Пиесите се пишат, за да се играят

МАГДА БОРИСОВА е родена на 14 ноември 1978 г. във Велико Търново. Магистър е по право със следдипломна квалификация "Криминология" от Софийския университет. Работи като юрисконсулт, председател на местната Комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и 3 години е заместник-кмет на Община Златарица. От 2008 г. е общински съветник в Община Елена. От 2011 до 2015 г. е зам.-председател на Общинския съвет в Елена. Също така е и съдебен заседател. Има издадени три сборника с детски пиеси и един с избрани пиеси за възрастни. Десет нейни пиеси са получили театрална реализация, четири - на сцената на Варненския театър. Носителка е на над 30 награди за творчеството си. В Ямболския театър се състоя премиерата на нейната пиеса "За кого се вдига завесата" - пост. Бойко Илиев, участват Елена Петрова, Димитър Димитров, Георги Ружичка, Милен Каракамушев.

- Госпожо Борисова, как мина премиерата? Какво е чувството да видите творбата си, пресъздадена на сцената?
- Пиесата е само повод за спектакъл, дори в "За кого се вдига завесата" има един монолог на Режисьора. Един спектакъл е колективен труд и винаги е много приятно за автора да го види, защото аз съм написала текста, но всичко останало - режисура, сценография, игра, осветление, озвучаване, го допълва. И накрая сте доволни, но не само от себе си, а от целия резултат. Всичко това дава смисъл, пиесите се пишат, за да се играят. Тези текстове оживяват, когато са на сцена.  

- Бойко Илиев е приел за лична кауза и водеща творческа задача да създава драматургия и да представя български автори.
- Бойко Илиев е рицар, който защитава българската драматургия. Но това много зависи и от директорите на театри. В този случай например, директорката на Ямболския театър Дияна Радева хареса текста и предложи да бъде поставен.
Преди години в ДУМА имахте интервю с Христо Бойчев, който много мъдро беше казал, че пиесите не са за еднократна употреба. Познавам много хора, които пишат разкошно, но се отказват от създаването на пиеси, защото не могат да пробият. Писането на пиеси не е за хора със слаби нерви.

- За първи път ли работите с ямболската трупа?
- Да, за първи път. Дори за първи път дойдох в Ямбол, досега не съм имала повод да го посетя. Но тази година, покрай детските си книги, обиколих невероятни места - стигнах до Козлодуй, Мизия, Оряхово, после Якоруда - в другия край на България... На 16 октомври ми предстоят участия във фестивала "Магията на вятъра" в Сливен, след това съм канена по Южното Черноморие за срещи с хлапета в няколко читалища. 

- Какви са впечатленията Ви от актьорите?
- Много са талантливи, а Димитър Димитров е за номинация за главна мъжка роля. Трупата доста обикаля България, така че могат да ги гледат много хора. Това, че са избрали да живеят и творят в този град, заслужава адмирации.

- В пиесата става дума за отношения между артисти... 
- Пиесата е и за това, но и за един млад човек, който е много объркан и трябва да намери своята истина, своето призвание в живота. В случая героят Стефан разбира, че призванието му е театърът, но то може да бъде и нещо друго. Винаги е съществувал един такъв момент при младите хора: когато някой учи нещо, защото родителите му са настоявали или защото е модерно. Но дали това е неговата истина и ще го направи щастлив, също е много важно.
"За кого се вдига завесата" е пиесата, която ми е отнела най-много време от началото до края. Преди много години написах първата и втората сцена. Идеята се зароди, когато започнах да уча право, но нямах инструментариума, уменията на един драматург, за да я довърша. И към 2016-2017г., почти 20 години по-късно, стана факт. Вече бях написала някои пиеси, имах и поставяни на сцена, издадени в сборници... 
Аз съм дете на човек, работил в театъра, затова актьорите, средата са ми близки, познати и можех да опиша техните преживявания и вълнения. 

В спектакъла, който се играе в Ямбол, Бойко Илиев добави текст, и с неговите режисьорски умения той стана още по-плътен, по-наситен. И Елена Петрова, и всеки от актьорите успя да го дообогати с това, което само човек "от кухнята" може да покаже или да пресъздаде на сцената. 
Интересно е, че години по-късно това беше и собственият ми избор в живота: след като завърших право, имах кариера и успехи на това поприще, в един момент, може би към 2015 г., зарязах нещата и реших, че искам да се занимавам само с писане, с това, което ми е по-ценно. Което не е толкова чудно, защото много хора, завършили право, се занимават с писане на текстове - Стоян Михайловски, Алеко Константинов, Ран Босилек, Е.Т.А. Хофман, Шарл Перо, Никос Казандзакис, Джон Гришам... 
Словото е много изкушаваща материя, и изкуството - също. Да, няма да ти донесат доходи, като например, правото или медицината. Но нищо друго не може да ти достави такова емоционално душевно удовлетворение, че си разсмял една зала с хора или си я разплакал. На премиерата в Ямбол имаше и от двете. 

- Какви други теми Ви занимават като драматург и кои смятате, че днес вълнуват хората, че могат да предизвикат у тях размисъл?
- Някои директори на театри търсят комедии, защото "хората искат комедия". На хората вече им е втръснало от евтини комедии, с игра на ситуации, и след известно време не си спомнят какво са гледали. Зрителите вече търсят смисъл. Темите в живота не са кой знае колко много, от библейски времена са горе-долу едни и същи. Но когато аз пиша, се стремя да е нещо от съвремието - и в книгите за децата, и в приказките, дори в романите търся теми, които сега са важни за нас. А дали след 100 години пиесите ми ще се поставят, не ме вълнува.

- Детската аудитория е много чувствителна, искрена. Как избирате сюжетите, създавате героите и ситуациите, когато пишете за деца?
- С голямо уважение се отнасям към децата. През цялото време говоря с тях като с равни, без излишен инфантилизъм, може и с по-елементарни думи, но те трябва да усетят, че не ги подценяваш нито за миг. Обясняваш им нещата, но не размахваш пръст, не ги поучаваш. Особено с книгата ми "Живите дрехи", която миналата година в Гоце Делчев получи първо място в Шестия национален литературен конкурс "Да върнем книгите в ръцете на децата". С нея обиколих България и на срещите носех да им покажа копринени буби, хурка и други неща, за които става дума в книгата. След нея има още две. В "Как принцеса Магда спаси своя замък" се разказва за телефонните измамници, от които цяла България пропищя. В началото на следващата година предстои да излезе четвъртата - "Отбор "Фламинго", която разглежда една много фина форма на насилие в училищата, когато едни деца не приемат други заради модата в облеклото и нещата много лесно могат да ескалират в агресия. 

- Смятате ли, че чрез литературата и изкуството, представени по интересен начин, може да се въздейства възпитателно?
- Казват, че децата не четат. Не мога да се съглася. Обикаляйки България, навсякъде срещам много активни, заинтересувани от нова книга деца. Някои от тях в края на срещите споделят, че искат да станат писатели, че започват да пишат роман или са написали книга с приказки и продължават.
Смятам, че трябва да се обмисли много добре онова, което се преподава в часовете по литература. А по отношение на "задължителната" литература за лятото - не е необходимо да се изброяват конкретни заглавия, нека се посочи определен брой книги и децата сами да изберат онези, които ще прочетат с удоволствие и които ще ги накарат да четат. 
Важното е да се чете, независимо дали за история на футбола или за Формула 1. Момчетата повече харесват историята, някои деца в VI-VII клас са ме изумявали със своите задълбочени знания. От това, че децата ще загубят интерес към четенето, после ще страда цялото общество. Защото тези хора един ден стават различни специалисти или управляващи..., или престъпници.
Когато работих в Община Златарица, част от моите обществени задължения бяха и като председател на Комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. А и като криминолог много добре знам, че мъдрите държавници влагат много повече пари в превенцията, отколкото после в репресията. А превенцията е изкуство, спорт, работа с цялото общество. Може би трябва и електронните медии, и СЕМ да погледнат малко по-сериозно на цялостното съдържание по телевизиите. Да не говорим за просташките клипове с насилие в стрийминг платформите, които имат най-много гледания. Не можем навсякъде да наложим контрол, но ако вкъщи всеки си свърши работата с детето, и всеки учител - с поверените му 20-30 ученици, ще имаме по-добро бъдеще. 


Дияна РАДЕВА, директор на ДТ "Невена Коканова" - Ямбол:
Премиерата на пиесата в София е планирана за 18 ноември

Пиесата на Магда Борисова е посветена на актьорската професия, но това е само отправна точка, от която тя тръгва, за да направи емоционален, но много фин анализ на проблемите в общуването между хората. Общуване, изхабено в годините, общуване между млади и възрастни, но изповядващи една и съща страст хора. Избрахме тази пиеса, защото и ние като екип искаме да прекрачим докрай една бариера в общуването - тази с публиката. Да кажем емоционално и красиво всичко недоизказано, защото и публиката, и хората в театъра изповядваме една и съща страст.
Предстоят ни гостувания с тази пиеса. Още на 15 октомври имаме покана от Шумен, ще играем на сцената на Младежкия дом. Планирана е премиера и за София на 18 ноември. Тази есен ни очакват в Троян, Първомай, Велинград. Вярвам, че ни предстоят много пътувания.
Още никой не може да каже кога ще има средства, за да започне ремонтът по сградата на Читалище "Съгласие 1862", където винаги се е помещавал театърът. Затова и ние се стараем да се съобразяваме и да работим с максималните възможности, които предоставя сцената в залата на Община Ямбол, въпреки голямата й заетост. За радост, в момента в сградата тече ремонт, който включва поставянето на климатици и подмяна на старата дограма, така че се надяваме да посрещаме публиката в Ямбол при много по-добри условия.