Залужни – спасител на Украйна?

Критичните позиции на бившия главнокомандващ украинската армия Валери Залужни за войната на страната му срещу Русия, за политиката на Запада и за НАТО, изразени в словото му в Украинския кризисен център, отиват далеч отвъд личните му амбиции за президентското кресло, каквито бяха коментарите в повечето руски медии. 
Да, той влиза в още едно новото амплоа на геополитик след  посланическото му амплоа в Лондон, но размислите му са не просто мерак да измести Зеленски. Зад „греховните му“ размисли се очертава и силует на държавник, който дава заявка за лидер, а може би и за спасител на нацията си. Въпросът е дали може да носи такъв потенциал на 100 процента, а ако го носи, дали ще му се позволи да го разгърне.

Четири момента правят впечатление в словото му 

Първо, той публично изложи тезата си, че е допустимо Украйна да се прости с част от територията си, макар че това бе представено не толкова като болезнена загуба от войната, колкото като част от едно глобално решение за края на тази война – нещо като „нова Ялта“, както той каза. Очевидно тази мисъл е поднесена в „глобална опаковка“, за да бъде преглътната по-лесно от онези украинци, които още се самонавиват на победа докрай. Явно със същата цел Залужни извади от историческия архив Брест-Литовския мирен договор от 1918 г., който болшевишка Русия бе принудена да подпише в ущърб на територията си (макар впоследствие да си я възстанови). В интерес на истината, дори отявлените украински русофоби като „азовеца“ Игор Мосийчук, воювал срещу ЛДНР, са се изказвали гласно, че на Украйна й трябва мир на всяка цена, дори унизителен мир, дори срещу загуба на територии, но да съхрани населението - и себе си в крайна сметка. Но сега това се изказва от високопоставен и влиятелен представител на управляващите.  Значимостта на предложението на Залужни натежава и от факта, че поне официално Запад не дава и дума да се продума за териториални загуби, макар негови политици да признават на ухо, че Украйна не може да победи Русия и да си върне Донбас.    
Второ, Залужни се обяви срещу превръщането на страната му в частна военна компания. Тоест срещу другата мантра на Запада, втълпена на Киев – да воюва срещу Русия до последния украинец.  „Това, според мен, е гибелна кауза. И това никога не трябва да се допуска“, каза той. 
Напоследък в Украйна зачестиха гневните гласове, че Западът използва страната като жертвено агне за геополитическата си цел да нанесе стратегическо поражение на Русия и да я доведе до разпад. Гневят се журналисти анализатори, политолози, депутати, които не могат да бъдат заподозрени в симпатии към Москва. Гневът им се засилва и от внушенията на някои западни представители, че страната трябвало да се примири и с евентуален руски ядрен удар. Но сега срещу тази участ се обявява висш генерал, който е влизал в окопите и сигурно още като главнокомандващ му се е прокрадвала мисълта за пагубното украинско жертвоприношение, извършвано от Запада. 
Впрочем, гибелната кауза вече е факт, след като по последни данни Украйна е дала 2,4 млн. и ранени до осакатеност и военна негодност. Впрочем, и Залужни несъмнено има „принос“ за тези 2,4 млн. убити и ранени, но  никога не е късно да те осени прозрението, че „нещата не могат да продължават така“, както самият той се изрази. Тоест Залужни не е съгласен на още украинци като "жертвени агнета" – за разлика от Зеленски и най-близкото му обкръжение. Това не очертава ли силуета на спасител в лицето на Залужни? В крайна сметка от загубата на мъжко население страната му е изправена пред драматична загуба на генофонда си. 

Третият момент може да оприличим на гръм от ясно небе

Залужни взриви общественото мнение в Украйна не толкова с мнението си за безнадеждното членство в НАТО, колкото с очакването си за предстоящ колапс на алианса. Сходно виждане той изрази по-рано миналата седмица на среща в Киев с посланиците на Украйна. Все пак военен е човекът, в час е с материала за НАТО и едва ли цели да демонстрира оригиналност на мисълта с оценките си за неговото дередже. В Украйна се ширят критиките срещу военния блок, най-вече защото не помага срещу Русия, но никой още не се бе усъмнил в неговото бъдеще. За промитото украинско съзнание обречеността на НАТО е като да пада в пропастта.
Последният момент е също като гръм от ясно небе: Залужни призна правотата на Путин отпреди 20 години, който предупреждаваше тогава за задаващо се прекрояване на световния ред. „Да не повярваш: Залужни призна правотата на Путин“, възликна руски ежедневник. Съзнателно или не, украинският генерал в оставка намигна на руския лидер. Със сигурност Путин ще реши с основание, че още е рано да му отвръща по подобен начин, но нищо чудно в Киев да решат, че това „намигане“ не бива да се размине на Залужни и да го обявят за путинист, че и предател.  
Разбира се, Залужни не обяви, че вижда страната си като неутрална или неблокова, което е главното условие на Кремъл. Той дори смята, че тя трябва да остане като част от Запада и в бъдещия му формат за сигурност. Но Залужни дава заявка, че не вижда страната си като острието на Запада в конфронтацията му срещу Русия. 
При всички случаи позицията му е израз на отрезвяване на украинското национално съзнание, усилие за трезво мислене и реализъм на елита. 

Въпросът е дали „факторът Залужни“ ще пусне корени 

Отговорът трябва да се търси в два пласта – вътрешен и външен. На първо четене отговорът по първия пласт изглежда утвърдителен. Залужни се радва на висок авторитет и самочувствието, с което представи едва ли не еретичните си виждания, показва, че той осъзнава силата си и разчита на нея. Нещо повече: в момента той оглавява рейгинта на доверие с внушителните 68% процента одобрение. В анкетите са включени още бившият военен министър Михайло Фьодоров, шефът на президентската канцелария Кирило Буданов, командирът на украинските сили за безпилотни системи Роберт Бровди и самият Зеленски. Показателни при това са местата им при отделните анкети. Ако Залужни е неизменно начело, Зеленски е непоклатимо на дъното. А останалите трима си разменят местата в различните допитвания с немалко изоставане от Залужни и с убедителна преднина пред Зеленски. Важно е да се уточни, че Фьодоров, Буданов и Бродви споделят повече войнствеността на Зеленски, а не отрезвяването на Залужни - поне ако се съди по изявленията им досега.
Така иначе високият рейтинг на Залужни илюстрира, че трезвостта му се приема от украинското общество. Пък и без да е убеден в това, той едва щеше да представи такова „дисидентска“ визия в кризисния център. Дали обаче тя ще се наложи и дали той ще се институционализира като лидер (евентуално и спасител) е открит въпрос. Без съмнение бившият главнокомандващ има влияние във войската, но ако оттам не зачестят съобщенията за открита подкрепа за него като държавен глава, за отказ от изпълнение на заповеди за атаки, за вдигане на белия флаг на цели подразделения (такива случа има и сега, но въпросът е те да зачестят),  „факторът Залужни“ неизбежно ще избледнее. Същото ще се получи, ако не започне вълна от демонстрации в полза на неговата президентска кандидатура или ако сегашните протести за възстановяването на Фьодоров за военен министър не прераснат в полза на Залужни. Без съмнение Зеленски ще използва всички властови механизми, за да изолира и провали сегашния украински посланик в Лондон, включително и чрез споменатите три фигури, нищо чудно и с физическото отстраняване на Залужни като последна възможност.

Не е еднозначен и отговорът за втория пласт 

Допуска се, че генералът от запаса не е допуснал грешката да не съгласува „еретизма си“ с някои геополитически фактори на Запад. И че оттам вероятно са му дали карт бланш да каже всичко каквото си мисли. Но позицията му за хода на войната и особено противопоставянето му срещу украинското „жертвено агне“, както впрочем и за „новата Ялта“, е в пълен разрез с политиката на колективния Запад за нанасяне на стратегическо поражение срещу Русия. Ако може да четем между редовете, ще видим, че бившият главнокомандващ е срещу дроновата война, който евротройката (Великобритания Германия и Франция) обяви на Русия, срещу производството там на дронове, с които Зеленски да удря дълбоко  в руска територия, да я изтощава, за да я доведе до мир на западните условия. Подобно на някои западни военни и политици, Залужни знае, че Русия няма да стои със скръстени ръце и ще удари заводите  за дронове в тези страни. Само че тогава регионалната все още война Русия-Украйна, ще стане пълноценна общоевропейска, а нищо чудно и световна война, че и със задействането на отделни ядрени оръжия.  
Въпреки това именно заради мантрата за стратегическото поражение най-вероятно Западът ще застане срещу Залужни. На него му е по-изгоден наркоман, който да се прави на гробокопач на друга държава, отколкото спасител на собствената му нация.