Богатият свят пред болката на инфлацията

"Икономист"

Франция, с нарастващ дълг, сменя министър-председателите по-бързо, отколкото Версай сменя перуките. На 14 октомври Себастиан Льокорню, последният от тях, предложи отлагане на увеличението на пенсионната възраст, което трябваше да приведе бюджета в съответствие. В Япония и двамата кандидати за министър-председатели са нетърпеливи да се разделят с парите си, въпреки огромния дълг на страната. Великобритания е изправена пред необходимостта от значително увеличение на данъците, за да запуши дупката в бюджета, след като до голяма степен се отказа от реформите в социалното осигуряване - въпреки предложените увеличения на данъците миналата година. Над всичко това се извисява проблемът с неустойчивия бюджетен дефицит на САЩ, който е 6% от БВП и който президентът Доналд Тръмп планира да увеличи чрез по-нататъшни данъчни облекчения.
Докога правителствата могат да живеят над възможностите си? Държавният дълг в богатите страни вече е 110% от БВП. Преди пандемията от КОВИД-19 той е бил толкова висок само по време на Наполеоновите войни. След това Великобритания изтърпя близо век строги икономии, за да се изплати на кредиторите си. Въпреки това, както обяснява нашият специален доклад, политиците днес се борят да свържат двата края.
Те не могат да избегнат 

повишаването на лихвените проценти 

и увеличаването на разходите за отбрана, докато застаряващото население оказва неустоим натиск върху политиците да харчат повече. Повишаването на данъците е не по-малко предизвикателство. В Европа държавните приходи вече са високи, докато в Америка данъците са сигурен начин да се загубят избори. Само веднъж в ерата на всеобщото избирателно право икономика от Г-7 е постигнала значително намаляване на дълга, предимно чрез затягане на коланите: Канада през 90-те години на миналия век, в разгара на технократската ера. Не очаквайте някой да повтори този подвиг днес.
Може би се надявате, че повишаването на производителността, задвижвано от изкуствения интелект (ИИ), ще облекчи трудните бюджетни решения. Но това би било пожелателно мислене. Държавите обикновено излизат от дългови кризи чрез икономически растеж, или защото работната им сила се разширява, или защото са малки и догонват други икономики. Революционните технологии като ИИ са различни. Разходите за пенсии и здравеопазване обикновено се увеличават с доходите: в големите социални държави те ще се увеличават заедно с производителността. Стандартните икономически модели предсказват същото с лихвените проценти. Ако ИИ имаше магически ефект върху икономическия растеж, днешните прекомерни разходи за центрове за данни и чипове щяха да се увеличат още повече. Това би довело до по-високи лихвени проценти, което би направило обслужването на съществуващите дългове по-скъпо и би обезсмислило финансовите ползи от по-бързия икономически растеж.
Следователно става все по-вероятно

правителствата да прибягнат до инфлация 

и финансови репресии, за да намалят реалната стойност на големите си дългове, както направиха в десетилетията след Втората световна война. Централните банки, които упражняват значително влияние върху пазарите на облигации, разполагат със средствата да приложат такава стратегия. Популисти като Тръмп и Найджъл Фараж във Великобритания вече представят предложения, които биха отслабили защитата от инфлация.
Увеличението на цените е непопулярно - просто попитайте нещастния Джо Байдън - но не изисква политическа подкрепа, за да се задейства. Никой не е гласувал за него през 70-те години на миналия век, нито през 2022 г. Когато правителствата не успеят да се съберат и да преследват неустойчиви икономически политики, инфлацията рязко се покачва. Докато пазарите се възстановят, е твърде късно.
Още една причина да мислим напред и да размишляваме върху това как инфлацията вреди на икономиката и обществото. Тя несправедливо преразпределя богатството: от кредитори към длъжници; от тези, които държат пари в брой и облигации, към тези, които притежават реални активи като жилища; от тези, които сключват договори и получават заплати в брой, към тези, които са достатъчно благоразумни, за да предвидят повишаване на цените. Това води до това, което Джон Мейнард Кейнс нарича "произволно преразпределение на богатството". И това може да се случи точно когато обществото е изправено пред други преразпределения на богатството, които губещите също ще възприемат като несправедливи: на пазара на труда, където ИИ поема рутинната офис работа; и в наследството, където бейби бумърите завещават огромни имения на онези, които имат достатъчно късмет да имат подходящи родители.
Това многостранно сътресение в богатството

може да унищожи средната класа 

която държи демокрациите заедно, и да подкопае обществения договор. През XX век Аржентина, измъчвана от инфлация, премина от една от най-богатите млади страни в света до нация със средни доходи, която преживяваше една криза след друга. 
Съперничеството, бушуващо в Буенос Айрес, не беше за това кой може да внедри иновации или да бъде най-продуктивен, а за това кой може да завладее държавата и да използва властта й, за да избегне конфискационните последици от инфлацията. Това е бъдещето на страните, чиито лидери отричат бюджетните ограничения или ги заобикалят в стремежа си към преразпределение. Преди десет години този вестник призова развиващите се пазари като Бразилия и Индия да се вслушат в историята на Аржентина. Днес предупреждаваме най-богатите икономики в света за това.
Тази низходяща спирала обаче не е неизбежна. Продължителното покачване на цените през 70-те години на миналия век доведе и до избирането на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, които вярваха, че стабилната валута играе ключова роля в отношенията между държавата и нейните граждани. Те утвърдиха ортодоксалния възглед, че публичните дългове трябва не само да бъдат изплащани, но и оправдани и устойчиви. Федералният резерв обяви война срещу инфлацията, затвърждавайки доверието в независимите централни банки за цяло поколение. Този технократски модел стана широко разпространен. Спадът на инфлацията в повечето развиващи се пазари от 90-те години на миналия век насам е наистина чудотворен. 

Кръстопът

Кой път ще избере богатият свят - катастрофалния или разумния? Популистите ще се издигнат на власт в много страни с развитието на бюджетната криза. Те могат да бъдат обвинявани за настоящата ситуация, което ще увеличи вероятността за връщане към разумно бюджетиране. Навсякъде коалиция от спестители и облигационери ще се обедини срещу инфлацията. Дали гласовете им ще бъдат чути вероятно ще се определи от поредица от сблъсъци между пазарите на облигации и политиците, някои от които биха могли да приемат неприятен обрат.
Ако светът излезе от кризата с по-малко дълг и осъзнаване на опасностите от прекомерното заемане, е възможно своеобразно обновление. В противен случай най-големите икономики в света ще потънат в хаос.

С малки съкращения

* Подзаглавието е на редакцията