Глобалната финансова система в ерата на търговските войни

Проф. д.н. Алексей КУЗНЕЦОВ*

През миналата 2024 г. търговският дефицит на САЩ се повиши до рекордните 1,2 трлн. долара. Според Белия дом причината за този шокиращ дисбаланс е наличието на съществени асиметрии в търговските бариери между Съединените щати и техните външноикономически партньори.
Така например, износът на леки автомобили в САЩ се облага с мито от 2,5%, докато в ЕС митото е 10%, в Индия - 70%, а в Китай - 15%. Освен това взаимният достъп на американските производители на пазарите на другите държави се ограничава от наличието на нетарифни бариери. Става дума за такива ограничения като лицензиране, технически стандарти, санитарни и фитосанитарни мерки, неадекватна защита на правата върху интелектуалната собственост, изкуствено понижаване на валутния курс, ниски заплати или данък добавена стойност, които стимулират износа в САЩ и потискат вътрешното потребление в другите държави. По данни на Белия дом делът на потреблението в американския БВП е 68%, срещу едва 39% в Китай, 50% - в Германия, и 49% - в Южна Корея. В същото време на производствената сфера, която поглъща 70% от всички разходи за изследвания и разработки (НИОКР), се падат едва 11% от БВП на САЩ. Неразривната връзка между иновациите и производството се потвърждава от изпреварващия растеж на годишните разходи на американските корпорации за осъществяване на НИОКР в Китай, в сравнение с динамиката на аналогичните разходи в САЩ, фиксиран в периода 2003-2017 г.
Именно за да промени тази ситуация и да предотврати по-нататъшния ръст на търговския дефицит, през април 2025 г. американският президент Тръмп започна своеобразна тарифна война с повечето държави, които са търговски партньори на САЩ.
Следва да подчертая, че 

проблемът с дисбаланса в световната търговия

е свързан с недостатъците на действащия международен валутен стандарт, основан на американската национална валута. Постоянното поддържане на търговския дефицит от страна на САЩ е необходимо, за да се гарантира на останалите държави достъп до доларовата ликвидност. Тази зависимост беше научно обоснована още през 60-те години на миналия век и е известна като "дилемата на Трифин" (икономическа теория, формулирана за пръв път от белгийско-американския икономист Робърт Трифин, обясняваща вътрешния конфликт, пред който е изправена държавата, чиято валута и държавен дълг служат като глобален резервен актив - бел. ред.). Паралелно с това, прекалената емисия на международна ликвидност води до спад на покупателната способност на долара като световен ценови еталон. От 1980-те години насам излишната парична маса започна да се поглъща от фондовия пазар на САЩ с цел предотвратяване на инфлация на потребителските цени, което води до формирането на паралелна финансова система, като последната не е пряко свързана с реалния сектор на икономиката. Т.е. повишената доходност на финансовия сектор намали привлекателността на инвестициите в производствената сфера. Последица от дисбаланса на глобалната търговия стана прекалената финансиализация на световната икономика, подсилена от премахването на ограниченията пред международното движение на капитали и международната парична мултипликация. Днес финансовият пазар на САЩ привлича капитали от целия свят, превръщайки се в допълнителен източник на глобални асиметрии. Т.е. световната търговия е неразривно свързана с глобалните финансови потоци.
Сега нека видим как изострянето на търговската война може да се отрази върху световната финансова сфера.

Валутният пазар

Валутният пазар е най-големия сегмент на световните финанси, на който ежедневно се реализират сделки на обща сума над 7,5 трлн. долара. На този пазар традиционно доминират валутите на Голямата четворка: американският долар, еврото, японската йена и британският паунд. През 2022 г. китайският юан стана петата резервна валута, измествайки от тази позиция австралийския долар. Търговската война, инициирана от САЩ, може потенциално да повиши търсенето на юани на валутния пазар. Препятствие пред инвеститорите обаче си остава административното управление на валутния курс на юана, който се регулира в диапазона +/-2% към американския долар. В същото време допустимите колебания по отношение на другите валути са установени в по-широк диапазон - например, за южноафриканския ранд, тайландския бат или руската рубла той е +/-10%, което може да стимулира осъществяването на сделки в тези валути, наред с юана. В географско отношение делът на Китай на глобалния валутен пазар е 1,6%, при положение, че делът на Великобритания е 38,1%, а този на САЩ - 19,4%. Една от причините за доминацията на Лондон във валутната търговия е преминаването на нулевия меридиан през лондонското предградие Гринуич, от което започват да се отчитат и часовите пояси. Именно това позволява на Лондон да извършва едновременно сделки с най-големите пазари на Азия, Европа и Америка. В тази връзка удължаването на работното време на междубанковия валутен пазар в Пекин до 20 часа в денонощие от януари 2023 г. (сега той работи до 03,00 ч. пекинско време) силно улеснява глобалните инвеститори в управлението на рисковете, свързани с обменния курс на юана.

Международната валутна система

Търговските асиметрии между САЩ и останалия свят са само частен случай на устойчивите диспропорции между приноса на държавите от световното мнозинство в създаването на глобална добавена стойност и участието на валутите им в международното финансово посредничество. Така в периода 1999-2023 г. делът на развиващите се страни в световния БВП по ППС (паритет на покупателна способност - бел. ред.) нарасна от 42,6% до 59,3%, в световния износ на стоки и услуги - от 22,4% до 38,2%, а в глобалния поток на входящи преки инвестиции - от 19,3% до 65,1%. Паралелно с това в структурата на глобалните международни резерви измежду валутите на 155-те развиващи се държави е представен единствено китайският юан с дял от 2,17%, при положение, че делът на американския долар е 57,39%. В структурата на международните плащания делът на водещите шест-седем валути на страни от световното мнозинство е едва 6,24%, докато делът на американския долар е 49,12%, а в глобалната валутна търговия това съотношение е 12% срещу 88% в полза на долара. Тези диспропорции са свързани с монополизацията на световната финансова инфраструктура от американоцентричните институции, които препятстват усилването на валутите на най-динамично развиващите се държави на световния финансов пазар. На практика международната валутна система се трансформира от свързващ елемент, призван да гарантира безпрепятственото движение на финансови ресурси между всички страни, в инструмент за натиск от страна на САЩ върху техните конкуренти от държавите с формиращи се пазарни икономики. Митата на Белия дом усилват мотивацията на най-динамично развиващите се държави за създаването на регионални валутно-финансови системи.
Очевидно е, че новата тарифна политика на Тръмп ще бъде сигнал за управителите на централните банки да се придържат към по-предпазлива позиция в процеса на формиране структурата на официалните международни валутни резерви. Потенциалната по-нататъшна преориентация на географията на търговете в посока към геополитически близките държави може да се отрази и върху валутата, използвана при реализацията на сделките, и съответната диверсификация на валутните резерви.

Продължава в следващия брой на приложението "Глобус" 

* Авторът е преподавател в Катедрата за световна икономика и финанси на Финансовия университет в Москва

Статията е публикувана в сайта на Руския съвет по международните въпроси през май т.г.