Фалитите в България тръгват нагоре

Българският бизнес е изправен пред нова вълна от предизвикателства на фона на прогресивно влошаващата се глобална икономическа среда. След няколко поредни години на спад, броят на обявените в несъстоятелност компании в България се очаква да отбележи плавен ръст от около 2-3% през 2026 г., прогнозират експертите от водещия кредитен застраховател "Кофас". Основният двигател зад негативната тенденция в България е транспортният бранш, който е изложен на огромен риск заради шоковото поскъпване на горивата от началото на годината, провокирано от ескалацията на напрежението в Ормузкия проток.
Ситуацията се усложнява от факта, че транспортният сектор е пряко обвързан с почти всяка останала индустрия. Това поражда сериозни опасения от верижна реакция, изразяваща се в забавяне на плащанията и увеличаване на междуфирмената задлъжнялост, която в страната остава на високи нива. Данните показват, че средният период на отложено плащане в България през последните 24 месеца е нараснал значително и вече варира между 90 и 120 дни. Експертите напомнят, че фалитите най-често се дължат не на липса на поръчки и бизнес, а на остра липса на ликвидност.
Допълнителен натиск ще окаже и очакваното забавяне в световното търсене с около 2,5%, което неминуемо ще ограничи растежа у нас и ще засегне най-силно малките компании, които преобладават в българската икономика.
Промените в България отразяват по-широка и тревожна световна тенденция. Бизнес климатът в глобален мащаб се влошава с бързи темпове, като още в началото на 2026 г. случаите на несъстоятелност отбелязаха скок от 12%. 
В резултат на геополитическите напрежения, особено конфликта с Иран и нестабилността в Близкия изток, бизнесът е притиснат от растящи разходи за доставки, волатилни енергийни цени и висока несигурност. Това накара "Кофас" драстично да ревизира прогнозите си: очаква се фалитите в световен мащаб през 2026 г. да нараснат с 6% - цифра, която надхвърля двойно първоначалните разчети от началото на годината.
Най-засегнати в момента са цикличните сектори като строителството, химическата и текстилната промишленост, които са силно зависими от производствените разходи и потребителското търсене. Проблемите се усещат най-остро от малките и средните предприятия.