30 години по-късно: Къде са боновите книжки

Точно преди 30 години, в началото на 1996 г., у нас бе даден стартът на т.нар масова приватизация, чиято основна цел бе да въведе по-голяма справедливост  при набиращото скорост раздържавяване. Появиха се боновите книжки, чрез които на всеки пълнолетен гражданин на републиката бяха дадени 25 000 инвестиционни лева, чрез които той можеше да закупува акции при предстоящите централизирани търгове. Това можеше да стане по два начина. При първия трябваше да преведат парите си от боновите книжки в специално създадените за целта приватизационни фондове, където да станат акционер. При втория вариант всеки можеше самостоятелно да играе на цeнтрализираните търгове. Инвестиционните пари можеше да се прехвърлят и между роднини и да се наследяват. Те можеха да се използват и извън програмата за масова приватизация като платежно средство при някои видове сделки от касовата приватизация. Създадени бяха специални бюра, откъдето боновите книжки се купуваха срещу тогавашни 500 лв. Хиперинфлацията все още не беше дошла. 

Програма

Тогавашният парламент прие специална програма за масова приватизация, в която за първата вълна бяха включени 1227 (от общо близо 4000 държавни предприятия ) с общ размер на капитала 211 млрд. лв. От него за масово раздържавяване бе предложен капитал за 90 млрд. лв. Обектите бяха предимно големи и средни дружества, разпределени в три групи - с капитал за продажба 25%, 65-70% и 80-90%. Първите бяха крупни предприятия с решаващо влияние за икономиката на страната, в които държавата запазваше решаващо участие.
Мащабната трансформация на собствеността, започнала през 1996 г. създаде измамното очакване на близо 3 млн. българи, жадни за справедливост, че могат да станат акционери в големи компании, и да печелят от дивиденти. Това се оказа поредната химера на прехода за болшинството от хората. Голямата част от раздържавените фирми, бяха целенасочено източени от новите си собственици , отдавна фалираха. След това бе организиран и втори етап на масовата приватизация, която също се провали. В крайна сметка в дребните акционери, които по правило са физически лица останаха акции за близо 2 млрд. лв., регистрирани в Централния депозитар които дълги години никой не търсеше.  През 2020 г., министерството на финансите публикува концепция за раздвижване на спящите акции от масовата приватизация. Според нея ако тези ценни книжа не бъдат потърсени в рамките на около 6-7 години, притежателите им ще ги загубят завинаги, а парите ще отидат в Сребърния фонд.
Така държавата се опита да напомни на голяма част от българите, че някога са участвали в масова приватизация и са "горди" собственици на акции в стотици български предприятия и приватизационни фондове. 
Авторът на концепцията, някогашният финансов министър ГЕРБ Владислав Горанов ни уверяваше че в никакъв случай подобно разпореждане с тях не може да се оприличи на национализация. Според него подобно действие е в защита на обществения интерес, не е посегателство върху личната собственост и не противоречи на конституцията.

Интереси

През всичките тези години интересите на малките акционери с бонови книжки, които на теория би трябвало да са собствениците на приватизационните фондове, бяха пренебрегвани. В много от случаите мениджърите на тези фондове забогатяха на гърба на малките акционери, източвайки предприятията, които бяха купили. И всичко това години наред се случваше под безучастния поглед на държавата, без контрол и регулации.
От бившите 81 приватизационни фонда днес работещи са около 20. 
По номинал стойността на тези над 2 милиона сметки с акции от раздържавени предприятия е между 2.5 до 3 млрд. лв. Но като се има предвид, че повечето от фирмите вече ги няма, е трудно да се определи каква пазарна стойност имат тези книжа.
Идеята бе тези акции да бъдат "събудени", като се влеят в специален централизиран инвестиционен фонд, който да ги управлява и да представлява правата на всички акционери, да разпределя дивиденти и да има право да продава акциите. От време на време тя се лансира от радетелите на развитието на българския капиталов пазар.  
Очаквано идеята предизвика критични реакции от финансисти и експерти. Повечето от тях са категорични, че не само неинформираността и незнанието на хората е причина за тяхната незаинтересованост през годините. До момента регулациите и правилата за разпореждане с боновете от масовата приватизация наред с хилавия български капиталов пазар са били такива, че човек, дори да е проявявал интерес, не е имал никаква икономическа изгода да предприеме каквото и да било.

Разходи

Таксите за използване на услугите на инвестиционен посредник, без който не може да управляваш акциите си, или за онаследяване на вече починали акционери са в пъти по-високи от цената им. Едва от началото на 2018 г. Централният депозитар даде възможност хората безплатно с данъчния си ПИК да влизат в регистрите му, за да проверят какви акции се водят на тяхно име. 
В момента в т. нар. Регистър А на Централния депозитар фигурират над 2 милиона лични сметки, които са открити по време на първата вълна на масовата приватизация през 1996 г. Повечето от сметките не са използвани през последните 20 години, основно поради незнание на наследниците на починали лица. По-активните граждани, които все пак са проявили интерес към сметките си, пък не желаят да ги управляват, защото разходите за прехвърлянето на книжата по подсметка на инвестиционен посредник са по-големи от стойността на самите акции или дялове. През последните 20 години нееднократно е търсен изход от тази ситуация, но до такъв така и не се стига. В момента темата отново е замряла, но никой не знае кога отново тя ще придобие актуалност.