И в Евросъюза пациенти нараняват доктори и сестри

Докато броят на фаталните злополуки във всички дейности e намалял от 2012 г. до 2022 г. с 13%, то в сектора на здравните грижи се е увеличил с 14%. Честотата на нефаталните (злополуки на 100 000 работници) също се е увеличила значително в сектора от 1462 през 2012 г. до 2134 през 2022 г. Това сочат част от данните, представени в доклад в над 115 страници за трудовите злополуки в здравеопазването и социалните грижи, поръчан от Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA).
Дейностите в здравеопазването и социалните грижи (HeSCare) играят много важна роля за цялостното здраве и благосъстояние на обществото в Евросъюза. Освен това, предвид мащаба и значението си, секторът е и много важен източник на заетост за много хора и има значително въздействие върху икономиката на ЕС. Към 2022 г. над 21 милиона души са заети в този сектор, като 12 милиона са ангажирани в здравеопазването, 4 милиона души работят в домовете за възрастни хора и 5 милиона в социалната работа, сочат данните на EU-OSHA.
Любопитно е, че бърнаутът (професионалното прегряване) най-напред е определен при професии в сферата на грижите (здравеопазване, социална работа), където емоционалното натоварване и работа с хора водят до изтощение.
За да се получи представа за разпространението на злополуките в сектора на здравните и социалните грижи, в доклада са анализирани данни на Европейската статистика за трудовите злополуки (ESAW).
Проучването разграничава няколко основни вида злополуки по време на работа в сектора на здравеопазването и здравните и социалните грижи:
- подхлъзване, спъване и падане (ПСП);
- наранявания от остри предмети и игли;
- злополуки, дължащи се на насилие на работното място;
- злополуки, дължащи се на физическо претоварване;
- злополуки при работа с машини;
- злополуки, водещи до излагане на опасни вещества и биологични агенти;
- злополуки с превозни средства по време на работа.
Като цяло и в този сектор са налице всички рискове, свързани със здравословните и безопасни условия на труд, както във всички останали. Но тук, освен че всички рискове си взаимодействат, има и допълнителни фактори, които биха могли да обяснят защо разпространението на инцидентите на работното място е високо. Сред тях са застаряващото население, както и застаряващата работна сила в сектора.
Друг проблем е и насилието на работното място. Според дефиницията в доклада то включва актове или заплахи както във вербална/нефизическа, така и във физическа форма и може да доведе до сериозни негативни последици за персонала. 


Насилие на работното място

Актовете или заплахите за насилие на работно място в двете дейности могат да включват удряне, ритане и/или ухапване на персонал от пациенти, а понякога и техни близки. Понятието за насилие на работното място може да бъде категоризирано и като психологическо. То лесно се припокрива с вербалното/нефизическото насилие на работното място, тъй като и двете обхващат подобни видове поведение, проявявано от извършителя към жертвата, гласи определение на Международна организация на труда (МОТ). В настоящия доклад на EU-OSHA терминът "насилие на работното място" се използва главно за насилие, агресия, заплахи, сплашване, нежелано сексуално внимание, малтретиране, тормоз.
През 2021 г. телефонна анкета установява, че в ЕС-27 в здравеопазването и социалните грижи има най-висок процент работници, подложени на тормоз и малтретиране.
Това са 11% от заетите спрямо 8% средно за всички останали сектори. Тук е регистрирано и най-високо разпространение на всякакъв вид сплашване. Проучването OSH Pulse от 2022 г. сочи, че близо една трета от работниците в ЕС-27 в сектора са били изложени на насилие или словесни обиди от клиенти, пациенти, ученици и членове на обществеността. Това е двойно повече от регистрираните в ЕС-27 във всички икономически дейности. 
В Италия например, данни от 2015 до 2019 г. показват, че злополуките, дължащи се на насилие на работното място
са представлявали една от всеки 10 общо за всички икономически дейности през тези пет години. Това са 9% от злополуките в сектора на здравеопазване и социални грижи. Дори по време на пандемията от КОВИД-19 насилието на работното място на здравни и социални работници остава високо. Това е особено интересно, тъй като по време на пандемията много ограничения бяха наложени на здравните заведения и социалните институции, което би означавало и по-малко насилие на работното място, но реалността бе друга. 
Макар злополуките, причинени от насилие на работното място, най-често да се обясняват с организационни, психосоциални и поведенчески причини, има някои елементи на работната среда, които също могат да допринесат за възникването и тежестта на този вид инциденти. Например някои полагащи домашни грижи работници трябва да пътуват от квартал до квартал и може да се наложи да минават през опасни райони, което да ги изложи на улично насилие и нападение. Или, ако болничният персонал няма достъп до бутон за спешни случаи, когато пациентите започнат да проявяват агресивно поведение, здравните работници може да не получат необходимата помощ навреме, за да предотвратят тежък инцидент. По подобен начин, ако пациент се опита да грабне остро медицинско оборудване, за да го използва срещу болногледач, то болногледачът може да бъде подложен на по-тежко физическо насилие на работното място.
И нещо, на което често сме свидетели в България - персоналът, работещ в сферата на здравните услуги, е особено изложен на риск от насилие на работното място поради необходимостта от тесен контакт с пациенти и техните семейства и/или други трети страни, подчертават авторите на доклада. Например:
- в Италия между 2015 и 2019 г. девет от 10 агресии в сектора са причинени от пациенти и членове на техните семейства;
- в Швеция пациентите са присъствали в 99,3% от докладваните ситуации на заплаха и/или насилие над здравни и социални служители. 
По отношение на психологическото състояние на пациентите, изданието от 2024 г. на Френския барометър за агресивността и насилието в сферата на здравните грижи съобщава, че една от най-честите причини за насилие е влошаването на психичното здраве на хората, на които се предоставя подкрепа. Значителна част от специалистите - 76%, посочват нарастващото разпространение на психологически състояния/разстройства като основен фактор, водещ до враждебно или насилствено поведение.

Жените - основна мишена на агресията

Жените сякаш са по-честата мишена на агресия и тормоз (физически и психически). Ретроспективно обсервационно проучване на 10 970 здравни работници в италианска университетска болница установява, че по-голямата част от работниците, които са били нападнати между 2015 и 2017 г., са жени, медицински сестри, предимно под 50 г., и са работили от 6 до 15 години. 
Доклад на Италианския орган за обезщетения на работниците, който регистрира злополуки, дължащи се на насилие, заплахи и агресия на работното място между 2015 г. и 2019 г., показват, че:
- 41% от случаите на агресия са свързани със подсектора на здравеопазването (болници, лекарски кабинети и др.);
- 31% са в областта на резидентните грижи (домове за възрастни хора, заведения за грижи и др.);
- 28% са възникнали в социалната работа (дейности без настаняване).


Последиците от насилието

Последиците от насилието на работното място са еднакви за работници и служители, независимо в коя сфера работят. Обикновено те са физически здравни и психосоциални здравни. И в двата случая могат да се усетят в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Например в Италия видовете наранявания, докладвани от работници поради насилие на работното място от 2015 до 2019 г., са контузии (над 50%), следвани от луксации/навяхвания (25%), локализирани главно в главата, горните крайници, гръдния кош/вътрешните органи, гръбначния стълб и долните крайници. Проучване, проведено в Германия, идентифицира някои от последиците от насилието на работното място:
- драскотини и/или ожулвания;
- синини/контузии;
- подуване;
- фрактури;
- травми на мускулно-скелетната система; 
- травми на главата;
- физическо увреждане;
- хронично увреждане;
- асфиксия;
- сензорни дефицити

Фаталните и нефаталните злополуки

През 2022 г. в ЕС са станали 2 973 646 нефатални трудови злополуки, което средно е поне 4 пълни календарни дни отсъствие от работа. От тях 469 685 злополуки са в сектора на здравните и социалните грижи като 234 202 са станали в лечебни и здравни заведения, 125 834 в домовете за възрастни хора, 109 648 в областта на социалната работа.
- През 2012 г. нефаталните злополуки в сектора са 9% от всички нефатални злополуки в ЕС (секторът е на четвърто място). След 10 години този дял почти се удвоява до 16%  и секторът вече е на второ място. 
- Рискът от нефатални злополуки в сферата на здравните и социални грижи е почти еднакъв за мъжете и жените работници, въпреки че при мъжете социални работници е с малко по-висок риск.
- Често срещаните наранявания включват: изкълчвания, навяхвания и разтежения; отравяния и инфекции; сътресения и вътрешни наранявания; рани и повърхностни наранявания; шокове. Но през последните 10 години отравянията и инфекциите са се увеличили значително.
- Най-често засегнатите части на тялото са гръб, включително гръбначния стълб и прешлените на гърба, горни крайници и глава, както и цялото тяло.

Смърт до една година след инцидента

- През 2022 г. общият брой на фаталните злополуки сред работниците в ЕС-27 е бил 3286. От тях 79 са регистрирани сред здравни и социални работници, като тези фатални инциденти са довели до смъртта на жертвата в рамките на една година. От тях 29 са регистрирани в здравеопазването, 18 в домовете за възрастни хора, 31 в социалната работа.
- Честотата на фаталните инциденти в сектора на здравните грижи остава стабилна в продължение на 10 години (от 0,38 през 2012 г. до 0,36 през 2022 г.), с краткотрайно увеличение през 2020 г. поради пандемията от КОВИД-19.


В България

Ако в миналото българинът се е прекланял пред учителя и лекаря и им е отдавал цялото си уважение, от 30-ина години не точно така. В наши дни очевидно свръхочакванията към работата на лекари и сестри е една от причините за неразбиране на спецификата на професията им и ниска толерантност към тях от пациенти и близките им, които често получават израз в юмручно правосъдие. Например 44% от запитаните граждани са категорични, че лекарите са "длъжни да вземат безпогрешни решения", по една трета смятат, че  са длъжни винаги да бъдат на разположение, да реагират незабавно, веднага да вземат сложни решения, а всеки пети е убеден, че лекарят трябва да жертва личното си време за грижа за пациента.
Твърде висок стандарт за човешки същества, упражняващи конкретно професия, нали? Е, може би важна роля в процеса играе и т.нар. 7-годишно възпитание, но не на децата, а на родителите им.
Около една четвърт от българите са ставали свидетели на вербална агресия спрямо лекари, а шестима от 10 лекари признават, че са виждали и чували словесно насилие над свои колеги на работното място. Седем на сто от анкетираните медици твърдят, че са били обект и на физическо посегателство. Всеки трети от жертвите на насилие се е страхувал за здравето и безопасността си на работното си място, а 57% са чувствали емоционално изтощение и стрес заради агресивно поведение от пациенти на работното си място, сочат данните от национално представително проучване на „Тренд“, поръчано и платено от Българския лекарски съюз.
Само за първото тримесечие на 2025 г. Прокуратурата е образувала 8 производства за причиняване на телесна повреда на медици, съобщи преди време председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов, позовавайки се на данни от Главната прокуратура. А зам.-министърът на вътрешните работи Тони Тодоров допълни, че през 2023 г. са регистрирани 96 нападения над медици, а година по-късно - 99. От началото на 2025 г. до 10 септември случаите вече са 75.

ТРУДОВИ ЗЛОПОЛУКИ-ХУМАННО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И СОЦИАЛНА РАБОТА: За по-лесна съпоставимост на българските данни с тези от доклада на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа, е ползвана информацията на НОИ от 2022 г.

Трудови злополуки в хуманното здравеопазване и социалната работа през 2023-а, 2024-а и 2025 г.