Защо буксува "икономическият локомотив" на Европа

Петър ГРИГОРОВ*,
сп. "Геополитика"

Глобалната търговия е като безкрайна надпревара. Някои страни изпреварват, докато други губят позиции. И никой не може да бъде сигурен, че ще остане на върха задълго. Германия, например, доскоро се смяташе за "експортната империя на Европа", но сега делът й на световните пазари се срива.
Китай, напротив, засилва позициите си в сегментите на високотехнологичните и енергоемките стоки - от електроника до химически продукти. САЩ и Франция все още се държат на повърхността, но в техния случай много неща зависят не от нивото на развитие на индустриалния сектор, а от благоприятното търсене - поне това е заключението, което правят икономистите от Deutsche Bundesbank в публикувано наскоро проучване.

Германската експортна машина буксува

От 2017 г. насам делът на Германия в световната търговия постоянно намалява, въпреки че дотогава германският модел работеше безупречно, което се улесняваше от наличието на мощни индустриални концерни и високотехнологични продукти, както и от доказаното качество на произведеното в Германия. Причините за загубата на позициите на страната се обясняват с проблеми в предлагането, т.е. намаляване на конкурентоспособността на самите германски компании. И това не са изолирани случаи, а широко разпространена тенденция. Особено пострадаха индустриите, които винаги са били смятани за визитна картичка на Германия: машиностроенето, електротехниката, химията и металургията.
Защо конкурентоспособността на компаниите, ангажирани в тези сфери, намалява? На първо място причината е свързана със скъпата работна ръка и недостига на персонал. Населението на Германия застарява и става все по-трудно да се наемат необходимия брой нови специалисти (в това отношение многобройните имигранти от Третия свят не вършат работа). На второ място е прекалената бюрокрация, която все по-често е обект на критики от германските предприемачи. Правенето на бизнес в страната става все по-трудно и скъпо начинание поради многото правила, разпоредби и постоянните проверки. Регистрацията на документи, лицензи и отчети отнема много време и ресурси. В резултат на това компаниите изразходват енергията си не за иновации и развитие, а за изготвяне и попълване на документи. 
На трето място следва да посоча постоянно нарастващата активност на Китай, който агресивно навлиза на същите пазари и сегменти, където Германия преди бе сред лидерите. Освен това индустрията на страната беше изправена пред нови предизвикателства - пандемията, причинила прекъсвания в доставките на компоненти за машиностроенето и производството на електроника, както и недостигът на така необходимите за металургичната и химическата промишленост енергийни ресурси, в резултат от конфликта в Украйна и необмисления отказ от руските енергоносители.
През 2023 г. изглеждаше, че ситуацията започва частично да се подобрява: веригите за доставки се нормализираха, а цените на енергията паднаха. Това обаче беше по-скоро глътка въздух преди следващия срив, отколкото връщане към предишната стабилност. Загубите от последните години се оказаха твърде големи и простото стабилизиране на процесите вече няма как да ги покрие.
Освен това пазарният дял на Германия намаля значително поради промяната в структурата на търсенето. Германският износ се оказа фокусиран върху продукти, чието търсене в света нарастваше под средното - като автомобилите и аерокосмическото оборудване.

Кои все още се крепят и кои губят позиции

За да разберем сегашната драма на Германия, трябва да видим какво се случва с нейните съседи и конкуренти. Според експертите, които оценяват ситуацията с индустриалното развитие и износа в еврозоната (без Германия), САЩ, Великобритания и, разбира се, Китай, картината в момента е доста контрастна.
САЩ и Франция. За разлика от Германия, делът на тези страни на световния пазар не пада толкова бързо поради факта, че структурата на търсенето е в тяхна полза. През последните години американските и френските износители заеха точно онези ниши, където търсенето на продукти нараства по-бързо. В резултат на това САЩ дори леко подобриха позициите си след 2021 г., а Франция успя да запази дела си.
Великобритания е особен случай. Тук основният фактор остава Брекзит. От 2016 г. насам страната регистрира хронични загуби на конкурентоспособността си, а новите правила на играта с ЕС се превърнаха в допълнително бреме за страната.
Траекторията на Китай драстично се различава от тази на споменатите по-горе държави. От 2000-те години насам страната мирно си "спечели" гигантски дял от глобалния пазар, благодарение най-вече на средно- и високотехнологичните си стоки. Електроника, машиностроене, химически продукти, металургия - това са индустриите, в които Китай затвърди позициите си. След 2017 г. обаче растежът на дела на стоките от Китай в тези сегменти се забави. Причината беше както спадът в търсенето, така и политическите фактори. Китайските компании продължават да засилват предлагането, но глобалното търсене на ключовите им продукти не нараства толкова бързо. Освен това ефектът от пандемията оказва влияние: през 2020 г. износът рязко се увеличи, а след това се сви. В резултат от това от 2017 г. до 2023 г. Китай почти няма нетно увеличение на дела си на световния пазар.
На свой ред еврозоната, без Германия, показва, че спадът в пазарния дял не е природен закон. Тук натискът от страна на предлагането беше по-слаб, а след 2021 г. търсенето от отделни търговски партньори също помогна доста.
В резултат от всичко това Германия загуби уникалното си предимство, с което се гордееше през 2000-те. Сега тя изглежда по-скоро като тройкаджия в класа на развитите икономики. Отличникът в него е Китай, който, въпреки трудностите, продължава да разширява дела си в технологичните сегменти.

Какво следва?

Според икономистите от Deutsche Bundesbank процесите в световната търговия следва да се анализират през две призми: предлагане и търсене. Този подход разкрива една проста и сурова истина: в съвременния свят печелят онези, които могат бързо и ефективно да предложат на света точно това, от което се нуждае в момента.
Дълги години германската икономика беше определяна като "локомотива" и "експортната машина на Европа", но през последните години дори тя започна сериозно да буксува. Защо? Ами защото стана твърде бавна, скъпа и уязвима за непредвидени глобални кризи. На свой ред Китай напомня на останалите, че няма как да станеш водещ играч само въз основа на красиви обещания. Трябва да се работи целенасочено и да се инвестира в ключови, перспективни индустрии. Примерът на САЩ и Франция показва, че успехът изисква две условия: активни и иновативни компании в страната, плюс щастливо стечение на обстоятелствата. Основният извод обаче е следният: ерата на "спокойния живот" в икономиката на Европа приключи. Преди една държава или компания можеше да заеме удобна пазарна ниша и да жъне плодовете на успеха си години наред, почти без да се променя. Сега това е почти невъзможно. Световната търговия е безкрайна надпревара за оцеляване, където и най-малката пауза или забавяне означава, че конкурентите ще ви изпреварят.

* Авторът е член на Българското геополитическо дружество

Подзаглавието е на редакцията