От Нобелов лауреат до Нобелов лауреат

Абел Родригес (Дон Родриго)


Прочетох целия текст на писмото на Адолфо Перес Есквивел, нобелов лауреат за мир за 1980 г. Преведох го и го пускам, защото текстът е много добър и задава въпросите, които нито един журналист сред авторите на панегериците за нея в последните дни не й задава: Защо призовава САЩ да извършат агресия срещу Венецуела? Защо посвети наградата си на Тръмп, който иска да нападне Венецуела, а не на народа си?
Адолфо Перес Есквивел (род. 1931 г., Буенос Айрес) е аржентински художник, скулптор и активист за човешки права, носител на Нобеловата награда за мир за 1980 г. Той се превръща в символ на ненасилствената съпротива срещу военните диктатури в Латинска Америка. По време на аржентинската хунта (1976–1983) Есквивел е арестуван, изтезаван и държан повече от година без съд, като оцелява от „полетите на смъртта“ – тайни екзекуции на политически затворници, хвърляни живи в океана. След освобождаването си той продължава да ръководи движението Servicio Paz y Justicia (SERPAJ) и да отстоява мира, социалната справедливост и достойнството на потиснатите народи.
В речта си при приемането на наградата Есквивел заявява, че не я приема от свое име, а „от името на народите на Латинска Америка, и по-специално на моите братя – най-бедните и най-смирените, защото те са най-обичани от Бога; от името на моите братя от коренните народи, на селяните, работниците, младежите, на хилядите духовници и хора с добра воля, които, отказвайки се от своите привилегии, споделят живота и пътя на бедните и се борят за изграждането на ново общество.“


Изпращам ти поздрава „Мир и благополучие“, от който човечеството толкова се нуждае — както и народите, които живеят в бедност, конфликти, войни и глад. Това открито писмо е, за да ти изразя и споделя някои размисли.
Изненада ме твоят избор за Нобелова награда за мир, присъдена ти от Нобеловия комитет. В съзнанието ми изплуваха спомените за борбите срещу диктатурите на континента и в моята страна, военни диктатури които изтърпяхме от 1976 до 1983 г. Преживяхме затвори, изтезания и изгнание, с хиляди изчезнали, отвлечени деца и „полетите на смъртта“, от които самият аз оцелях.
През 1980 г. Нобеловият комитет ми присъди Нобеловата награда за мир. Изминаха 45 години и продължаваме да работим в служба на най-бедните и заедно с народите на Латинска Америка. От тяхно име приех тази висока чест, не заради самата награда, а заради ангажимента към народите, които споделят борбите и надеждите за изграждане на ново начало. Мирът се изгражда ден след ден и трябва да бъдем последователни между думите и делата.

На 94 години все още се уча от уроците, които животът ми дава, но ме тревожат твоите обществени и политически позиции и решения. Затова ти изпращам тези размисли.
Управлението на Венецуела е демокрация със своите светли и тъмни страни. Уго Чавес очерта пътя на свободата и суверенитета на народа и се бори за континенталното единство, това беше пробуждането на „Голямото отечество“. Съединените щати го атакуваха непрекъснато: те не могат да позволят нито една страна от континента да излезе от тяхната орбита и колониалната зависимост. Все още поддържат тезата, че Латинска Америка е техният „заден двор“. Блокадата срещу Куба, наложена от САЩ от над 60 години, е атака срещу свободата и правото на народите. Съпротивата на кубинския народ е пример за достойнство и сила.
Учудва ме колко силно си се вкопчила за Съединените щати: трябва да знаеш, че те нямат съюзници или приятели, имат само интереси. Диктатурите, наложени в Латинска Америка, бяха инструмент на тези интереси за господство и унищожиха живота и социалната, културната и политическата организация на народите, които се борят за своята свобода и самоопределение. Народите устояват и се борят за правото да бъдат свободни и суверенни, а не колония на САЩ.
Правителството на Николас Мадуро живее под постоянната заплаха на САЩ и под блокадата, достатъчно е да си припомним военноморските сили в Карибския басейн и опасността от инвазия във вашата страна. Ти не си казала нито дума, нито си се противопоставила на намесата на великата сила срещу Венецуела. Венецуелският народ е готов да се изправи срещу тази заплаха.
Корина, питам те: Защо призова Съединените щати да нахлуят във Венецуела? Когато получи новината, че ти е присъдена Нобеловата награда за мир, ти я посвети на Тръмп. Агресорът срещу твоята страна, който лъже и обвинява Венецуела, че е наркодържава. Лъжа подобна на тази на Джордж Буш, който обвини Саддам Хюсеин, че притежава „оръжия за масово унищожение“. Това беше претекстът за нахлуването в Ирак, за плячкосването му и за причиняването на хиляди жертви, жени и деца. Бях в края на войната в Багдад, в детската болница, и видях разрушенията и смъртта, причинени от онези, които се самообявяват за „защитници на свободата“. Най-тежката форма на насилие е лъжата.

Не забравяй, Корина, че Панама беше нападната от Съединените щати, което доведе до смърт и разрушения, за да бъде заловен техният бивш съюзник генерал Нориега.
Инвазията доведе до 1200 убити в квартал Лос Чоррийос. Днес САЩ отново се стремят да си възвърнат контрола над Панамския канал. Това е дълъг списък от интервенции и болка, причинени от САЩ в Латинска Америка и по света. Както казва Едуардо Галеано, вените на Латинска Америка все още са отворени.
Тревожи ме, че не посвети наградата на своя народ, а на агресора на Венецуела. Смятам Корина, че трябва да анализираш и осъзнаеш къде стоиш, дали не си просто още една фигура в системата на колониална зависимост от САЩ, подчинена на техните интереси на господство. Нещо, което никога не може да е от полза на твоя народ. Като противник на правителството на Мадуро, твоите позиции и действия създават голяма несигурност, ти прибягваш до най-лошото, когато искаш САЩ да нахлуят във Венецуела.
Важно е да помним, че мирът се изгражда с много сила и кураж в името на народа ти, който познавам и обичам силно. Там, където преди имаше бедняшки колиби по хълмовете, в които хората живееха в нищета, днес има достойни жилища, здравеопазване, образование и култура.
Достойнството на народа не се купува и не се продава.
Корина, както казва поетът: „Пътнико, твойте стъпки
прокарват пътят, друг път няма.“ Сега имаш възможност да работиш за своя народ и да изграждаш Мира, а не да предизвикваш още повече насилие, едно зло не се поправя с друго, по-голямо зло.
Така ще имаме само две злини, но никога решение на конфликта.
Отвори ума и сърцето си за разбирателство и за общуване с народа си. Остави насилието зад себе си и изгради мира и единството на твоя народ, за да влезе светлината на свободата и равенството.


Фейсбук