"Тихата революция" в отношенията между Вашингтон и Минск

Никола ПАВЛОВ*,
сп."Геополитика"

Както е известно, в последно време американската администрация предприе редица стъпки за нормализиране на отношенията с Беларус.
На практика САЩ дадоха зелена светлина за възстановяване на дипломатическите отношения между двете страни.
По време на срещата си с беларуския лидер Александър Лукашенко специалният пратеник на американския президент Джон Коул заяви, че САЩ искат да върнат посолството си в Минск и напълно да нормализират двустранните отношения. Американската дипломатическа мисия беше затворена през февруари 2022 г., след началото на руската инвазия в Украйна. Според Коул в близко бъдеще посолството на САЩ в Минск може отново да отвори врати. От Вашингтон възнамеряват да назначат посланик и да върнат в страната дипломатическия си персонал.
Освен това САЩ обявиха отмяна на санкциите срещу беларуската авиокомпания "Белавиа". Това премахва ограниченията за поддръжка и закупуване на резервни части за самолети, включително "Боинг", което би трябвало да подпомогне въздушния флот на Беларус. В отговор Александър Лукашенко се съгласи на най-голямото единично освобождаване и предаване на затворници през последните години. Властите освободиха 52-ма души, включително опоненти на Лукашенко, журналисти и 14 чуждестранни граждани (в това число поданици на Литва, Латвия, Полша, Германия, Франция и Обединеното кралство).
На свой ред Тръмп 

подари на Лукашенко копчета за ръкавели 

с изображение на Белия дом и му изпрати лично писмо, подписано собственоръчно от него. Както е известно, американският президент подписва сам писмата си само в изключителни случаи, когато желае да подчертае специалната си привързаност към адресата. В посланието си той поздрави Лукашенко за рождения му ден и специално отбеляза успеха на беларуската тенисистка Арина Сабаленка, която спечели Откритото първенство на САЩ.
Тези жестове представляват своеобразна "тиха революция" в отношенията между Вашингтон и Минск. Ще припомня, че при предишния американски президент Джо Байдън подобно ниво на комуникация между Белия дом и Минск беше немислимо. С идването на Тръмп обаче ситуацията се промени драстично. Тръмп, който традиционно разчита на сделки, за да постигне целите си, очевидно разглежда Беларус като потенциално свързващо звено в по-мащабната игра около конфликта в Украйна. Вашингтон се стреми да използва Минск като допълнителен канал за комуникация с Москва, докато продължава да търси сделка с Русия. Тръмп е добре запознат с факта, че Минск дълго време играеше ролята на ефективна платформа за преговори между Русия и Украйна, започвайки от 2014 г. Самият Лукашенко многократно е предлагал Минск като 

платформа за многостранни преговори 

за Украйна, включително с участието на Съединените щати. Освен това Беларус остава основен съюзник на Русия, който не участва пряко в боевете в Украйна. Междувременно на територията на страната бяха разположени руски тактически ядрени оръжия. Т.е. регионален играч като Лукашенко се оказва изключително ценен за Тръмп в контекста на евентуална глобална сделка с Русия.
Възстановявайки връзките с Беларус, Съединените щати до известна степен игнорират линията на Европейския съюз и Украйна. Лукашенко все още не е признат за легитимен президент (на изборите през 2020 г.) от няколко страни членки на ЕС, както и от Украйна. Източноевропейските съседи на Беларус, особено Полша и Литва, са крайно предпазливи към ходовете на Тръмп. Потенциално сближаване между САЩ и Беларус би могло да сигнализира, че Тръмп може да преразгледа традиционната американска политика в региона, особено по отношение на Полша и балтийските държави. Той вече предложи на Конгреса да приеме законопроект за намаляване на военната помощ за балтийските държави и ограничаване на някои военни програми в региона (включително Балтийската инициатива за сигурност).
Освен това евентуален директен контакт между Тръмп и Лукашенко би могъл да означава опит на САЩ 

да ограничат влиянието на Русия в Беларус

като поне частично отдалечат Минск от Москва. На Запад Лукашенко винаги е бил възприеман като "мултивекторен политик". Налагането на санкции след 2022 г. и непризнаването на Лукашенко от Запада през последните години само сближиха още повече Беларус с Русия. Възможно е Тръмп да се опита да ерозира това сближаване, като предложи сделка, която да предвижда например, съвместни икономически проекти в замяна на забавянето на интеграционните процеси с Русия. Освен това е налице очевиден интерес на САЩ от ограничаване на значителното икономическо влияние на Китай в постсъветската република.
В същото време е малко вероятно Тръмп да отслаби съществуващия военно-политически съюз между Русия и Беларус, като предложи на Лукашенко икономически сделки. Този съюз вече е достатъчно силно скрепен и формализиран в резултат от наличието на руски тактически ядрени оръжия на територията на Беларус (планира се там да бъде разположен и прословутият ракетен комплекс "Орешник").
Впрочем, затоплянето на отношенията между Тръмп и Лукашенко обещава значителни ползи за Москва. По един или друг начин, то създава допълнителен индиректен канал за комуникация между Кремъл и Белия дом. При потенциални преговори между Русия и Украйна ролята на Минск като платформа за преговори би могла да се утвърди отново, както се случи в началото на преговорите между Москва и Киев (ще припомня, че първите такива разговори след началото на войната в Украйна се проведоха именно в Беларус). Може би Тръмп разчита на това. Мястото на бъдещите преговори не е от принципно значение за него и той е готов да подкрепи "беларуската преговорна платформа". На свой ред Русия предпочита преговорите да бъдат именно в Беларус, а не в трети страни. За Киев обаче приемането на "беларуската платформа" на практика би означавало отказ от западното посредничество - нещо, което президентът Зеленски очевидно не желае.

* Българско геополитическо дружество