Най-лесният начин да увеличиш бюджетните приходи е да удариш пристрастени широки народни маси. От 1 август това се случва с акциза върху тютюна. По стария курс увеличението на кутия цигари ще бъде от порядъка на 30 стотинки, разбира се, ако търговците не използват случая спекулативно да си сложат още печалба.
Според европейски данни за 2023 г. пуши 37% от българското население на възраст над 15 години. Това означава, че в България има приблизително 2 милиона пушачи.
Колкото и беден да е един пушач, той ще намери пари за цигари. От хляб ще се лиши, но ще намери. От лекарства ще се лиши, но ще намери. Тази „тояга“ ще донесе на бюджета около 150 млн. евро за 2026 г.
Тъй като управляващите са хитри, те удрят и с още една „тояга“: от 1 август цената на винетките за леки автомобили се вдига с 30%. Където една „тояга“, там и две! Хайде, още 22 млн. евро бюджетни приходи до края на годината!
С тези бюджетни ходове управляващите показват, че изобщо не им пука за обедняването на огромни маси хора. Не им пука за това, че с всяка такава „тояга“ неравенствата стават по-големи. А ние по неравенства сме рекордьори в Европа. Например 1% от най-богатите в България получават 18% от всички доходи и то след облагане с данъци! В ЕС този процент средно е 9% (1).
Освен че хитруват на дребно, управляващите са и страхливи. Те с пръст няма да пипнат големите компании, които въпреки милиардните си приходи отчитат огромни финансови загуби. Например „Лукойл Нефтохим Бургас“, с около 5,8 млрд. лв. приходи през 2025 г., декларира нетна загуба от близо 400 млн. лв. Как така произвеждаш бензин и дизел, реализираш милиарди приходи и накрая си на загуба, бе, скъпи наши бизнесмени? Това не прави ли впечатление на властта? Една парламентарна комисийка няма ли да сглобят, за да си обяснят финансовото нещастие на „Лукойл“ и да установят дали става дума за напълно обоснована стопанска загуба или за нещо друго?
Тук изобщо не смея да пипам с други имена на фирми, за да не ме зашлевят с някое дело за уронване на престижа на родния бизнес.
Започвам смътно да усещам, че „борбата с олигархията“ май се свежда до саморазправа с Делян Пеевски. Не че не заслужава особено държавно отношение, ама изобщо не ми е достатъчно от гледна точка на разбиранията ми за власт и справедливост.
(1) Вж Боян Дуранкев, „Изумителни данни. България е европейският шампион по концентрация на доходи в ръцете на най-богатия 1%, надминава и САЩ“, https://24may.bg/.

