Няма правителствена криза, представлението се отлага!

Евгени Кръстев,
Нюз БГ

Кабинетът на Росен Желязков функционира без вътрешно напрежение до момента, в който станаха ясни резултатите от частичните местни избори в Пазарджик. Това бяха избори само за общински съветници, които обаче дадоха сериозен превес на ДПС-Ново начало пред останалите политически формации на местно равнище.
ГЕРБ останаха едва шести в това електорално състезание. И точно оттук тръгнаха спекулациите, свързани с опити резултатите от Пазарджик да бъдат екстраполирани на национално ниво. В това, разбира се, няма никаква логика, нито пък основание. Очерталата се ситуация обаче създаде повод за изнервяне и напрежение.
И тук е важно да се отбележи, че проблемът не беше между ГЕРБ и останалите коалиционни партньори или пък ДПС-Ново начало, които подкрепят правителството на Росен Желязков.

Напрежението дойде по оста ГЕРБ - ПП-ДБ 

Градските десни се класираха втори в Пазарджик, т.е. много пред ГЕРБ и донякъде логично опитаха да хвърлят ръкавицата към Борисов.
Отсъствието на проблем между коалиционните партньори се потвърждава и от реакциите след гневния брифинг на лидера на ГЕРБ, който се проведе на 14 октомври (вторник) в централата на партията. От БСП изразиха готовност за диалог в името на политическата стабилност, а от ИТН не заявиха ясно отношението си към въпроса.
Делян Пеевски каза, че е готов за преформатиране на правителството, а директно засегнатата от Борисов Наталия Киселова запази мълчание. Това вероятно означава, че позицията й не се различава от тази на БСП и че тя също е готова на жертви в полза на стабилността.
Коалиционните партньори нямат претенции към ГЕРБ. Дори са готови да отстъпят пред най-голямата формация в управлението, но да запазят своя принос към политическата стабилност и да не се стига до скорошни предсрочни избори. От такива на този етап наистина няма да има полза, а дори точно в този момент те биха могли да навредят на страната.
Системната опозиция (ПП-ДБ) провокира Борисов още от началото на това управление. В случая обаче провокирането прехвърли познатите граници. Пакетирането му с Пеевски определено не импонира на лидера на ГЕРБ, но въпреки това той не беше реагирал така остро на поведението на ПП-ДБ към него. Сега обаче към пакетирането се прибави и "изяждане" на ГЕРБ от ДПС-Ново начало.
Именно поради това станахме свидетели на остра и твърда реакция. Борисов и ГЕРБ като цяло преминаха към кризисен PR.
Целта е да се покаже, че не са едно и също с Пеевски и че кабинетът се нуждае от подкрепата на ДПС-Ново начало, защото ПП-ДБ отказват такава.
Най-вероятно оттук нататък, когато ПП-ДБ поставят в едно изречение Борисов и Пеевски, отговорът на ГЕРБ ще е, че подкрепата на лидера на ДПС-Ново начало е необходима и причината за това е в ПП-ДБ. Т.е. Борисов ще обяснява настоящата политическа ситуация с тяхното поведение и ще прехвърля към тях недостатъците, които българската политика изпитва при управлението на правителството на Желязков.

За Борисов в момента е особено важно 

да е силен и това да е ясно и за коалиционните партньори, и за опонентите. В случая то е част от кризисния PR, който най-вероятно ще проработи. Дори вече работи.
Предсрочните избори не биха били от полза за никого освен за антисистемните формации. И това се разбира добре от всички. Ако се проведат избори сега, те няма да покажат съществени електорални промени, но от гледна точка на политическия процес щетите ще бъдат за системните формации, а позитивите - за антисистемните.
От началото на 2026 г. България влиза в еврозоната и е особено важно това да се случи в условията на стабилна политическа среда и работеща изпълнителна власт.
Ако това не е така, съществува рискът всички проблеми, които страната ни има, да бъдат приписани на присъединяването ни към еврозоната.
Въобще, ако сега или в началото на следващата година се проведат парламентарни избори, то темата за еврото ще е основна в тях. Макар вече въпросът да е приключен. Антисистемните обаче ще получат шанс да повтарят пропагандните си наративи и да обработват обществото чрез популизъм и дезинформация.
Така всички системни дружно ще загубят, не електорално, а от гледна точка на посоката, по която може да поеме развитието на политическия процес след изборите, ако има такива. Разбира се, за вероятната негативна посока значително ще допринесе и патовата ситуация, каквато несъмнено ще се появи след едни 

хипотетични предсрочни избори

Съставянето на редовно правителство ще бъде мисия невъзможна. Най-вероятно то ще изисква много усилия и компромиси, без да има никакви гаранции, че ще се стигне до резултат. И всичко това ще тежи най-много на ГЕРБ, защото те ще бъдат отново първа политическа сила и тяхна ще е отговорността да направят кабинет.
След като отговорните фактори в ГЕРБ са наясно с това и след като коалиционните партньори нямат намерения, свързани с провеждането на бързи избори, то актуална остава другата вероятност - преформатирането на властта.
Съществуват различни варианти за преформатиране. Възможно е промените да не засегнат изпълнителната власт, а да се случат единствено на парламентарно равнище. Възможно е дори това да стане без персонални размествания, а единствено чрез промяна на стила и поведението на определени фигури. Така, например, Наталия Киселова може да си вземе бележка от критиките на Борисов и да запази позицията на председател на Народното събрание.
Предвид обстоятелството обаче, че БСП са готови на жертви в името на политическата стабилност, би било възможно тя да напусне председателското кресло и да седне в залата сред колегите си като редови депутат.
Това може да стане, но само ако има консенсус сред коалиционните партньори за друг кандидат за парламентарен председател. Киселова беше избрана изключително трудно на тази позиция и едва ли някой от участниците в управлението би искал да си причини това отново.

От ГЕРБ искат да се балансира носенето на отговорност 

в рамките на правителството на Росен Желязков. Ако целта е наистина такава, това не предполага преразпределяне на министерства в полза на партията на Борисов.
Подобно развитие единствено би повишило отговорността на ГЕРБ, вместо тя да бъде поета в по-голяма степен от другите коалиционни партньори, както иска Борисов.
Най-вероятно и в този случай по-скоро става дума за промяна на стила и поведението на министрите от формациите извън ГЕРБ. По всяка вероятност Борисов би искал министрите от БСП и ИТН да бъдат по-видими и по-разпознаваеми, за да носят и те отговорност за кабинета. Вместо тя да е най-вече на ГЕРБ като най-голямата формация в управлението.
Ако правителството се състои от разпознаваеми министри, то би било правителство на споделената отговорност. Ако обаче разпознаваем е основно премиерът, то отговорността ще е на ГЕРБ, защото Желязков е техен представител, те са най-голямата формация и хората логично възприемат изпълнителната власт през тях.
Колкото до ДПС-Ново начало, за тях настоящата ситуация е доста изгодна. Това са и сигналите, които Пеевски и хората му излъчват към останалите формации в парламента и към обществото като цяло.
Формацията на Пеевски би се включила в изпълнителната власт само при изрично настояване на Борисов. Той обаче вече заяви, че това би могло да се случи само със съгласието на БСП и ИТН.
Получава се така, че и за партньорите на Борисов, и за самия Пеевски е 

по-изгодно ДПС-Ново начало да не влизат в правителството,

а да продължат да подкрепят само на парламентарно ниво.
Бързите предсрочни избори със сигурност не са желани от нито една формация от парламентарното мнозинство. Ето защо те могат да променят стила си и поведението си, така че в по-голяма степен да се напаснат една към друга и да осигурят необходимата стабилност на политическата среда при влизането на България в еврозоната. На този етап е това.
На някакъв следващ етап е възможно да се стигне до истинско преформатиране - смяна на министри, преминаване на министерства от една формация към друга и т.н.
До пълното изчерпване на това парламентарно мнозинство обаче има още време.
В този смисъл за предсрочни избори сега дори няма смисъл да се говори. Едва ли до такива ще се стигне. Поне преди президентския вот през есента на 2026 г. подобна възможност е много малко вероятна.