Зарков, Вигенин и Пенкова в Ямбол: Реформата във водния сектор не търпи отлагане
Социалистите настояват решаването на водните проблеми да бъде национален приоритет
„Водата е ресурс, който, за съжаление, ние в България не управляваме добре. Ежегодно сме свидетели на наводнения и суша, които пречат на стотици хиляди български граждани да живеят качествено. Освен това ние не се възползваме от този ресурс нито в областта на земеделието, нито в областта на индустрията, нито на енергетиката така, че да допринася за нашето благосъстояние. България е на първо място в Европа по загуба на вода по водопреносната мрежа, която плащаме всички граждани от джоба си. Време е да се намерят верните решения и действия за справяне с тези проблеми". Това заяви председателят на НС на БСП Крум Зарков по време на дискусията „Водна сигурност, устойчивост и бъдеще: от европейските политики до местните решения“, организирана от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. Той благодари на евродепутатите от БСП Кристиан Вигенин и Цветелина Пенкова за поставянето на тази жизненоважна тема и то в район като Ямбол, който е сред най-засегнатите от проблема.
„Ние, социалистите, няма да се уморим да поставяме тези въпроси, които действително касаят пряко живота и здравето на хората“, категоричен беше Зарков. По думите му такива въпроси като водата имат отношение и към бюджета. "В навечерието на неговото формиране управляващото мнозинство трябва да определи своите приоритети за следващите години. Реформата във водния сектор и инвестициите в инфраструктурата са основни приоритети, които не търпят отлагане. Важен политически въпрос е за какво се оползотворяват парите на българските граждани - за вода или за въоръжаване“, подчерта Зарков.
„Водата днес е фактор за икономическа конкурентоспособност, за енергийна сигурност, за развитие на земеделието, индустрията и регионите. България е сред най-засегнатите държави от загубите по водопреносната мрежа, които са средно 60%, а на места надхвърлят 90%. Остарялата ВиК инфраструктура, недостатъчните инвестиции и забавените реформи се съчетават с все по-сериозните последици от климатичните промени", заяви в началото на дискусията Вигенин.
„Важно е да осъзнаем, че водата не може повече да се разглежда изолирано. Съществува пряка връзка между вода, енергетика, индустрия, земеделие и регионално развитие“, изтъкна той. По думите му пред Европа и България стои и ново предизвикателство - развитието на центрове за изкуствен интелект, производство на батерии, водород и полупроводници, които ще увеличават натиска върху водните ресурси. "Реформите във ВиК сектора са необходими, но трябва да се провеждат внимателно, с диалог и съобразяване с регионалните специфики, така че да се намери баланс между финансовата устойчивост и интересите на местните общности. Въпросът за водата не е само технически въпрос. Това е въпрос за качеството на живот, за икономическата устойчивост, за бъдещето на регионите и, в крайна сметка, въпрос за сигурността“, отбеляза Вигенин.
"Ако днес не започнем да мислим стратегически за водата, утре проблемът няма да бъде само екологичен - той ще бъде икономически, социален и регионален. В ЕС има осъзнаване за водната криза от 2025 г. като ясен сигнал, а не като еднократно събитие. В тази връзка Европейската комисия е представила Европейската стратегия за устойчивост на водните ресурси, а Европейската инвестиционна банка е обявила пакет от 15 млрд. евро за инвестиции във водна инфраструктура. А през август 2025 г. в писмо до ЕК евродепутатите от БСП поставят въпросите за модернизацията, превенцията и необходимостта от общоевропейски подход при суши", заяви евродепутатът от БСП Цветелина Пенкова.
Тя подчерта и все по-силната връзка между енергийната и водната инфраструктура. „Както в енергетиката, така и тук трябва да изграждаме свързаност и инфраструктурен капацитет предварително, а не да чакаме кризите. България трябва да се възползва от европейските възможности за финансиране, тъй като у нас над 60% от водата се губи по амортизирани ВиК системи. Достъпът до качествена вода при поносима цена не е лукс, а базово човешко право", изтъкна Пенкова.
„Прекалено дълго водните ресурси се използваха единствено за свръхпроизводство и печалби. Водата е публично достояние и не можем да продължаваме по този модел. Необходим е баланс между опазването на природата и устойчивото използване на ресурсите. България все още няма ВиК стратегия и изостава в изпълнението на европейските изисквания, а под риск са 437 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост. Основният проблем не е липсата на вода, а огромните загуби по мрежата – над 70% във ВиК Ямбол и над 60% средно за страната. След милиарди левове инвестиции не може загубите да продължават да растат. Необходими са различен подход и по-добро насочване на инвестициите“, настоя зам.-министърът на околната среда и водите Атанас Костадинов.
Председателят на Българската асоциация по водите инж. Иван Иванов подчерта, че част от проблемите във водния сектор се дължат на липсата на диалог и ясна стратегия. По думите му дори значителни инвестиции няма да бъдат ефективни без достатъчен човешки капацитет. Инж. Иванов акцентира, че едва около 30% от водоизточниците се измерват и реалните загуби не са известни. „Начинът да намалим големите загуби е измерването. Без данни не знаем какъв е реалният мащаб на проблема. А без качествени кадри нищо не може да се случи“, смята той.
Зам.-кметът на Хисаря Таня Марковска посочи, че минералната вода е основен ресурс за развитието на здравния туризъм и местната икономика в Хисаря. В същото време общината и инвеститорите се сблъскват с ограничения дебит на минералните извори и необходимостта от сериозни средства за поддръжка на инфраструктурата, отбеляза тя.
Кметът на община Болярово Христо Христов настоя темата за безводието да бъде изведена като национален приоритет. Той също отбеляза, че проблемът не е липсата на вода, а състоянието на водопреносната мрежа и управлението на ресурсите. "България е богата на вода и минерални извори. Проблемът не е в ресурса, а в начина, по който го управляваме и в състоянието на водопроводите", коментира Христов.
За водната инфраструктура е необходима дългосрочна стратегия с хоризонт поне десет години, е мнението на областния управител на Ямбол Георги Чалъков. Той смята, че е необходима по-добра координация между институциите, ограничаване на загубите и развитие на нова инфраструктура. „Вода има. Да спрем течовете и да планираме дългосрочно. Имаме и желанието, и възможностите да решим този проблем“, убеден е Чалъков.
Участниците в дискусията се обединиха около необходимостта водната сигурност да бъде изведена като стратегически национален и европейски приоритет чрез дългосрочни инвестиции, модернизация на инфраструктурата и по-ефективно управление на водните ресурси.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
