Костадин Петлешков
След като видяхме как рекордно ниските води на Дунав доведоха до спиране на атомни мощности в Румъния и Унгария, логично възниква един въпрос: Защо АЕЦ „Козлодуй“ продължава да работи?
Отговорът не е в късмета. Той се крие в инженерната мисъл.
Още при проектирането на централата българските инженери и техните колеги са били наясно, че най-голямата опасност за една атомна електроцентрала не е само високото ниво на реката, а и продължителната суша. Затова са заложени инженерни решения, които и десетилетия по-късно продължават да дават резултат.
Има данни, че при проектирането са използвани над 100 години хидроложки наблюдения на река Дунав, за да бъде гарантирана работата на централата и при изключително ниски водни нива. Това днес се потвърждава и от официалната информация на АЕЦ „Козлодуй“.
Бреговата помпена станция не черпи вода директно от плиткото корито на реката, а е изградена в дълбок залив, който осигурява стабилно водно огледало дори при силно понижение на нивото на Дунав. Това предпазва съоръженията и осигурява надеждно водоснабдяване за охлаждането.
Не по-малко важно е и друго инженерно решение – речната вода не охлажда самия ядрен реактор, а кондензаторите във вторичния, нерадиоактивен контур. Именно тази система позволява безопасна и ефективна експлоатация на централата.
В продължение на години беше модерно всичко, създадено през социалистическия период, да бъде отричано. Но инженерството не се оценява по идеология, а по резултатите.
Днес, когато сушата поставя под натиск енергетиката на цяла Югоизточна Европа, АЕЦ „Козлодуй“ продължава да работи благодарение на далновидно проектиране, сериозна инженерна подготовка и решения, мислени не за един политически мандат, а за поколения напред.
Истинската държавност се измерва с това какво оставяш след себе си. А когато едно инженерно решение продължава да работи десетилетия по-късно и да гарантира енергийната сигурност на България, това заслужава уважение.
Ето някои от онези личности, от чийто труд и мисъл се възползваме и до днес... За съжаление, пълни имена на инженерите, проектирали и построили АЕЦ "Козлодуй" в периода 1970-1974 г. почти не се срещат в обществения интернет. Това беше мащабен обект с хиляди строители, а тогавашната държавна политика акцентираше върху колективния, а не върху индивидуалния принос.
Ето какво успях да открия за хората, участвали в изграждането и пускането на централата:
· Симеон Русков – първият директор на АЕЦ "Козлодуй".
· Атанас Койчев – идва като млад инженер по разпределение още по време на строежа, определяйки обекта като "младежки национален обект".
· Милко Димитров Ковачев – работи като проектант в "Енергопроект" и по-късно участва в пускането на блок 3 и 4.
· Инж. Рашо Първанов – започва работа веднага след пускането на Първи блок, когато Втори блок е още в монтаж.
· Козма Кузманов – директор по експлоатацията.
· Йордан Йотов – дежурен инженер в смяната, пускала блокове 1 и 2.
· Минко Котларов – началник на смяна "В" по време на пусковите работи.
· Рангел Симов – един от първите специалисти, работили по пуска на блокове 1 и 2.
· Атанас Съртилархиев и Събин Събинов – ръководители на "АТОМЕНЕРГОИНВЕСТ", структурата, която по-късно поема функциите по изграждането на нови мощности.
Фейсбук

