НАТО полудява

Дъг БАНДОУ*
The American Conservative

Организацията на Северноатлантическия договор имаше своите 15 минути (плюс малко повече) слава преди четири десетилетия. През 50-те години на миналия век САЩ предлагаха уж временен военен щит, зад който опустошените от войната западни държави на континента можеха да се възстановят икономически. Въпреки че ретроспекцията показва, че Москва е малко вероятно да започне завладяваща война, никой не искаше да се довери на Йосиф Сталин от Съветския съюз.
За съжаление, дори когато европейците се възродиха икономически и възстановиха Германия, добавяйки я към редиците на НАТО, САЩ останаха. Това наруши уверенията на основателите на Алианса, че американските войски са само краткосрочно палиативно решение, докато европейските членове на НАТО не поемат отговорност за собствената си отбрана. Осем десетилетия след края на Втората световна война 600 милиона европейци продължават да очакват 340 милиона американци да ги защитават от 140 милиона руснаци.
Въпреки огромното разочарование от политическата апатия на Европа, изразено от кавалкада от американски политици, дори днес, в ерата на Тръмп, европейците остават изключително зависими от Вашингтон за своята сигурност. Избухванията на президента Доналд Тръмп накараха съюзниците на Америка да създават сложни шаради (вид загадка, при която дума или фраза се разкрива чрез няколко части, обяснени поотделно чрез пантомима или стих, проза), за да го убедят, че неговите диктати се спазват, но наскоро обявеният стандарт от 5% от БВП за военни разходи позволява 1,5% за граждански цели и ще влезе в сила, след като той отдавна напусне поста си. Освен това има подозрение, че тогава европейските правителства ще настояват за преразглеждане на изискванията на НАТО.
През следващите години не е вероятно нито значително, нито последователно увеличение на разходите за отбрана, предвид разрастващите се социални конфликти и политическата нестабилност в цяла Европа. Утвърдените управляващи партии страдат, а настоящите правителства се клатушкат на целия континент. Миналия месец NBC съобщи: "За първи път в съвременната история крайнодесните и популистките партии едновременно оглавяват анкетите в трите основни икономики на Европа - Германия, Франция и Великобритания." Италия и Словакия са се насочили към десния национализъм. Традиционно доминиращите партии са под обсада и в Белгия, Чехия, Нидерландия, Испания и Швеция.
Въпреки това много от същите правителства изглеждат готови за война с Русия - което означава изпращане на американски сили в битка с Русия, тъй като всеки конфликт, включващ НАТО, неизбежно ще доведе до това. Посочват се нахлувания в съюзническото въздушно пространство и предполагаеми полети с дронове и балони, които пречат на гражданската авиация. Оплакванията за предполагаеми саботажни операции разширяват списъка. Привидно шокирани европейски чиновници и апокалиптични анализатори, водени от вечно ястребските настроени полски и балтийски правителства, мрънкат мрачно за това, че трябва да се бият с Москва. Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, обвини: "Русия е във война с Европа. Тя води открита война в Украйна вече повече от десетилетие и с нарастваща свирепост след пълномащабното си нахлуване през 2022 г. Но боевете в Украйна са само част от по-широката война на Русия срещу Европа като цяло."
Без съмнение, Русия е активна в Европа, макар че допускането, че всички злонамерени дейности произхождат от Москва, игнорира вродената склонност на континента към конфликти. След Втората световна война дори демократичните европейски държави са страдали от военни преврати, граждански войни, сепаратистки движения, терористични атаки, политически убийства, масови протести, социални конфликти и екстремистка политика. Обвиняването на Владимир Путин за всичко удобно позволява на виновните еврократи да заобикалят болезнените вътрешни предизвикателства, да подкрепят ястребови международни кампании и да прикриват отговорността за разрушителната война в Украйна.
Последното, избягвайки вината за продължаващия конфликт, е едновременно най-актуално и опасно за САЩ. Путин взе решението за война с Украйна. Той започна брутална агресия срещу последната, която е отговорна за десетки или стотици хиляди смъртни случаи. Русия не се сблъска с непосредствена заплаха за сигурността, която да оправдае подобно действие. Въпреки това Западът също е виновен. Съюзническата гордост и арогантност - съзнателно, дори ентусиазирано, да пренебрегват опасенията за сигурността и военните заплахи на Москва - предизвикаха решението на Путин, което отразяваше широко разпространената враждебност на руския елит и народа към Запада, предвид поведението му след Студената война.
По-важното е, че войната на Путин срещу Украйна тогава и все още не е насочена срещу Европа, камо ли срещу Америка. Руските представители ясно заявиха защо имат тежка невралгична реакция към присъединяването на Киев към НАТО, а съюзническите представители осъзнаха, че преминаването към приемане на Украйна, дори и неформално - привличането на Алианса в Украйна, а не на Украйна в Алианса - би рискувало война. След като Путин удари, американските и европейските политици избягаха от отговорност за действията си, но споделят вината за масовата смърт и разрушения, които са довели до това.
Разбира се, все още е естествено европейците, особено тези, които живеят близо до Украйна, да се чувстват застрашени от конфликта. И все пак, въпреки истерията, разпалвана от Вашингтон и европейски мозъчни тръстове, нито Путин, нито други сериозни руски представители са изразили желанието си да завладеят Европа. Какво биха се надявали да спечелят по този начин? Нито пък има каквито и да било индикации, че биха могли да го направят; след близо четири години Украйна остава непобедима. А ядрената война би била вероятен резултат от по-широка атака срещу Европа. Путин е злонамерен персонаж, но е на власт повече от четвърт век и не е Хитлер.
Въпреки това, Америка и Европа 

на практика са във война с Русия 

Но не защото последната е избрала да се бие с тях. Съюзниците от НАТО са отговорни за продължаващия конфликт.
След като силите на Москва нахлуха в Украйна, САЩ и Европа започнаха всеобхватна прокси война срещу Русия. Съюзниците финансираха и екипираха армията на Киев. Вашингтон и други правителства предоставиха разузнавателна подкрепа. ЦРУ построи и оборудва съоръжения в Украйна и дори нае персонал в някои от тях. Европейските военни също така въведоха спомагателни войски, за да обучават украински персонал, да експлоатират нови оръжейни системи и да изпълняват небойни отбранителни задачи. Има непотвърдени съобщения за чуждестранни "наемници", служещи на Киев, за които се смята, че са съюзнически военни, участващи в неофициални бойни роли. Въпреки че европейските държави отрекоха тези твърдения, неназовани американски източници с радост поеха отговорност за убийството на руски генерали и потъването на черноморския флагман - крайцера "Москва". И никой сериозен човек вече не вярва, че правителството на Путин е взривило собствения си газопровод за Германия. Единственият сериозен въпрос днес е дали Вашингтон и/или Лондон са позволили нападението на Украйна срещу "Северен поток 2", акт на война срещу Германия, член на НАТО. Още по-значителен е продължаващият дебат за това какви оръжия и с какъв обхват да се предоставят на Украйна. В случай на голяма ескалация администрацията на Тръмп, изглежда, е готова да предостави на Киев ракети "Томахоук", способни да носят ядрени оръжия.
Накратко, американските и европейските правителства са във война с Русия. Благодарение на съюзническата подкрепа Украйна успя да порази по-отдалечени цели и да нанася все по-големи щети. Вероятно съюзниците са отговорни за хиляди, а може би и за повече, руски бойни жертви, както и за щети за милиарди долари.
На тези провокации 

Москва реагира минимално

Никоя от дейностите й преди конфликта с Украйна не се различаваше драстично от американските интервенции в чужбина, освен понякога уникално ужасяващите средства, използвани за убийството на враговете на Путин. Последвалото отмъщение на Русия беше минимално, откровено казано, нищожно. Нов доклад на Международния институт за стратегически изследвания признава: "Чрез кампанията си от саботаж, вандализъм, шпионаж и тайни действия целта на Русия е била да дестабилизира европейските правителства, да подкопае обществената подкрепа за Украйна, като налага социални и икономически разходи на Европа, и да отслаби колективната способност на НАТО и Европейския съюз да реагират на руската агресия. Тази неконвенционална война започна да ескалира през 2022 г. паралелно с руската инвазия в Украйна."
Последиците от тази дейност? Няколко жертви. Някои унищожавания на имущество. Шепа закъснели полети. Ако местата на Вашингтон и Москва бяха разменени, щяха ли САЩ да считат саботажа и полетите с дронове за адекватен отговор на доставката на стратегически ракети на своя враг? Едва ли. Спомнете си кубинската ракетна криза.
И все пак, под натиск от балтийските страни - включително чрез де факто външния министър на Европейския съюз Кая Калас - чиято споделена русофобия далеч надхвърля комбинираните им военни възможности, коментатори и служители на съюзническите държави се впускат в безумни приказки и предлагат безразсъдни действия, като например свалянето на руски самолети, което би могло да предизвика въоръжен и дори ядрен конфликт. Москва отдавна разчита на тактически ядрени оръжия, за да запълни конвенционалната си слабост в сравнение със САЩ. Пълномащабен конфликт би означавал хвърляне на ядрените зарове.
Съюзниците разпалват смут и водят постоянно разширяваща се посредническа война срещу Русия. Като позволяват на Киев да нанася все по-силни и по-дълбоки удари в тила на Русия, те само наливат масло в огъня. Сега подстрекатели от държави, чийто принос така или иначе ще бъде минимален, изискват съюзниците да свалят руски самолети. Ситуацията вече е взривоопасна и те палят клечки от кибрит

без дори да се замислят за експлозията

Трансатлантическият алианс наскоро заяви позицията си учтиво, но недвусмислено: "Русия не бива да се съмнява: в съответствие с международното право, НАТО и неговите съюзници ще използват всички необходими военни и невоенни средства, за да се защитят и да възпрат всички заплахи от всички посоки." Може би не е изненадващо, но все пак донякъде парадоксално, че Тръмп одобри подобни действия без никакви резерви. Относно реакцията на САЩ той добави: "Ще зависи от обстоятелствата". Сякаш забравяйки дългогодишната си критика към Алианса, той заключи: "Знаете ли, ние много силно подкрепяме НАТО."
Тази стратегия, ако заслужава този термин, е лудост. Достатъчно лошо е, че континент, който не успя да се подготви за война и остава зависим от американската помощ, заплашва да започне открити военни действия с Русия. Още по-лошо е, че президентът на САЩ, който някога критикуваше Европа за това, че не се е подготвила за война, изглежда, насърчава континента да започне такава, която е малко вероятно да спечели без американско участие, като в този случай ядрени оръжия биха могли да прелетят през Атлантика. Изборът на Европа да продължи безотговорността е очакван. Изборът на Вашингтон да се самоубие не е такъв.
Представете си как Дуайт Д. Айзенхауер, върховният главнокомандващ на съюзническите сили по време на Втората световна война, първият върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа и президент с два мандата, би оценил подобно поведение. Той подкрепяше трансатлантическия алианс, но като временна мярка. През 1951 г. той обясни: "Ако след десет години всички американски войски, разположени в Европа за целите на националната отбрана, не бъдат върнати в Съединените щати, тогава целият този проект ще се е провалил."
Оттогава американските служители редовно хленчат и се оплакват за това, че

европейците се възползват от Америка 

Бившият министър на отбраната Робърт Гейтс отправи известно предизвикателство към европейските служители: "Бъдещите американски политически лидери - тези, за които Студената война не беше формиращото преживяване, каквото беше за мен - може да не смятат, че възвръщаемостта на американската инвестиция в НАТО си заслужава цената." Но европейците се съпротивляваха на промяната. Те най-накрая се подобриха малко, поне по отношение на преструването, че правят повече, заради действията на Русия и оплакванията на Тръмп, но по същество малко се е променило. Неотдавнашно проучване на Международния институт за стратегически изследвания заключи, че "предизвикателствата пред европейските съюзници от НАТО да развият бързо военни способности са значителни. Пропуските във военния хардуер и софтуер са значителни... Освен това европейските отбранителни индустрии продължават да се сблъскват с предизвикателства при достатъчно бързото увеличаване на производството, докато много европейски армии не могат да постигнат целите си за набиране и задържане на персонал."
В този свят безпомощните членове на НАТО, подтикнати от Доналд Тръмп, сега се застъпват за това Алиансът, най-вече САЩ, да се подготви за война с Русия. Кога администрацията планира да попита американския народ дали иска да рискува национално унищожение заради безпомощните европейци? Това е моментът Тръмп недвусмислено да постави Америка на първо място.

* Дъг Бандоу е старши сътрудник в Института Катон. Бивш специален асистент на президента Роналд Рейгън, автор е на "Чуждестранни лудории: новата глобална империя на Америка"