Пинокио отива на война

Откъде европейските политици знаят отсега кога ще има война между страните от НАТО и Русия?
Например преди дни (17 април) началникът на Генералния щаб на белгийската армия ген. Фредерик Вансина заяви в интервю за местния в. "Соар", че "до 2030 г. трябва да можем да кажем на Владимир Путин: дори САЩ да не се бият на наша страна, той няма да спечели войната срещу Европа". Тук Вансина веднага прави уговорката, че не иска да плаши населението (което всъщност прави - б.а.), и разяснява: "не очаквам пълномащабна руска атака срещу Белгия днес, утре, вдругиден, след месец или дори след година". А след три-четири години? И защо Русия трябва да напада Белгия? И как това може да се случи, след като двете страни ги делят 2000 км?
Тази нагнетяваща напрежение недоизказаност не е патент на белгиеца, тя бе подхваната преди години от политици от европейския флагман Германия.  
Още през 2024 г. министърът на отбраната на ФРГ Борис Писториус (социалдемократ) заяви, цитиран от телевизия АРД: "Не бива да вярваме, че Путин ще се спре до границите на Украйна. До 2029 г. трябва да сме подготвени за война. Трябва да залагаме на сплашването, за да попречим да се стигне до най-лошото". 
В препечатаната от "Дойче Веле" публикация на АРД от септември м.г. се посочва, че позицията на Писториус и на други представители на Бундесвера се базира на анализ на НАТО за заплахите, изготвен през 2023 г., в който се посочвало, че от три до пет години "Русия ще е в състояние да поведе широкомащабна война с НАТО". 
Както точно отбелязват немските журналисти, ако вземем горната граница от пет години, то хипотетичното начало на войната между НАТО и Русия би трябвало да е през 2028 г., а не през 2029 г. И така - вече имаме три дати за "най лошото" - 2028-а, 2029-а, 2030-а. 
Коя от тях ви "харесва" повече и смятате ли, че съждението "Който назначава датата на войната, той я и започва", е утвърждаващо? Защото от руска страна не сме чули да е назначавана дата за началото на войната. И как би могла тя да започне?
В интервюто за "Соар" ген. Вансина казва нещо крайно любопитно: "Руската реторика остава войнствена и обидна, с изявления за необходимостта от връщане към границите от 1997 г., което означава излизане на цяла Централна Европа от НАТО. Те току-що признаха "Нарвската народна република" в Естония." 
Това е пълна измислица. Никой нищо не е признавал, нито съществува такава тема извън тролството в социалните мрежи. Но, от друга страна, Прибалтика с руското й малцинство, което (макар и не цялото) смята, че е обект на дискриминация, винаги е разглеждана като едно от бойните полета между НАТО и Русия. 
Вансина обаче е цял началник на Генерален щаб, а не пъпчив тийнейджър пред клавиатурата. В тази напрегната ситуация такива хора не могат да си позволят фриволни изказвания. Но го правят.
Онзи ден религиозният американски военен министър Пийт Хегсет мислеше, че цитира Библията, а бяха реплики от филма "Криминале" на Тарантино, което е смешно, а не криминално. Това обаче не може да се каже за колегата на ген. Вансина в отбранителния сектор - министъра на отбраната на Белгия Тео Франкен. 
На 16 април белгийският VRT NWS, основният новинарски канал на фламандската национална радио и телевизионна компания VRT, в програмата Pano разкри, че истерията от миналата есен за "руски дронове", които летят над Белгия и дори доведоха до разговори за задействане на членове от Северноатлантическия договор, всъщност е била само истерия, но с финансов привкус. 
Журналистическото разследване е установило, че много от неидентифицираните дронове, които обаче политици и медии свързаха с Русия, са се оказали обикновени самолети, хеликоптери или други източници на светлина, и че геополитическото напрежение е допринесло за погрешни тълкувания на събитията. Лично Тео Франкен е предал на журналист кадри от предполагаем дрон на летище Брюксел от м.г., но впоследствие се оказало, че това не е дрон, а хеликоптер. И нито дронът, нито хеликоптерът били руски. 
Типична хибридка, както биха казали българските специалисти по "хибридна война", в която до момента основните "жертви" са обикновените граждани, на които се продават страхове. 
Министър Франкен обаче е обвинен от журналистите, че като се възползва от ситуацията, прокарва ускорено договори на стойност около 50 милиона евро, възложени от Министерството на отбраната, за борба с дронове, които може да са били на завишени цени. Франкен отрича възмутено за договорите, но признава за фалшивото видео на "руския дрон". 
Нека отбележим още някои моменти от израстването на този колективен Пинокио. 
На 3 октомври м.г. БНР цитира говорителя на ЕК Тома Рение: "Засечените дронове над Белгия показват за пореден път, че целият ЕС е подложен на риск." Същото БНР преди това съобщи, че според белгийски кмет един от "засечените дронове" е бил използван, за да се открие изгубен кон. Кон.
Великобритания пък обяви, че изпраща военна помощ, включително отбранително оборудване и експерти на Белгия, а главнокомандващият сър Ричард Найтън каза в интервю пред Би Би Си на 9 ноември 2025 г.: "Знаем, че става въпрос за саботаж. Русия вече е убивала хора на наша британска почва. Така че трябва да засилим действията си срещу т.нар. хибридна война." Сега вече знаем, че става въпрос за пълни глупости. Но те трасират пътя към войната, защото нагнетяват напрежението. 
Има още един аспект на пророкуваната война между НАТО и Русия, който предизвиква особено омерзение. В цитираното по-горе интервю пред в. "Соар" ген. Фредерик Вансина казва: "Все още имаме няколко години пред себе си. Благодарение на смелостта и кръвта на украинците, те ни купуват това време. Ето защо им оказваме такава мощна подкрепа."
Това е подлостта на текущия исторически момент - украинците директно са посочени просто като "пушечно месо" в конфликт, който не е между Киев и Москва, а между колективния европейски Запад и Русия. Излиза, че украинците трябва да умират още две-три-четири години не за да постигнат обявените цели за освобождението на окупираните им земи (което вече се признава за невъзможно), а за да притъпяват страховете на чужд елит, който говори и се готви за война с Русия, която може и да не се реализира (това е желаният сценарий), но пък печели от милитаризацията на континента. 
Да не говорим, че става дума за алианс от държави, който дори без американския и без турския военен потенциал е много по-силен от руската армия, ако не калкулираме ядрената мощ на Москва. Но трябва да я калкулираме, ако все още имаме глави на раменете.
И като стана дума за разума на западноевропейските политици. Германски прокурори заявиха, че наричането на канцлера Фридрих Мерц с името "Пинокио" е акт на свобода на словото. Обидчивият Мерц е завел около 300 дела за накърняване на достойнството, докато рейтингът му потъва заедно с германската икономика, тясно обвързана с вноса на достъпни и евтини суровини. Доскоро налични от Русия. 
Ако през август м.г., когато се навършиха 100 дни от неговото управление, 60% от германците не го одобряваха, то към днес процентът е вече около 80. Връзката между тези числа и международното положение е видна с просто око (но не се признава открито). Противниците на продължаващата конфронтация с Русия - "Алтернатива за Германия", бавно, но славно изместиха блока на Мерц - ХДС/ХСС, от първото място, но той не желае да промени курса.
"Русия няма шанс да спечели конфликта", цитира "Ди Велт" думите на Мерц при последната му среща с украинския президент Володимир Зеленски, на която се договориха да произвеждат съвместно военни дронове.
Мерц отново повтори, че продължаването на войната от страна на Украйна е важно за сигурността на Европа, т.е. застъпи тезата, че войната трябва да продължи. Европа иска война, за да се подготви за война. Говори се само за война, за мир не се говори.
Междувременно руското Министерство на отбраната публикува списък с украински и съвместни предприятия в Европа, които произвеждат дронове за Украйна. Оттам посочват: "Европейската общественост трябва не само ясно да разбира истинските причини за заплахите за своята сигурност, но и да знае адресите и местоположенията на "украинските" и "съвместните" предприятия, произвеждащи безпилотни летателни апарати и компоненти за Украйна в техните страни". Намекът е прозрачен.
Но в Европа вече никой не вярва в руските предупреждения. Тя прекрачи прекалено много черти, без да й се случи нищо, и сега се готви да прекрачи поредната черта с убедеността, че няма да последва нищо. 
Пикантността на ситуацията е в това, че само Русия знае дали това ще е последната черта.