Памет
Опитът да се пренапише историята е достоен за съжаление
Продължават напъните на някои кръгове у нас да се реабилитират политици, генерали и царе, затънали в корупция и кръв
/ брой: 231
Петър Ненков
Интересно явление е местният патриотизъм. През последните години у нас се наблюдава ярко изразена тенденция за нов прочит на историята и реабилитиране на някои печално известни в миналото фигури от обществения ни живот. Такива, за съжаление, ги има в редица градове на България. Трогателни са усилията на местния елит да възстанови доброто им име пред българската общественост.
Така например в Карлово изтъкват заслугите на генерал-лейтенант Петър Тантилов като „баща на българската артилерия“ и създател на планинските артилерийски части, но не искат и да чуят, че той е наречен „баща на корупцията“ в Българската армия и е затънал до гуша в кражби през Първата световна война. Той е заподозрян в афери като главен интендант на армията, които уронват престижа му на изтъкнат военачалник. Неговите далавери по време на войната започват в Букурещ и свършват в Скопие. Обвиненията срещу него са събрани в един том от 350 листа. За твърде сериозни престъпления и грубо нарушаване на служебните си обязаности с користна цел, за колосални спекулативни сделки, извършени с една упорита престъпна воля, е осъден след войната, на 20 май 1920 година, на 6 години строг тъмничен затвор, лишаване от граждански права и да заплати на държавата 1 698 499 лева.
Към него можем да прибавим още двама корумпирани генерали, заемали отговорни постове в българската армия и държава. Това са генералите Рачо Петров и Михаил Савов, първият от които е известен и като наркотрафикант!
В Ловеч пък създадоха комитет, за да изчистят името на поп Кръстю Никифоров като предател на Васил Левски.
Сега се стягат да направят същото и със своя съгражданин, д-р Васил Радославов - министър-председател на Царство България през Първата световна война. Благодарение на неговата продажна политика, съчетана с гибелната роля на цар Фердинанд, България преживя своята втора национална катастрофа.
Не изостават по-назад и казанлъчани. От години те се опитват да изчистят името на генерал Иван Вълков - сатанизирано, според тях, по времето на социализма, като главен организатор на деветоюнския преврат и палач на българския народ през Юнското и Септемврийското въстание от 1923 година и събитията от април 1925 година.
За целта организираха цяла кампания в чест на генерала, като акцентираха върху неговите заслуги като военачалник във войните за национално обединение и като създател на оръжейната ни индустрия и топографския институт. Дори се опитаха да му вдигнат паметник, но срещнаха сериозна съпротива от обществото и идеята им пропадна.
Лично за мене, гаврите и униженията, на които е подложен Александър Стамболийски след неговото залавяне и жестокото му убийство по устната заповед на военния министър генерал Вълков, затъмняват всички позитивни дела на генерала. Ако прибавим към това и убийствата на Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст и други видни интелектуалци с леви убеждения, организирани от "ескадрона на смъртта", чийто командир е генерал Иван Вълков и покровителството му на главорезите на Иван Михайлов от ВМРО, превърнали Пиринския край в държава в държавата, ореолът около генерал Вълков става кървав и зловещ.
Не престават и опитите да се величае председателят на ВМРО Иван Михайлов и неговият изпълнител за мокри поръчки Кирил Дрангов, които се изкарват големи революционери, а в същото време са убийци, на чиято съвест лежат десетки отнети животи.
Наскоро пък професор Петър Стоянович написа обемиста книга за цар Фердинанд, в която го изкарва велик български монарх?! Нищо, че е главният виновник за двете национални катастрофи на България, донесли толкова много нещастия на народа ни.
Опитът на някои историци да се подмажат на управляващите България, като пренапишат историята и оневинят затъналите в корупция и кръв генерали, политици и цар,е е достоен за съжаление...
Фейсбук
