Санкт Петербург бил атакуван с дронове от Естония

Появяват се нови подробности за атаката с дронове в сряда през нощта срещу Санкт Петербург. Безпилотниците са били изстреляни от морето, от кораби, отплавали от северните балтийски пристанища, съобщава Телеграм каналът „Легитимный“, позовавайки се на свои източници. Според тях дроновете са летели на височина 10-15 м над водата, което е затруднявало откриването им от радари.
Тези дронове не са донесени от Украйна, те са сглобени в Балтика и веднага използвани по предназначение, за да нанесат военни щети на Русия, твърди „Легитимный“.
Каналът подчертава, че Москва може да противодейства на подобни удари по един начин - "иранския път". В противен случай Русия постепенно ще бъде унищожена от евтини дронове, изстрелвани отвсякъде и унищожаващи скъпи кораби, подчертава „Легитимный“.
В сряда сутринта украински дронове атакуваха цели в Ленинградска област, влизайки на руска територия от Финския залив. 
Освен откъм морето и Финския залив, дроновете са навлезли на руска територия от териториалните води на Естония. В 5 ч. сутринта в сряда

естонското Министерство на отбраната е издало предупреждение за въздушен удар за шест окръга

някои от които са на Финския залив. Военните не посочиха причина за предупреждението, въпреки че изпратиха съобщения за укриване, ако бъде засечен дрон. Естонските власти преди това заявиха, че не са дали разрешение на Украйна да използва въздушното им пространство за удари срещу Русия. Както беше съобщено по-рано, при украинската атака в нощта между вторник и сряда бяха свалени над 50 безпилотника, няколко души бяха ранени, но нямаше жертви. Съобщаваше се за щети на няколко съоръжения.

Финландия е била наясно с планираната украинска атака

с дронове срещу Русия на 3 юни според министъра на отбраната Анти Хакянен, цитиран от в. "Ilta-Sanomat". „Няма да разкриваме подробности за разузнавателните системи и други методи, които използваме, за да разберем оперативната обстановка, но успяхме да предвидим тази ситуация и бяхме достатъчно подготвени за една нощ“, заяви Хакянен. Той добави, че финландската армия е била готова да отблъсне атаката с дронове на Украйна, ако тя бе нарушила финландското въздушно пространство. Като част от предпазните мерки, въздушният и морският трафик е бил ограничен в районите на Лапеенранта и Порвоо, съобщава вестникът.
Междувременно един човек загина и трима бяха ранени, след като украински дрон удари пътнически влак в Крим, съобщи ТАСС. Трима души са били убити, а седем - ранени, при украински удар по "нежилищни сгради" в Симферопол в Крим. В града са свалени над 20 украински дрона. Няма данни за пострадали. Нанесени са щети на фасадата на къща.

Камарата на представителите на САЩ одобри на косъм

гласуване по законопроект, който ще затегне санкциите срещу Русия и ще увеличи помощта за Украйна, предадоха световните агенции. 218 законодатели подкрепиха мярката, 204 бяха против. За одобрение бяха необходими 218 гласа. Конгресът вече ще може да внесе законопроекта за гласуване, заобикаляйки председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън и ръководството на съответните комисии. Очаква се гласуването по него да е още тази седмица. 
Законопроектът включва ограничения срещу висши държавни служители, военните, най-големите руски банки и компании в енергийния и минния сектор. Много от тези санкции вече са в сила.
Вашингтон ще наложи

мита от 500% „върху всички стоки и услуги, внасяни от Русия в Съединените щати“

както и забрана за доставка на всякакви петролни продукти, произведени от руски петрол.
Предвижда се САЩ да отпуснат 300 млн. долара на Киев през 2026 и 2027 г., както и удължаване на Закона за заем-наем за Украйна до 2028 г., който предвижда доставка на оръжие и друга помощ чрез опростена процедура.
Ще се предоставят военни заеми на Украйна и съюзниците на САЩ в НАТО по опростена процедура в общ размер до 8 млрд. долара през 2026 г., планирани са и програми за укрепване на военния потенциал на балтийските държави.
САЩ ще улеснят застраховането на кораби, доставящи и получаващи доставки до и от Украйна, ще създадат и фонд за подпомагане на възстановяването на страната и ще назначат координатор в Държавния департамент, отговорен за това. Предвижда се и създаването на фонд за финансиране на програми за противодействие на усилията на Русия за информационна война в интерес на Украйна. 
Законопроектът трябва да мине и пред Сената, а след това да бъде подписан от президента Доналд Тръмп, за да влезе в сила. И двете стъпки са под въпрос.
Белият дом участва в разработването на законопроект в Конгреса за затягане на санкциите срещу Русия, обяви държавният секретар на Марко Рубио пред Комисията по външни работи към Камарата на представителите. По думите му правителството „предоставя коментари за това какво би било приемливо за нас“, а Доналд Тръмп „им е позволил да направят това“. 
Вашингтон не може да се счита за безпристрастен посредник в процеса на разрешаване на украинския конфликт, тъй като подкрепя едната страна, заяви още Рубио в хода на изслушването от комисията. Той уточни, че тази страна е Украйна. Както обясни Рубио, Вашингтон продължава открито да подкрепя Киев. „Ние не доставяме оръжие на Русия. Ние доставяме оръжие само на Украйна. Ние не налагаме санкции на Украйна, ние налагаме санкции само на Русия. Така че ясно сме избрали страна“, каза Рубио. Той добави, че шансовете за постигане на уреждане на украинската криза в момента не са много големи. „Страните не са склонни да правят отстъпки, особено Русия“, каза Рубио.

Конфликтът в Украйна няма военно решение

Въпреки това САЩ ще продължат да снабдяват режима в Киев с оръжия, продавайки ги на ЕС, стана ясно от изслушването му. „Вярваме, че войната в Украйна... няма военно решение. Тя може да бъде разрешена само по дипломатически път“, каза той и допълни: „Надяваме се, че тази година ще донесе по-добри новини.“
Според Рубио администрацията на САЩ трябва да поддържа дипломатически отношения с Русия и да продължи двустранния диалог. „Мисля, че тук има две неща за обсъждане. Първото е войната в Украйна, която бихме искали да видим решена чрез преговори, и отделно двустранните отношения със страна, която има, ако не най-големия, то втория по големина ядрен арсенал в света. Като минимум, трябва да поддържаме отношения и диалог с Русия“, каза Марко Рубио.