но ограничени щети на ядрените и ракетните програми на Иран, а възможностите на Техеран му позволяват да възстанови и развие всичко по-нататък в още по-защитени зони. Иран демонстрира високо ниво на устойчивост и вътрешна сила, а ракетните и безпилотните му сили демонстрираха готовност да водят мащабна война и да нанасят ответни удари в изключително неблагоприятни условия на въздушно превъзходство на противника. Но той загуби преди това функциониращата си система за възпиране срещу Израел и САЩ, а резултатите от военните действия не помогнаха за възстановяването й. Продължаването на въоръжената конфронтация в обозримо бъдеще е вероятно; много ще зависи от това доколко страните ще си извлекат поуки и ще си направят необходимите изводи.

* Авторът е водещ изследовател на руския Център за анализ на стратегиите и технологиите